Решение № 13445 от 24.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13445 гр. София, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20211110145731 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т“ ЕАД за осъждане на ответниците Е. К. Д. и С. Н. Д. да заплатят взЕ.ния за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, както и мораторна лихва за забава в плащането на цената, на обща стойност 2036,84 лв.

Ищецът „Т“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приЕ.не. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена след 10.07.2016 г. в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот – ап. 29, находящ се в гр. София, ..., за който се води партида с аб. № 288169. Моли ответникът С. Н. Д. да бъде осъдена да заплати на ищеца 1/3 от задължението, а именно следните суми: сумата 581,01 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /04.08.2021 г./ до окончателното изпълнение, сумата 77,07 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 30.10.2017 г. – 30.09.2020 г., начислено върху главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и главница за дялово разпределение в размер на 17,32 лв. за периода м.09.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /04.08.2021 г./ до окончателното изпълнение, както и мораторно обезщетение за забава в размер на 3,53 лв. за периода 30.10.2017 г. – 30.09.2020 г., а ответникът Е. К. Д. да бъде осъдена да заплати на ищеца 2/3 от задължението, а именно 1 следните суми: сумата 1162,03 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /04.08.2021 г./ до окончателното изпълнение, сумата 154,15 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 30.10.2017 г. – 30.09.2020 г., начислено върху главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и главница за дялово разпределение в размер на 34,64 лв. за периода м.09.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /04.08.2021 г./ до окончателното изпълнение, както и мораторно обезщетение за забава в размер на 7,06 лв. за периода 30.10.2017 г. – 30.09.2020 г. Претендира разноски.

Ответниците Е. К. Д. и С. Н. Д., редовно уведомени, са депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Правят възражение за давност. Противопоставят се на искането за допускане на експертизи.

Третото лице – помагач „...“ ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните взЕ.ния.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установява, че с Договор за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижими имот за мероприятия по ЗТСУ, инкорпориран в нотариален акт № 24, том III, дело № 424 от 1980 г., Никола Всилев Д. е признат за собственик на процесния имот. От приложените по делото справки от НБД Население се установява, че Е. К. Д. – съпруга и С.

Н. Д. – син, са законни наследници на Никола В.ев Д.. От изготвената по делото справка НБД Население се установява, че Никола В.ев Д. – син на наследодателя е починал на 04.02.2011 г., поради което и на основание чл.6 ЗН, негов законен наследник се явява майка му - Е. К. Д.. Следователно съобразно действащата нормативна уредба ответниците са клиенти на топлинна енергия, тъй като са придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на наследствено правоприемство. Доколкото по делото не са представени други доказателства в противен смисъл, съдът приЕ., че към датата на 2 приключване на съдебното дирене по делото ответниците притежават съответно - Е. К. Д.

2/3 идеални части от имота, а С. Н. Д. – 1/3 идеална част. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приЕ.не от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл те са потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № 288169 за периода м.5.2017 г. до м.4.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по систЕ. за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обЕ., съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. фирмата за ДР не е отчитала уредите в имота, тъй като ответниците не са осигурил достъп до имота. По време на отчетите са попълнени протоколи за неосигурен достъп По данни на ФДР в имота е имало монтирани 2 отоплителни тела, респ. са монтирани 2 топлоразпределители. В имота има щранг – лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга, съгласно НТ. По данни на ФДР в имота се ползва топла вода, и поради липса на водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на 1 брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ чл.69, ал.2. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца. Относно топлинната енергия, отдадената от сградна инсталация, следва да се отбележи, че процесният имот е с отоплям обем по проект 194 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На база на този отопляем обем се разпределя енергия, отдадена от сградна 3 инсталация, съгласно НТ. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Изравнителните сметки, издадени от ФДР, са изготвени напълно в съответствие с Наредба № 16-334, според заключението на вещото лице. Всяка изравнителна сметка включва ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота/отдадена от щранглирата/ и ТЕ за подгряване на вода. ТЕ за общи части не се начислява. За периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1.1 от Наредба № 16334.

С оглед изложеното съдът приЕ., че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба / Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и от сградната инсталация, като не е начислявана топлинна енергия за отопление на общи части. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата сума следва да се взЕ.т предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 1701,05 лв.