Решение № 2490 от 26.09.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1836/2022
- Вид
- Решение № 2490
- Подписан
- 26.09.2022
- В сила
- 26.09.2022
- Състав
- Теменужка Симеонова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Десислава Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 229, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 233, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 238 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 357 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 360 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 38 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 48, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 1 и 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 2490 гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Теменужка Симеонова
Членове:
Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100501836 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.09.2021 год., постановено по гр.дело №6622/2017 год. по описа на СРС, ГО, 118 с-в, Б. А. О. /в лично качество и като наследник на първоначалния ответник Р.А.О. е осъдена да заплати на етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“*******, по искове с правно основание чл. 38, ал. 1 вр. с чл. 48, ал. 8 вр. с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 296 лв., представляваща дължими такси за текущи разходи за поддръжка на общите части за периода от 01.11.2013 год. до 31.12.2016 год. и сумата от 47.88 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.11.2013 год. до 31.01.2017 год., като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните заявени размери и период, както и иска по чл.
51, ал. 7 ЗУЕС за такси за отглеждане на куче; Б. А. О. е осъдена да заплати на етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“*******, по искове с правно основание чл. 38, ал. 1 вр. с чл. 50, ал. 2 вр. с чл. 48, ал. 3 ЗУЕС и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 300 лв., представляваща дължими суми за фонд „Ремонт“ за периода от м.януари 2012 год. до м.декември 2016 год. и сумата от 77.77 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.01.2012 год. до 21.01.2017 год.; отхвърлени са предявените от етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“*******, срещу Б. А. О. – в лично качество и като наследник на Р. А.О.., искове с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да предаде сутеренно помещение – 1 мазе, находящо се от източната страна на ****** гр.София, ж.к.“Западен парк“, със самостоятелен вход от външната страна на блока, с площ от 15 кв.м., при граници: север и изток: външна стена на блока и двор, юг – мазета №10, 11 и 12, като помещението граници и с общо мазе за смет и да заплати сумата от 570 лв., представляваща обезщетение за периода от м.януари 2014 год. до м.декември 2016 год. за ползването на горепосочения имот, продължило след прекратяване на договор за наем и въпреки противопоставянето на наемодателя и сумата от 85 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.01.2014 год. до 21.01.2017 год., като ответницата е осъдена да заплати на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 444.63 лв., а ищците са осъдени да заплатят на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 271.27 лв.
Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищците етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“*******. Жалбоподателите поддържат, че ответниците не били оспорили релевираните претенции по основание и размер, както и твърденията, че живеят с куче и ползват процесното мазе. Безспорно било и обстоятелството, че договорът за наем бил прекратен към м.януари 2014 год. – когато изтекъл срокът му на действие. Този договор бил сключен от лице, което имало правото на обикновено управление, поради което срокът му не можело да бъде продължаван, съгласно чл. 228, ал. 3 ЗЗД. Ответниците не били доказали, че са върнали държането на имота на бившия наемодател, поради което и исковете по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и по чл. 236, ал. 2 ЗЗД се явявали основателни, като без значение било обстоятелството дали ответниците фактически били ползвали мазето. Неправилно СРС отказал да кредитира събраните гласни доказателства по искане на ищците, а същевременно свидетелят, допуснат по искане на ответниците, бил потвърдил задържането на имота. Видно било от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че за исковия период обезщетението възлиза на 420 лв., съгласно решението на Общото събрание на етажните собственици, а лихвата за забава – 47.63 лв. Решението на Общото събрание от 2016 год. за увеличаване на наема, респ. обезщетението на 25 лв. месечно, било отменено след исковия период и до отмяната му имало действие. Отмяната му имала действие за в бъдеще, а и преди отмяната му по съдебен ред, то било прегласувано, като последващото решение не било оспорено. На следващо място сочат, че претенцията за такса вход била формирана, като за 2012 год. и 2013 год. не били претендирани сумите, които били плащани за 1 човек. От заключението на вещото лице по съдебно-счетодовната експертиза се установявало, че претенцията била редуцирана с сумите, за които ответниците били представили квитанции и разписки. Въпреки това първоинстанционният съд бил присъдил сума в по-нисък размер, като приспаднал сумата от 176 лв., която вече била приспадната от вещото лице. Същото се отнасяло и за сумата от 24 лв. за шест месеца – от м.март до м.август 2013 год. СРС бил приспаднал и сумата от 140 лв.
– такса вход за периода м.февруари до м.август 2012 год., но за този период таксата за един човек била приспадната. В тежест на ответниците било да установят какво е основанието на извършените от тях плащания. Неправилно СРС бил отхвърлил претенцията за такса куче.
2
Ето защо молят решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендират и присъждането на направените разноски по делото.
Ответницата по жалбата Б. А. О. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищците част.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата Б. А. О..
Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният съд не бил отчел силата на пресъдено нещо на решението по гр.дело №29933/2017 год. по описа на СРС, ГО, 31 с-в, което било влязло в сила на 28.09.2016 год., с което било отменено решението на Общото събрание на етажните собственици от 28.09.2016 год., което било източник на претенциите.
Освен това неправилно СРС бил счел за преклудирани възраженията срещу решението на Общото събрание от 29.06.2010 год., тъй като същото не било сочено като източник на претендираните вземания. Необосновано и в нарушение на чл. 161 ГПК, СРС бил приел, че макар ищците да не са изпълнили указанията от 01.09.2020 год. за представяне на доказателства за издателя на разписките за вземания на ЕС, то такъв се явявал касиерът на ЕС. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответниците по жалбата етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“*******, считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответницата част. Поддържат, че решението на Общото събрание от 28.09.2016 год. не било източник на претендираните вземания. Такъв били решенията от 2010 год. Доброволно заплатените от ответницата суми съответствали на определените такИ. с тези решения.
Претендират и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установено следното:
Предявени е за разглеждане искове с правно основание чл. 38, ал. 1 вр. с чл. 48, ал. 8 вр. с чл. 51, ал. 1 и 7 ЗУЕС, с правно основание чл. 38, ал. 1 вр. с чл. 50, ал. 2 вр. с чл. 48, ал. 3 ЗУЕС и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части, но е частично неправилно.
По отношение на исковете по чл. 38, ал. 1 вр. с чл. 48, ал. 8 вр. с чл. 51, ал. 1 и 7 ЗУЕС, по чл. 38, ал. 1 вр. с чл. 50, ал. 2 вр. с чл. 48, ал. 3 ЗУЕС и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на 3 собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и разноските по текущо използване на общите части.
Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците или на сдружението, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата – чл. 48, ал. 3 ЗУЕС. Тези разходи спадат съответно към необходимите и полезните разноски /дефиниция на тези понятия се съдържа съответно в § 1, т. 8 и 12 от ДР на ЗУЕС/. Само необходимите и полезни разноски за общите части се понасят задължително и изключително от собствениците на апартаменти и други самостоятелни помещения в ЕС, без оглед на това дали тези собственици обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица изцяло или частично.
От компетентността на Общото събрание е вземане на решения относно определяне на месечни парични вноски за покрИ.не на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, за извършването на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, за извършване на полезни разходи – чл. 11 и чл. 48, ал. 8 ЗУЕС.
Съответно съгласно нормата на чл. 51 ЗУЕС /в настояща редакция/, разходите за управление и поддържане /консумативни разноски/ на общите части на сграда в режим на етажна собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят – това са разходите за осветление, почистване, асансьор, вода и други, необходими за поддържане на общите части на сградата. Ал. 7 на посочената норма предвижда, че собственици, ползватели или обитатели, които отглеждат в етажната собственост животни, подлежащи на извеждане, заплащат разходите за електрическа енергия, вода, отопление, почистване на общите части и абонаментно обслужване на асансьора за всяко животно в размер като за един обитател.
В разглеждания случай е безспорно между страните, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда – апартамент №1, а първоначалният ответник Р.
А.О. /неин брат/ – негов обитател.
Установено е също така по делото, че на 29.06.2020 год. било проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, на което били взети следните решения: по т.
1 – считано от 01.07.2010 год. месечната вноска за режийни разноски, дължима от живеещите на първи втори етаж, да е в размер на 4 лв. и да се събира на 20-то число на 4 текущия месец и по т. 3 – за определяне на краен срок за издължаване на задълженията на наемателите на общите помещения – 30.06.2010 год. и за отстраняване на недобросъвестни наематели, неизпълнили задълженията си в посочения срок.
На 21.10.2020 год. било проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, на което било взето решение по т. 3 – за създаване на фонд „Ремонти и обновяване“ и заплащане на месечна вноска от 5 лв. на апартамент, докато се намерят наематели, които да наемат общите помещения на ет. 10.
Разпечатката съдържа 35 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d832b792-6f5a-4657-819c-409a4af55a44