Определение № 2010 от 06.08.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2010 гр. Бургас, 05.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501170 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, вр.чл.396 ГПК и е образувано по частната жалба Етажна собственост на сграда представляваща комплекс Шато „Сий Уинд /Sea Wind/, с административен адрес: гр. Св.Вл а с , Община Несебър, местност „Юрта под пътя“, представлявано от управителя: Милена Ганчева Антова, чрез адв. Йоана Слвчева Гиздова.[1]САК, процесуален представител, против Определение № 465 от 16.05.2024 г. по гр,д.20242150100478/2024 г. по описа на РС Несебър, с което допускане обезпечение на висящи искове срещу етажната собственост ,предявени от И.В.Н. , гражданин на ******, роден на *****., БУЛСТАТ: ******, за прогласяване нищожността ,респ.-отмяна като незаконосъобразни на осн.чл.40 ал. 1 ЗУЕС на решенията ,взети на ОСЕС,проведено на 28.03.2024 г.

–в в частта ,с която се иска отмяна на решенията по т. 6,т.7,т.8,т.9,т.10 и т.19 ,чрез обезпечителна мярка СПИРАНЕ изпълнението на взетите решения ,обективирани в сочените точки от дневния ред,като на осн.чл. 391 ал. 1 т. 2 от ГПК е определена парична гаранция в размер на 800 лв. ,вносими от ищеца по определената депозитна сметка на НРС.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, постановено е в противоречие на представените по делото писмени доказателства и при неправилно тълкуване на закона, поради което се претендира отмяната му и постановяване на определение, с което да откаже исканото обезпечение на 1 предявените искове по реда на чл.389 и сл. от ГПК .

Посочва се, че съдът неправилно е приел, че са налице три от четирите кумулативно изискуеми представки за допускане на обезпечението: наличие на обезпечителен интерес, наличие на допустимост и вероятна основателност на исковата претенция,както и наличие на обезпечителна нужда .

Моли за отмана на определението и постановяване на ново ,с което се отхвърли искането за обезпечаване на предявените искове .

С оглед твърденията на ищеца в исковата му молба и оплакванията на ответника като частен жалбоподател пред настоящия съд, доказателствата по делото и като съобрази закона,Бургаският Окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд определение за правилно и законосъобразно по следните съображения:

Производството е по чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС и е образувано по исковата молба на И.В.Н. за прогласяване нищожността ,евентуално-отмяна на решенията на ОС на ЕС на к-с“Шато Сий Уинд“,с адрес –гр.Свети Влас,общ.Несебър ,м-т“Юрта под пътя“,проведено на 28.03..2024 г. ,като се твърди ,че при свикването ,провеждането и вземането на решенията на процесното ОС са допуснати множество нарушения на ЗУЕС/подробно посочени в исковата молба /,водещи до тяхната нищожност ,респ.-незаконосъобразност .Затова в исковата молба е направено и искане за спиране изпълнението на взетите решения на това ОС на осн.чл. 40 ал. 3 ЗУЕС.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства относно качествата на ищеца на етажен собственик и за взетите решения от ОСЕС.

С обжалваното определение НРС е отхвърлил молбата за допускане на поисканото обезпечение по отношение на решенията ,имащи нематериален характер /непроизвеждащи последици в правния мир/-тези по т. 1 –за приемане отчет за дейността на управителя на ЕС за минал период ,по т.2 –за освобождаване на управителя поради изтекъл мандат;по т.3-за избор на нов управител ,както и тези по т.4,т.5,т.11,т.12 ,т.13 ,т.14,т.15,т.16,т.17 и т.20.В тази връзка е прието ,че за ищеца не е налице правен интерес /обезпечителен /от спиране изпълнението на тези решения,доколкото същото не би се отразило в неговата правна сфера, а и част от тези решения гарантират законното представителство на ЕС по реда на ЗУЕС,във връзка със задълженията на собствениците и на управителя .

Останалите решение-тези по т.6,т.7,т.8,т.9,т.10,т.18 и т. 19 от дневния ред 2 съдът е посочил ,че се характеризират с материален характер и за ищеца могат да бъзникнат неблагоприятни последици от изпълнението им ,с оглед твърденията ,че ОС,на което са взети е било незаконосъобразно проведено и свикано .

Настоящият съдебен състав сподели тези изводи,поради което счита ,че определението следва да бъде потвърдено.

За да се допусне обезпечение на иска, съдът следва да извърши проверка относно допустимостта и вероятната основателност на иска, чието обезпечение се търси, наличието на обезпечителна нужда и съответствието на предлаганата обезпечителна мярка на обезпечителната нужда. Тези предпоставки трябва да съществуват кумулативно. В този смисъл при преценка за допускане на обезпечението съдът следва да прецени допустимостта и вероятната основателност на иска съобразно твърденията на ищеца и представените доказателства, нуждата от обезпечаването му и съответствието на исканата обезпечителна мярка с тази нужда. Както е приел и първоинстанционният съд, твърденията на ищеца в исковата му молба и приложените към нея писмени доказателства водят до извод за притежаване от ответниците на апартамент в ответната Етажна собственост, за взети решения от ищцовата ЕС за събиране на такси за поддръжка на общите части на ЕС, за определяне размера на паричните вноски към фонд“Ремонт и обновяване“ и начин на разпределяне на разходите и т.н. ,както и за наличие на задължение на ищеца за заплащане на тези такси в процесния период.Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател ,че допуснатото обезпечение би довело до непреодолими вреди за етажната собственост ,която би била лишена от средства за поддръжка и управление.Всъщност в случай на незаконосъобразно вземане на решенията относно размера на вноските по поддръжка и за ремонт вредите биха били предимно за етажните собственици .

Настоящият състав споделя становището, изразено от в константната практика на ВКС, обективирана в множество определения (определение № 135 от 29.03.2022 г. на ВКС по ч.т.д.№ 272/2022 г., II т.о., ТК; определение № 318/27.07.2009 г. по ч.гр.д.№ 255/2009 г. на ВКС, ГК, II г.о.; определение № 3

516/30.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 3999/2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; и др.), че обезпечителната мярка следва да бъде адекватна на субективното материално право, което ще защитава, подходяща по естеството си на обезпечителната нужда. Тя не може да засяга неоправдано правната сфера на ответника по обезпечавания иск и следва да е от такъв характер, че при положителен за ищеца/молителя изход на спора и постановяване на решението да не се налага отмяната й, без да съвпада напълно с правните последици на решението, като при налагане на обезпечителни мерки, съдът не следва да преценява съответствие и да търси съразмерност между цената на иска и стойността на обекта на обезпечителната мярка като условие за допускане на обезпечението.

ВКС приема, че под "подходящи" обезпечителни мерки по смисъла на чл.397, ал.1 ГПК законът има предвид подходяща по вид обезпечителна мярка с оглед вида на предявения иск и вида на търсената от ищеца защита, т.е. обезпечителна мярка, чието реализиране би било от естество да удовлетвори притезанието на кредитора.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд ,в случая с оглед спецификато на производството и наведените в исковата молба доводи въпросът за вероятната основателност на исковете е по-скоро правен ,поради което приложените към исковата молба доказателства сами по себе си не могат да дадат категоричен извод за неговата вероятна основателност .Такова произнасяне към настоящия момент не може да бъде направено ,тъй като се касае по същество на спора и до представени от ответника доказателства .Затова и правилно обезпечението е било допуснато по реда на чл. 391 ал. 1 т.

2 ГПК –след предоставяне от ищеца на гаранция в определен от съда размер .

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 465 от 16.05.2024 г. по гр,д.20242150100478/2024 г. по описа на РС Несебър, с което допускане обезпечение на висящи искове срещу етажната собственост ,предявени от И.В.Н. , гражданин на ******, роден на *****., БУЛСТАТ: ******, за 4 прогласяване нищожността ,респ.-отмяна като незаконосъобразни на осн.чл.40 ал. 1 ЗУЕС на решенията ,взети на ОСЕСна сграда представляваща комплекс Шато „Сий Уинд /Sea Wind/, с административен адрес: гр. Св.Влас , Община Несебър, местност „Юрта под пътя“, представлявано от управителя:

Милена Ганчева Антова, чрез адв. Йоана Слвчева Гиздова.[1]САК ,проведено на 28.03.2024 г. –в в частта ,с която се иска отмяна на решенията по т.

6,т.7,т.8,т.9,т.10 и т.19 ,чрез обезпечителна мярка СПИРАНЕ изпълнението на взетите решения ,обективирани в сочените точки от дневния ред,като на осн.чл. 391 ал. 1 т. 2 от ГПК е определена парична гаранция в размер на 800 лв. ,вносими от ищеца по определената депозитна сметка на НРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5