Решение № 99 от 08.04.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Плевен, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ в присъствието на прокурора Д. К. М. като разгледа докладваното от Г. К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20244400600127 по описа за 2024 година С определение № 1228/12.Х IІ.2023 г., постановено по ЧНД № 2508/2023 г. по описа на Районен съд гр. Плевен са групирани, на основание чл.25, ал. І във връзка с чл.23, ал. І от НК, наложените на Г. С. Г. на основание направено от страна на Районна прокуратура предложение за извършване на кумулация.

Изпълнението на определеното най-общо тежко наказание в размер на 1 /една/ година лишаване от свобода е отложено на основание чл. 66, ал. І от НК с 3-годишен изпитателен срок.

Недоволен от така постановеното определение в частта, в която относно изтърпяването на определеното общо наказание е отложено на основание чл. 66, ал. І от НК е останал представителя на прокуратурата, който го протестира пред настоящата инстанция. В депозирания протест се излагат доводи, че при извършване на групирането от страна на районния съд неправилно е приложен материалния закон и не са налице основанията за прилагането на разпоредбата на чл. 66, ал. І от НК. Твърди се, че предишните осъждания на Г. не са изиграли необходимата превъзпитателна роля и е налице постоянно престъпно поведение.

Предвид на изложеното прокуратурата моли въззивната инстанция да измени определението на районния съд, като отмени прилагането на разпоредбата на чл. 66, ал. І от НК и постанови друго, с което определеното най-общо тежко наказание да бъде изтърпяно реално.

В съдебно заседание процесуалният представител на Г. заявява, че определението в частта, в която изтърпяването на определеното общо 1 наказание е било отложено при условията на чл. 66, ал. І от НК е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Протестът е допустим, но по същество неоснователен.

При групиране на наложените на С. наказания, които са наложени с влезли в сила присъди съдът е съобразил ниската степен на обществена опасност на осъдения, като правилно е взел в предвид обстоятелството, че присъдите не са били обжалвани или протестирани, наложените наказания са минимален размер или под минималния размер. По всяко от делата е налице признаване на вината от страна на С., както и възстановяване на нанесените вреди на пострадалите. Взети са в предвид от районния съд обстоятелствата, които определят конкретната тежест на всяко от извършените престъпления и характеризират личността на дееца. Подложил е на анализ относителната тежест на всички обстоятелства, които имат значение за определяне на наказателната принуда, която следва да бъде приложена спрямо С. и по конкретно как трябва да бъде изтърпяно определеното общо наказание.

Правилно от страна на районния съд при постановяване на определението предмет на въззивна проверка са преценени съдебно минало на подсъдимия, самопризнанията му, направени по делата, които се групират, данните за упражняване общественополезен труд, подпомагане в отглеждането на детето си, с чиято майка са разделени.

В този смисъл отлагането на изпълнението на определеното най-общо тежко наказание с 3 - годишен изпитателен срок законосъобразно е определено и е верен изводът, че този начин може да бъдат постигнати целите на наказанието.

Поставянето на акцент върху генералната превенция не би могло само по себе си да обуслови извод за необходимост от реално изтърпяване на определеното най-общо тежко наказание, като се игнорират всички останали обстоятелства.

Поначало използването на института на условното осъждане, всякога е конкретно най-вече от гледна точка преценката на съда дали за поправянето на дееца е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието.

Първоинстанционният съд е установил не само наличието на формалните предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 66 НК, но е приел, че не се налага отделянето на подсъдимия в затвор, защото целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати и без изолирането му от обществото.

Направената от първоинстанционния съд преценка, че превъзпитанието на дееца може да бъде сторено с приложение на условното осъждане спрямо подсъдимия С. напълно се споделя от настоящия съдебен състав. Отделянето му от обществото и семейството му не е необходимо и не е обществено оправдано.

Предвид на горе изложеното съдът намира, че така направените възражения в протеста за необоснованост и неправилност на обжалваното определение, в частта, в която е постановено отлагане на изтърпяване на определеното общо наказание при условията на чл. 66 от НК се явяват голословни и неподкрепени от събраните по делото доказателства.

Ето защо определението се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

2

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № № 1228/12.ХIІ.2023 г., постановено по ЧНД № 2508/2023 г. по описа на Районен съд гр. Плевен.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3