Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 14 от 14.07.2026, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 69/2026
Вид
Присъда № 14
Подписан
14.07.2026
В сила
14.07.2026
Състав
Лазар Йорданов Мичев, Светлана Кънчева Чолакова, Емил Димитров Стоев

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към присъда рег. № 14/14.07.2026 г., постановено по нох дело № 20263300600069 по описа на ОС-** за 2026 г., съдия – докладчик Лазар Мичев Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда рег. № 7/22.01.2026 г. по нчх дело № 20243330200719 по описа з а 2024 г., РС-** признал подсъдимия Е. Д. С. за невиновен в това, че на 22.12.2023 г. в село **, обл. **, чрез думите “Ще Ви трепя, ще ти счупя краката и ще те вкарам в затвора“ е отправил закана с престъпление против личността на Г. Г. В., ЕГН ********** от село **, обл. **, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и на основание чл. 304, предл. 4 от НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.

С присъдата съдът отхвърлил предявения граждански иск от Г. Г. В., против подсъдимия С. за сумата 3000,00 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от процесното престъпление, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото съдът осъдим частния тъжител Г. Г. В. да заплати на подсъдимия Е. Д. С. сума в размер на 511,29 евро (петстотин и единадесет евро и 29 евро цента) разноски в съдебното производство за адвокатско възнаграждение.

Недоволен частният тъжител Г. Г. В. обжалва присъдата чрез адв. Г. М. като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата се твърди, че първия съд не изложил никакви мотиви защо счита, че подсъдимия е невиновен. Сочи се също, че в тъжбата са описани събитията и механизма на извършване на деянието, установени в хода на съдебното следствие чрез показанията на разпитаните свидетели. Изтъква се, че при така събраните доказателства и анализа на същите единствения възможен извод е за признаване на подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение за престъпление по чл.

144, ал. 1 от НК. От въззивната инстанция се иска да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение, а в случай, че се приеме, че е налице неотстранимо процесуално нарушение, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от повереника на частния тъжител адв. М., който сочи, че присъдата е незаконосъобразна.

Счита, че в хода на проведеното пред първия съд съдебно следствие обвинението против подсъдимия е доказано.

Защитникът на подсъдимия адв. Н. Д. И. намира жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което иска от въззивната инстанция да я потвърди.

**ският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и след 1 извършената служебна проверка изцяло на първоинстанционния съд присъда намери следното: постановената от

От фактическа страна:

Подсъдимият Е. Д. С. е роден на ***, обл. **, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН **********.

Частният тъжител Г. Г. В. и подсъдимия се познавали като съселяни, както и във връзка с извършена през 2023 г. кражба от дома на бащата на подсъдимия, за която първия бил заподозрян, в последствие и предаден на съд тъжителя В.. Оттогава отношенията между двамата силно се влошили.

Подсъдимият С. пребивавал основно в чужбина, където работел, но в края на 2023 г. бил в България.

На 22.12.23 г. вечерта около 17:30 часа, частния тъжител и съжителницата му - свидетелката Б. В.а, напуснали дома на Г. В. и пеша се отправили към дома на свидетеля Р. В. /братовчед на частния тъжител/. Докато били пред къщата видели приближаващ се към тях автомобил – джип “Мерцедес“, който се движел със светнати фарове. Автомобилът спрял пред къщата при което тъжителя Г. В. и съжителницата му Б. В.а видели, че водача е подсъдимия С.. Последният отправил обиди и заплахи, като заплашил частния тъжител, че ако го мерне някъде ще му счупи краката. Уплашен частния тъжител се обадил по телефона на братовчед си Р. В. и му казал за отправените от подсъдимия заплахи. Когато пристигнали там свидетелят Р. В. позвънил по телефон на подсъдимия С. и го попитал защо е заплашвал братовчед му. В хода на разговора подсъдимият му казал, че ще отиде до дома на свидетеля В., за да се разберат. Малко след това подсъдимият пристигнал пред дома на свидетеля Р. В. с автомобила си, придружен от свидетеля С.Ш..

Когато пристигнал подсъдимия и свидетеля В. провели разговор при който подсъдимия споменал за извършена от частния тъжител кражба от дома на баща му и отново отправил заплахи към частния тъжител В., че ще му счупи краката и нямало да го остави намира докато не го прати в затвора.

Свидетелката Б. Х. и частния тъжител В. останали в къщата, но чули отправените заплахи. Междувременно в 17:45 часа частния тъжител Г. В. подал сигнал на ЕЕН 112, като заявил “...заплашват ме, искат да ме бият...еми Е....ще те заколя, ще те убия...“. В 17:49 часа и свидетеля Р. В. също се обадил на ЕЕН 112 при който подал сигнал “... пиян е не може да стои на волана...заплаши момчето...искаха да го бият...и тръгна.“. Сигнала бил предаден в дежурна част на ОДМВР, откъдето на място били изпратени полицейски служители, които извършили проверка и била оформена докладна записка.

По сигнал на частния тъжител до РП - **, подаден на 31.01.2024 г. била образувана проверка по прокурорска преписка № 305/34г. по техния опис, в хода на която не се установили данни и не са събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер и последвал отказ за образуване на досъдебно производство. Проверката била извършено от полицейския служител - свидетеля Мюзекяр, който изготвил докладна записка рег. № 290р2 5051 от 22.03.2024 г.

По доказателствата:

Очертаната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите, Б. Х., С.Ш., В.А., Б.М., Справка с приложени два броя аудиофайлове от ЕЕН 112, материалите по пр. пр. № 305/34г. по описа на РП - **, справка за съдимост и характеристична справка на подсъдимия.

Показанията на останалите свидетели, включително и полицейските служители, не допринасят за изясняване на релевантните факти и обстоятелства.

При съвкупния анализ на доказателствата, съдът намери, че следва да бъде дадена вяра на показанията на свидетелката Б. Х., в които същата дава сведения за отправените от подсъдимия към частния тъжител заплахи. Същата е единствения очевидец, с изключения на частния тъжител, на случката пред дома на частния тъжител. Тези заплахи са били възприети от свидетелката Х. и частния тъжител В. и по времето на разговора между подсъдимия и свидетеля Р. Х., пред дома на последния. Вярно е, че свидетелката Х. по това време е съжителствала с частния тъжител, но това обстоятелства само по себе си не дава основание да не бъдат кредитирани нейните показания. Това е така тъй като тези нейни показания се подкрепят от съдържанието на приложените по делото 2 бр. аудиофайлове от обажданията на ЕЕН 112, материалите по пр. пр. № 305/34г. по описа на РП - **.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта, в която отрича да е отправял заплахи по отношение на частния тъжител. В тази им част обясненията на подсъдимия се явяват средство на защита, което да обслужи защитната му теза, която не само не намира опора в другите доказателства, но и се опровергава от тях.

Предвид близките отношения на подсъдимия със свидетеля С.Ш., съд не дава вяра на показанията на този свидетел в частта в която той отрича за отправени от подсъдимия заплахи против частния тъжител. В тази им част показанията на този свидетел също имат за цел да подкрепят защитната теза на подсъдимия, предвид приятелските им отношения.

При обсъждане на доказателствата, настоящия съдебен състав намери, че показанията на свидетеля Р. В. следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност като негодно доказателствено средство, тъй като не са събрани по предвидения в НПК ред. Първия съд извършил действие по разпит на този свидетел чрез видеоконференция по смисъла на чл. 139, ал. 7 от НПК, но в нарушение на разпоредбата на чл. 474, ал. 6 от НПК вр. с чл. 1, т.

2 от Закона за европейската заповед за разследване. Това обстоятелство обаче на дава отражение на възприетите от настоящия съд фактически констатации, по изложените по-горе съображения.

От правна страна:

Съобразявайки тези обстоятелства, настоящия съдебен състав прие че с 3 действията си подсъдимия Е. С. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК, тъй като на 22.12.2023 г. в село **, обл. **, чрез думите “Ще Ви трепя, ще ти счупя краката и ще те вкарам в затвора“ е отправил закана с престъпление против личността на Г. Г. В., ЕГН ********** от село **, обл. **, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

От обективна страна на посочените място и дата, в присъствието на частния тъжител подсъдимия С. изрекъл думите “Ще Ви трепя, ще ти счупя краката и ще те вкарам в затвора“, т.е. че ще извърши престъпление спрямо него и по конкретно, че ще въздейства върху здравето на тъжителя.

Освен това за съставомерността на престъплението по чл. 144 ал. 1 от НК се изисква отправената закана да създава възможност за възбуждане у пострадалия на основателен страх от извършване на престъплението (без да е задължително същия реално да се е уплашил), както и да съществува реална възможност деецът да осъществи намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова решение. При преценка на последното се вземат предвид обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца. В случая данни за тази реална възможност се черпят от емоционалното състояние на подсъдимия (ядосан), времето (в тъмната част от денонощието) и начина по който подсъдимият се е появил пред дома на частния тъжител (с агресивно управляван от него автомобил), както и повода за това (че тъжителя е заподозрян като извършител на кражба от имот на бащата на подсъдимия). В своята съвкупност тези обстоятелства обосновават категорично убеждение у съда, че в процесната ситуация е създадена възможност за възбуждане у пострадалия на основателен страх от извършване на престъплението. Деянието е довършено, тъй като в конкретния случай заканата е достигнала до съзнанието на тъжителя в момента на отправянето й - още пред дома на тъжителя, повторена и пред дома на свидетеля Р. В.. За възбудения основателен страх говорят и последвалите действия на тъжителя (обаждането само няколко минути след деянието на ЕЕН 112).

От субективна страната деянието е извършено с пряк умисъл.

Подсъдимият С. е съзнавал, че отправените от него заплахи срещу личността на тъжителя се възприемат от него и че у последния може да възникне основателен страх за осъществяването им, което е била и неговата цел.

Съобразявайки горните обстоятелства въззивната инстанция намери, че обжалваната присъда следва да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимият С. да бъде признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.

По наказанието:

За престъплението по чл. 144, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години. Съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от 4

НК, когато за умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, извършителят му се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, при условие, че същият не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по този ред, а и причинените от престъплението имуществени вреди да са били възстановени. В случая, видно от приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият С. не е осъждан (реабилитиран по право) и до този момент не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК; от доказателствата по делото се установява също, че от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.