Решение № 165 от 23.10.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Бургас, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20262000500207 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивната жалба на М. Х. Ч., с ЕГН **********, от гр. Б., бул. „Д.“ бл.*,вх.*, ет.*, ап.*, подадена чрез пълномощник – адв. С. Ц. със съдебен адрес: гр.Б., ул. “С. П. Е.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, против Решение №278/16.04.2026 г., постановено гр.д. №671/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил предявените искове на жалбоподателя против ответници К. - главен с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД и евентуални - по чл.26, ал.1, съответно по ал.2 от ЗЗД, за обявяване относителна недействителност по отношение на ищеца, респективно за нищожност на две основания на брачния договор, сключен между ответниците- съпрузи на 03.02.2015 г.

Моли се за отмяна на горното решение и за произнасяне по същество, като вместо него да бъдат уважени предявените искове. Дирят се и деловодни разноски за две съдебни инстанции.

В жалбата решението се сочи за неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по изложените по-долу аргументи: За да отхвърли главния иск по чл.135 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че не е налице третата предпоставка за уважаването му, а именно - увреждане на кредитора-ищец. Страната изразява пълно несъгласие с този извод.

Оспорват се изцяло доводите, че с брачния договор не се е целяло увреждане на кредитора по причина, че последващата придобивна сделка е девет години по-късно и защото брачният договор не е бил сключен още при встъпването на К. в брак (през 2013 г.), а по-късно (през 2015 г.).

Възразява се и срещу извода на първата инстанция за липсата на знание за увреждане на кредитора у ответницата К., доколкото не е налице такова и у длъжника. Страната поддържа, че са налични всички предпоставки, изискуеми от хипотезата на чл.135 ЗЗД, така че претенцията следва да бъде уважена. Ищецът бил доказан кредитор на първия ответник, т.к. имал установено вземане спрямо него (при това изискуемо в случая), възникнало преди извършването на действията, чието обявяване за недействителни се иска съобразно разпоредбата на чл.135, ал.З от ЗЗД; налице било увреждане на кредитора чрез намаляване имуществото на длъжника (вследствие на последващата придобивна сделка през 2024 г.); имало знание у длъжника и неговата съпруга за увреждането на 1 кредитора, като в тази връзка намирала приложение оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.

Според страната при условията на евентуалност процесният брачен договор следвало да се приеме за нищожен, като заобикалящ закона. Това е така, тъй като с позволени правни средства-сключване на брачен договор, се цели осуетяване на възможността за изпълнителни действия върху ½ част от съпружеската имуществена общност за принудителното събиране на дълга от съпруга длъжник. По този начин се нарушавали (заобикаляли) основни правни принципи, залегнали в Конституцията на Република България - чл.57, ал.2, така и в ЗЗД - чл.8, ал.2. В случая ответниците, сключвайки брачния договор, били упражнили своите права в противоречие с правата и интересите на обществото и в частност с тези на ищеца- кредитор, като целели ответникът да избегне поемането на отговорност с цялото си имущество съгласно чл.133 от ЗЗД. За това следвало да се прогласи нищожността на процесния брачен договор на основание чл.26, ал.1, предложение второ от ЗЗД.

При условията на втора евентуалност , брачният договор бил нищожен, като привиден.

Това е така, тъй като страните по него не желаели възникването на правните му последици, а искали само да създадат привидност относно носителя на правото на собственост върху съпружеската общност с цел осуетяване на възможността за изпълнителни действия върху 1/2 част от нея за принудителното събиране на дълга от съпруга- длъжник. Това се установявало и от основанието на преведените от свекървата на ответницата К. суми - „заем“. По този начин съпругът-длъжник (К.) запазвал възможността чрез майка си да претендира ако не пълната, поне половината от дадената сума в случай на прекратяване на съпружеската имуществена общност.

Това целяло гарантиране на имуществените права на ответника върху придобитите по време на брака недвижими имоти. В контекста на горното въззивникът намира, че плащането не е извършено от купувачката по придобивната сделка от 2024г. с нейни лични средства, защото събраните по делото доказателства сочат всички плащания до момента - в размер на 160 000 лева, като извършени с предоставени й в заем от свекървата пари. Освен това към момента покупната цена все още не била заплатена в пълен размер, което обуславяло неприложимостта на разпоредбата на чл.4, ал.1 от брачния договор, предвиждаща имотът да стане лична собственост на съпруга, който го заплати, защото пълно заплащане към момента на приключване на съдебното дирене- няма. На следващо място и след собствен анализ на събраните по делото доказателства страната оспорва като неоснователно твърдението на ответницата, че получената в заем от свекървата сума в размер на 160 000 лв. представлява нейни спестявания от продажба на собствени имоти. Ангажирани са оспорващи горното доказателства в насока, че за изследвания релевантен времеви период разходите на свекървата надвишават приходите й с повече от 164 000 лв., което отрича твърдяната възможност за предоставяне в заем на спестени суми и предпоставя извода, че процесните имоти не са изключителна собственост на Т. К.. В тази връзка се моли съдът да изиска по чл.192 от ГПК от „Банка ДСК“ АД справка за движението по сметката на С. М. К. за периода 01.01.2021 г. - 26.05.2025 г., целящо да установи произхода на средствата, предоставени в „заем“ на ответницата К., като страната се позовава на допуснато от първата инстанция процесуално нарушение- отказ да се уважи същото искане, направено от жалбоподателя в открито съдебно заседание от 16.03.2026 г. Дирят се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Доказателственото искане на жалбоподателя е оставено без уважение, т.к. според съда касае обстоятелства извън предмета на спора и като такова се явява неотносимо към делото.

В рамките на визирания в закона срок е представен отговор на жалбата от въззиваем ответник- Т. Г. К., в който горната се сочи за изцяло неоснователна. Според страната, решението на първата инстанция е правилно, постановено при спазване на процесуалния и материален закони и е обосновано от събраните в процеса доказателства. Решението се сочи за мотивирано и базирано върху правилно възприета фактическа и правна обстановка, поради което се моли за неговото потвърждаване. Споделят се всички аргументи на първата инстанция, изразени в атакуваното решение, с които се обосновава изводът, че заявените претенции са недоказани. Страната също намира неналична предпоставката за уважаване на иск по чл.135 ЗЗД, а именно увреждане на кредитора чрез сключването на договора между съпрузите К. за разделност на правата им върху придобитото по време на брака имущество. Твърдяното от ищеца намерение за увреждане се сочи за хипотетично и неподкрепено с нито едно доказателство по делото, изтекъл е продължителен 2 период от време между двете сделки- девет години след сключването на брачния договор- поради което не може да се обоснове предположение, че той е сключен само за да бъде подготвена сделката от 2024г. Поддържа се, че ако целта е била увреждане, то брачният договор би следвало да бъде сключен от момента на гражданския брак, а не три години по късно. Сключването на брачен договор само по себе си не предполагало намаляване на общото обезпечение на кредитора по смисъл на чл.133 ЗЗД, защото с него не се прехвърлят вече съществуващи права. Видно от съдържанието на конкретния, с него се уреждал единствено режим на разделност при евентуално придобиване на вещни права за в бъдеще, с което не се намалява наличното имущество на съпруга, следователно и не се намалява обезпечението на кредиторите в т.ч. на ищеца Ч.. Оспорват се подробно и останалите оплаквания на въззивника. Приема избора на режим на имуществена разделност за законоустановено право, което не може само по себе си да бъде „увреждащо" действие. За неоснователни се приемат и възраженията на ответника относно плащанията на цената по придобивната сделка, обективирана в н.а. № 2006, т.9, рег.№ 14587, дело № 1788/2024г.

Липсвали доказателства за твърденията на ищцовата страна, че средствата са предоставени на купувачката от съпруга й К. К., въпреки разкриването на банковата тайна на поредица от банкови сметки, в т.ч. и на трети лица. Установявало се, че част от средствата са предоставени на К. в заем от трето лице. Намира за недопустимо в настоящото производство да се изследва произходът на средствата на третото лице, дадени в заем за закупуването на имота,т.к. тези обстоятелства не са предмет на делото, възразява срещу събирането на поисканото доказателство, позовава се и на това, че искането е било направено и уважено от окръжния съд, като в делото има справка от банковата сметка на третото лице. Извън горното се поддържа довод, че искът по чл.135 ЗЗД е погасен по давност и само на това основание следва да бъде приет за неоснователен.Излагат се подробни съображения в тази насока.

В обобщение се моли въззивната жалба на М. Х. Ч. да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено Решение № 278/16.04.2026 на БОС по гр.д. № 671/2025 г., като правилно и законосъобразно.Дирят се и деловодни разноски.Не се ангажират нови доказателства.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а служебната такава по чл.269 от ГПК определя обжалваното решение като валиден и допустим съдебен акт.

По съществото на спора, съобразно въведените от въззивника оплаквания за неправилност на съдебното решение, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано пред първата инстанция по исковата молба на М.

Х. Ч. от гр. Бургас против К. И. К. и Т. Г. К. – двамата от гр. Б., за прогласяване за относително недействителен по отношение на ищеца на брачния договор, сключен от ответниците-съпрузи на 03.02.2015г. с рег. № 171/03.02.2015г. – за подписите и рег. № 172, том 1, акт №6/03.02.2015г. – за съдържанието, по описа на нотариус Д. Р., който договор е вписан в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите към АВ с уведомление № 20150204165412 по описа й. В заявление от 24.04.25г.(вж.л.23- дело БОС)в контекста на дължимата държавна такса за производството ищецът е уточнил, че поради този брачен договор ответник К. е намалил имуществото си с по ½ ид.ч. от всички придобити от Т. К. по сделката от 2024г. имоти с н.а.№2006/24г.на нотариус Н. М.. При условията на евентуалност ищецът моли за прогласяване на същия брачен договор за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение второ от Закона за задълженията и договорите(ЗЗД)- поради заобикаляне на закона(след уточнение пред БАС– сочат се за заобиколени императивните норми на чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България, чл.8, ал.2 от ЗЗД , чл.133 от ЗЗД, вр. чл21,ал.1 от СК, т.к. К. формално не придобива активи по време на брака си и по този начин злепоставя кредитора ), евентуално нищожността се основава на чл. 26, ал. 2, предложение последно от ЗЗД- привидност на договора, т.к. страните не желаят проявлението на вещния му ефект, а целят само да убедят кредитора, че длъжникът не разполага с имущество, като сочат за негов титуляр съпругатанедлъжник.Заявено е, че още преди сключването на този брачен договор и преди сключването на гражданския брак на ответниците на 24.08.13г.според изпълнителен лист от 14.01.10г., издаден по ч.гр.д.№176/10г. по описа на РС-Бургас, е възникнало задължение на К. към Ч. за сумата от 15 000 евро главница, ведно със законна лихва върху нея, дължима считано от 13.01.10г.до окончателното 3 й плащане, както и за разноски от 788 лв., за събирането на които вземания е било образувано изп.д.№568/11г. по описа на ЧСИ Д. Н.. Поддържа се, че при подаването на исковата молба главното задължение е вече 29337,45 лв. според представено удостоверение от ЧСИ Николов. Сочи се, че брачният договор уврежда кредитора, т.к. извежда от патримониума на длъжника бъдещо имущество и това възпрепятствало удовлетворяването на кредитора. Ответницата Т.К., като съпруга на К., се сочи за лице, което е знаело за увреждането, доколкото бракът им бил сключен след възникването на задължението на съпруга и с оглед съпружеските им отношения.