Решение № 1 от 03.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пазарджик, 02.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500590 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пещерски районен съд №260015 от 01.07.2022г. постановено по гр.д.№58/2021г. по описа на същия съд, са осъдени С. Д. Г. с ЕГН ********** от с.Г.И. Пловдивска област, ул.“Блокови жилища извън регулация“, бл.З, ет. 2,ап.6; Н. И. В. с ЕГН- ********** от гр.С., ж.к. М.

3,бл.372, вх.А,ет.11,ап.66, С. И. И. с ЕГН - ********** от гр.С., ж.к. М. 3, бл.372, вх.А, ет.11, ап.66, ДА ПРЕУСТАНОВЯТ неоснователните си действия, с които пречат на ищцата Н. С. М. с EГH-********** от гр. С. , бул.

“Б. 57, вх.б,ет.3, ап.21, да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Б., одобрени със Заповед № РД-18-43/19.10.2012 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, било от 20.08.2018г., адрес на поземления имот: гр. Б., п.к.4579, ул. "Брациговска комуна № 26, площ: 1014кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, 1 предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 306, квартал 19, парцел XXVIII, съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, като премахнат намиращите се в собствения им съседен недвижим имот-представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Б. : 11 броя асми и 1 бр. плодно дърво, което не е от дървесен вид черница, засадени на вътрешната регулационна линия между двата съседни имота, посадени при несъобразяване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния. Със същото решение е отхвърлен предявения от Н. С. М. иск срещу С. Д. Г., Н. И. В. и С. И. И., за премахване на намиращото се в съседен недвижим имот - представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Б. черничево дърво с височина около 3 метра и на около 0.80 метра до вътрешната регулационна линия между двата съседни имота, посадено при несъобразяване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния. Ответницата С. Д. Г. е осъдена да заплати на ищцата Н. С. М. разноски по делото в размер на 792 лева.

Решението се обжалва от ответниците в производството пред първата инстанция.

Жалбоподателката С. Д. Г. обжалва решението изцяло с доводи за порочност като постановено по нередовна искова молба с искане да бъде обезсилено като постановено по непредявен иск и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по иска с който съдът е бил сезиран.

Като съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя сочи разгледана от съда нередовна искова молба и при неизяснен предмет на делото-че в ИМ са изложени твърдения за неточно разположение на страничната дворищно-регулационна линия, а в петитума се иска премахване на насажденията поради това, че корените им пречат на ищцата, като съдът не бил дал указания на ищцата да конкретизира има ли или не претенции по отношение на границата; корените ли пречат на ищцата или самите насаждения. Твърди се, че тази неяснота нарушава правото на защита на жалбоподателката защото не било наясно от какви твърдения да се брани-дали за неточна граница или за пречещи насаждения засадени в нарушение на изискванията за отстояние от съседния имот или за пречещи корени на насажденията преминаващи през имота на ищцата, като експертизата работила по въпроса за разположението на страничната 2 регулационна линия между двата имота, коментирана и от съда. Твърди, че на жалбоподателката /ответник по иска/ й е изпратен препис от ИМ с липсващи страници, за което депозирала молба до съд, като в новата ИМ било заличени данни със същия вх.№ както на първоначално подадената без за това да има придружаваща молба и неяснота кой ги е отстранил. Производството било спряно поради настъпила смърт на страна /определение №260186 от 19.04.2021г./, без страната да е била уведомена за спирането, като в последствие делото било възобновено с определение №260193/ 27.04.2021г., за което страната също не била уведомявана. На следващо място се твърди, че решението било постановено при пълна липса на каквито и да е доказателства относно вида на дърветата, които съдът е постановил да бъдат премахнати за преценка, дали същите са високи, средни или ниски, съгласно чл.52 от ЗС във връзка с чл.94 ал.2 т.1,.2 и т.3 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за ПНУОВТУЗ, като твърди, че е възможно всички тези насаждения да са защитен вид и че това обстоятелство останало неизяснено. Сочи се съдебен протокол от открито съдебно заседание на 06.10.2021г. и заявеното от вещото лице, че няма компетентност на агроном за определяне на характеристиките на дървото и затова било записано като плодно дърво. Цитират се показанията на експерта относно неговата специалност и че е отговорило в експертното си заключение като вид насаждения и тяхното местоположение, но не може да каже от какъв сорт са и че е констатирал само 2дървета, а не три. Жалбоподателката счита, че заключението е изготвено от некомпетентно вещо лице като не ставало ясно защо съдът не е приложил нормата на чл.52 от ЗС във връзка с чл.94 ал.2 т.1,т.2 и т.3 от Наредба №7 относно категоризацията на дърветата на ниски, средни и високи и на какво отстояние от границата на съседния имот следва да се намират. Твърди, че при констатирано от експерта овощно дърво с височина над 3м, отстоящо на 2.38м.л. посока запад от оградата, според наредбата се изисква дървото да е на отстояние от 1.5м. и че в случая това дърво се намира на много по-голямо разстояние от нормативно изискуемото. Посочва, че за другото овощно дърво на разстояние 80см. от оградата, било от вид „черница“, за което е отказано от страна на Община Б. да издаде разрешително за премахването му защото е от защитен вид, но че същото не било предмет на исковата молба. По отношение на 1 бр. слива и 1бр.круша нямало яснота къде са засадени и от кой вид са, доколкото жалбоподателката твърдяла, че има насадени и други 3 овощни дръвчета в двора откъм границата с ищцата за които било преценено от експерта, че не пречат, констатациите му били само за две овощни дръвчета. Решението било постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и предвид констатацията на експерта за две дървета, а не за три, едното от които било черница, която не е предмет на делото, защото се намирала в дъното на двора и не е посочена като спорен предмет и че съдът е постановил недопустимо решение отхвърляйки иска по отношение на черницата като е постановил решение по въпрос по който не е сезиран и който е безспорен между страните, с което съдът излязъл извън компетенциите си.

Решението било постановено при неяснота на фактите относно това колко дървета жалбоподателят има засадени до оградата с ищцата и от какъв вид са, има ли защитени видове със специален режим, като черница, която е защитен вид, на какво разстояние в дълбочина на имота са засадени въпросните дървета с начална точка на измерване откъм уличната регулация.

Диспозитивът бил неясен доколкото вещото лице не било в състояние да разпознае дърветата и как би се стигнало до принудително изпълнение, че в случая е следвало да запише кое дърво не се премахва. Подържа се, че обжалваното решение не е ясно и без противоречиво и по несъмнен начин да решава възникналия правен спор и било постановено при противоречие със закона, съдебната практика и другите нормативни актове. Решението било постановено при неправилно прилагане на материалния закон, като посочената правна квалификация от ищеца не обвързвала съда. Цитира се нормата на чл.52 от ЗС и че ищецът би могъл да се защити чрез друг правен способ дерогиращ негаторната претенция, а именно по административен редчрез разрешение от Кмета на общината, район или кметството за отсичане на клони и корени. Цитира се съдебна практика -решение №60 от 29.05.2014г. по гр.д.№7375 /2012, на ВКС, Второ г.о в хипотеза когато дърветата са разположени на нормативно предвидените отстояния, и само клоните се разпростират над съседен имот. Неправилно бил приложен от съда закона и по отношение на асмите, които не били дървета и доколкото чл.52 от ЗС се отнася само за дървета, и че същият няма приложение за асмите и неговия обхват не може да се разширява. Решението било немотивирано, защото нямало извършен правен анализ на доказателствата и при превес на кои от тях съдът е постановил решението си като съдът бил извършил в същност подробен преразказ на доказателствата. Било налице съществено 4 противоречие между обстоятелствената част на ИМ и петитума, и постановено решение при неясна фактическа обстановка и неяснота относно това с кои свои действия ответницата пречи на ищцата. Имало несъответствие между приложените в кориците на делото документи на хартиен носител и електронното досие на делото, като според последното били налични молба на жалбоподателката от 06.10.2021г., с вх.№

2631/06.10.2021г. липсваща на хартиен носител като тази липса се квалифицира с въпрос дали съдът е взел в предвид документите към тази молба-писмо до ДНСК-РДНСК-Пазарджик от 16.09.2021г с изх.№БР-994-00313/стр.25,26 и 27 от електронното досие. От тези документи се установявало, че ищцата М. е вече изградила оградата си и че при извършена от длъжностни лица от РДНСК-Пазарджик на 18.08.2021г. проверка било установено строителство представляващо ограда в имот идентификатор *** по КККР на гр.Б. изпълнявана при наличие на разрешение за строеж №15 от 17.09.2019г., ситуирана следвайки линията в план и във височина на съществуващата ограда от каменна зидария между този ПИ и ПИ ***, при реализирано до момента строителство с масивна стоманобетонова конструкция. Жалбоподателката счита, че с изграждането на оградата за ищцата липсва правен интерес от търсената защита и води до недопустимост на постановеното съдебно решение, поради което счита, че същото следва да се обезсили в тази част и производството да се прекрати. За другата останала част от обжалваното решение жалбоподателката поддържа, че на ищцата следва да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовности като приведе обстоятелствената част на ИМ в съответствие със заявения петитум за да може ответницата да подаде отговор и направи възраженията си. Поддържа, че в случай на предявен спор за граница ищцата следва да поиска назначаване на експертиза на нейни разноски относно съвпадението на регулационната и имотна граници на двата съседни имота, чрез извадка на експерта от регулационните планове на гр.Б. и при налични разлики между имотна и регулационни граница да отрази същите на комбинирана скица и да изследва въпроси при наличие на разлики дали същите са в нормативно признатите и допустими отклонения както и да се допусне експертиза от агроном който да отговори на въпроса дали има посадените в собствения двор на ответницата твърдените от ищцата слива и круша, с каква височина са като се съобразят нормите на чл.52 от ЗС и чл.94 5 ал.2 от Наредба №7. Жалбоподателката счита, че след установяване на тези факти и обстоятелства съдът може да направи преценка дали е спазено нормативно установеното в закона отстояние за засаждане на дърветата, с което ищцата да реализира доказателствената си тежест която има в процеса за доказване с какво дърветата пречат на упражнява своето право на собственост. Моли да се обезсили постановеното първоинстанционно решение като постановено по непредявен иск и делото се върне на РСПещера за произнасяне по предявения иск или да се обезсили решението като недопустимо като постановено по недопустим иск поради липса на правен интерес за ищцата и се прекрати или по същество да се отхвърли предявения иск като недоказан. В съдебно заседание няма формулирано искане от жалбоподателката за назначаване на експертиза и такова не се поддържа.

Разпечатката съдържа 18 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d83441f3-259b-4c37-b336-d1c9aa8a3183