Определение № 2500 от 13.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2500 гр. София, 13.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20258002103157 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Х. Х. от [населено място] срещу въззивно решение № 3147 от 22.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 12100/2023 г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 13234 от 27.07.2023 г. по гр. д. № 24036/2022 г. на Софийския районен съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между К. Х. Х. и М. З. Е. на апартамент №*, находящ се в [населено място],[жк], бл.

№ *, вх. *, ет. *, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88,43 кв. м, ведно с избено помещение № 9 и 5,155 % ид. части от общите части на жилищната сграда и идеалните части от правото на строеж върху държавна земя, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР, при квоти: по 1/2 ид. част за всеки от съделителите.

Въззивният съд е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, които по силата на договор за покупко-продажба са придобили по време на брака им процесния апартамент. С решение № 70 от 12.06.2020 г. по гр. д. № 16/2020 г. на Маданския районен съд на основание чл. 51 СК е одобрено постигнатото между тях споразумение и е прекратен бракът им, като в споразумението е посочено, че придобитите през време на брака недвижими имоти остават обикновена съсобственост между тях. Спорът между страните е съсредоточен върху това дали процесният апартамент е притежаван от тях при равни дялове, или ответникът притежава по-голям дял от него поради частична трансформация на лично имущество, в 1 това число като се стреми да докаже симулация на посочената в нотариалното производство продажна цена на имота.

С договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 16.02.2007 г. К. Х. е възложил на „Орбита - недвижими имоти“ ООД да посредничи срещу възнаграждение за закупуването на процесния апартамент, при обявена офертна цена в размер на 57 500 евро, която не подлежи на промяна. На същата дата е сключен и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който „Финлийз“ АД, в качеството на продавач, се е задължило да продаде на ответника, като купувач, процесния недвижим имот най-късно до 28.03.2007 г. Продажната цена на имота е определена в размер на 57 500 евро, платима от купувача със собствени средства и с кредит за закупуване на имот, предоставен от „Първа инвестиционна банка“ АД, като е отбелязано, че така уговорената цена е окончателна и не подлежи на промяна. Уговорено е още заплащането на задатък /капаро/ в размер на 5000 евро от страна на купувача към момента на сключване на договора, за удостоверяването на което обстоятелство изрично е посочено, че подписаният между страните договор има характера на разписка. От представения договор № 68КР-АА0684/13.03.2007 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД, като кредитодател, и К. Х., в качеството на кредитополучател, е установено, че на ответника е предоставен кредит при условията на овърдрафт по разплащателната сметка при максимално допустим размер от 60 000 лв. за закупуване и ремонт на процесния апартамент. В нотариалния акт за продажба на имота от 20.03.2007 г. е посочена продажна цена в размер на 50 000 лв., дължима в седемдневен срок от вписване на договорна ипотека върху имота в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД, учредена с нотариален акт № 67/20.03.2007 г. Кредитът е усвоен, като с преводно нареждане за кредитен превод от 28.03.2007 г. К. Х. е наредил в полза на С. И. Б. сумата в размер на 60 000 лв., при посочено основание за плащането покупко-продажба на недвижим имот по нот. акт № 66/20.03.2007 г. От представената по делото разписка от 20.03.2007 г. е установено, че С. И. Б., в качеството на изпълнителен директор на „Финлийз“ АД /дружеството продавач/, е получил от К. Х. сумата от 20 500 евро, както и сумата от 2500 лв. С оглед на това съдът е приел, че действителната цена на имота възлиза на сумата от 57 455,74 евро, представляваща сбор от сумите 31 955,74 евро /равностойност на сбора от сумите от 60 000 лв. - продажна цена по нотариалния акт и 2500 лв., получени от св. Б./, сумата от 20 500 евро, също получена в деня на сделката от св. Б., както и сумата от 5000 евро, получена като задатък при подписване на предварителния договор.

За опровергаване на презумпцията за съвместен принос чрез установяване на произхода на твърдените като извънсемейни средства за закупуването на процесния имот ответникът е представил два договора за дарение. Първият е сключен на 23.04.2006 г., в [населено място], между Й. Х. /майка на ответника/, в качеството й на дарител, и К. Х., в качеството на дарен, за сумата от 20 000 евро. Вторият договор е от 12.02.2007 г., сключен в [населено място], между Х. Х. /баща на ответника/ - дарител, и К. Х. - дарен, съгласно който на ответника е предоставена сумата от 14 000 лв. В заключението на приетата по делото съдебнографологическа експертиза не е посочено времето на произход на използваните хартия и 2 химикални пасти, нито е изследван въпросът за датирането на представените документи.

При съвкупния анализ на показанията на разпитаните свидетели В. Б., С. Б. и Л. Е. и приложените по делото писмени доказателства, съдът е приел за установено, че С. Б., като представляващ „Финлийз“ АД, е сключил с ответника предварителен договор за покупкопродажба на процесния недвижим имот, след което се е явил пред нотариуса за нотариално изповядване на сделката, където е получил в брой сумата от 20 000 евро и сумата от 2 000 - 2 500 лв. от К. Х., в качеството му на купувач, доколкото посочените обстоятелства съответстват на приложената по делото разписка от 20.03.2007 г. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите В. Б. и Л. Е. единствено в частта, в която разкриват симулацията по отношение на продажната цена за апартамента, но не и в частта относно произхода на вложените средства за разликата над получената по договора за кредит сума до пълния размер на платената цена по договора. Извън тази им част показанията на свидетеля Б. не са кредитирани, като е посочено, че те са непоследователни и вътрешно противоречиви, тъй като той първоначално е заявил, че покупката е извършена в средата на м. февруари 2007 г., като месец по-късно, тоест през м. март 2007 г., получил обаждането от ответника, който го е уведомил, че носи голяма сума пари за закупуване на апартамента, и на следващия ден заедно с ответника посетили нотариуса. След така представената информация свидетелят е заявил, че след като се прибрал от Р., няколко дни по-късно /което времево предхожда посещението на ответника в [населено място]/, разбрал от ответника, че има предварителен договор. Съдът е посочил, че макар свидетелят да описва събитията към момента, съответстващ на съставянето на документите, изложените от него данни са разпокъсани, а не хронологично подредени с оглед хода на тяхното настъпване. Житейски логично е първо да се сключи предварителен договор и едва след това да се премине към окончателното изповядване на сделката, която прехвърля собствеността върху имота, а от разпита на този свидетел се извежда обратна последователност. Това обстоятелство би могло да се обясни с изминалия дълъг период от време, считано от датата на събитията /2007 г./ до момента на провеждане на разпита в откритото заседание през 2023 г., ако свидетелят не излагаше толкова ясни и конкретни данни за начина на получаване на паричните суми, тяхното преброяване и конкретния им размер, което не кореспондира с объркването му по отношение на останалите факти и обстоятелства относно разпоредителната сделка. С оглед на това съдът е приел, че свидетелят не е бил конкретно наясно със случващото се, а това само по себе си дискредитира достоверността на изложената информация. Отчетено е още и обстоятелството, че свидетелят Б. не споменава в нито един момент присъствието на свидетеля Л. Е. в апартамента му вечерта преди нотариалното изповядване на сделката, нито в кантората на нотариуса, което сочи за избирателно подбраната информация, която да бъде изложена пред съда, а в тази връзка и очевидния стремеж на свидетеля да опише процесните събития по начин, който счита, че е най-благоприятен за неговия приятел. С оглед на това въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля, че е присъствал на реалното предаване на парични средства в размер на 14 000 - 15 000 лв. от бащата на ответника. Не са кредитирани и показанията на свидетеля Й. Х. /брат на ответника/ по отношение на твърденията, че лично е възприел предаването на сумата в размер на 20 000 евро от неговата 3 майка в полза на ответника, предвид възможната му заинтересованост в полза на брат му, а и с оглед на обстоятелството, че същите са изцяло противоречащи на формалната житейска логика, както и нелогични, видимо пристрастни и резултат не на действително възприети обстоятелства, а на предварително подготвена линия на защита на ответника по делото. Що се отнася до показанията на разпитаната пред въззивния съд свидетелка Л. Е., съдът е констатирал несъответствия между представената от същата информация и останалия събран по делото доказателствен материал. Майката на ответника споделила на свидетелката, че е предоставила на ответника всичките си спестявания от дългогодишната си работа в Гърция, което не кореспондира на изложените от свидетеля Й. Х. данни, че и на него са обещани пари за ремонт на къщата, както и че и друг път е получавал пари от родителите си. Изложеното свидетелства за доброто финансово състояние на родителите и възможността им да осигуряват парични средства и на двете си деца, като, доколкото не става дума за изолиран случай, съдът е приел, че отстъпените безвъзмездно суми от родителите в полза на ответника и на неговия брат имат характера на обичайни дарения.

Съществено различни са и оценките, които двамата свидетели дават за състоянието на ответника вечерта преди нотариалното изповядване на сделката - свидетелят В. Б. обяснява притеснението на ответника с обстоятелството, че носи голяма сума пари в себе си и с това, че го било страх да отиде сам при нотариуса, тъй като не познавал София, докато свидетелката Л. Е. свързва притеснението му с реалната продажна цена за апартамента и тази посочена в нотариалния акт. Съдът е отчел още и обстоятелството, че след прекратяване на брака между страните адв. Е., като представител на ответника, е образувала две заповедни производства за неплащане на консумативи и разноски за процесния имот срещу ищцата, което също демонстрира нейната заинтересованост в полза на ответника по делото.

Установено е също така, че тази свидетелка няма преки впечатления за непосредствено получаване от ответника на парични суми от неговите родители, като изложената в този смисъл информация има производен характер. Посочването от нея на изключително подробни обстоятелства във връзка с точния размер на предаваните суми, точните думи на ответника и майка му, които са настъпили преди 17 години, при това касаещи един от всичките й клиенти, съдът е приел за нелогично и резултат не на действително възприети факти, а на предварително подготвена защитна линия на ответника. С оглед на това въззивният съд е кредитирал нейните показания единствено във връзка с предаването на сумите на С. Б. съгласно разписка от 20.03.2007 г.

С оглед на така установеното въззивният съд е приел, че в настоящия случай трансформацията на лично имущество при закупуване на процесния апартамент не е установено при условията на пълно и главно доказване. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2 ЗЗД договорът за дарение може да бъде сключен като формален или като реален договор. Следователно, за да породи правно действие, договорът следва да бъде сключен или в писмена форма с нотариална заверка на подписите, или действието му се поражда при реалното предаване на дареното имущество, в който случай не е обусловено от наличието или липсата на писмен документ. Същевременно, предвид възражението за антидатиране на документите, доколкото ищцата има качеството на трето лице, датите на съставяне на 4 процесните договори трябва да бъдат установени с всички допустими от закона доказателствени средства от страната, която се ползва от тях, т.е. в случая от ответника. От показанията на разпитаните по делото свидетели обаче не се установява при условията на пълно и главно доказване нито даването на самите парични средства, нито конкретният момент на тяхното извършване, доколкото съдът не е кредитирал показанията на свидетелите В. Б. и Й. Х. в тази част. При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, въззивният съд е приел, че оспорените договори за дарение са съставени за целите на съдебния процес. Достоверността на поддържаната от ответника защитна теза се разколебава и от обстоятелството, че страните са упражнявали търговска дейност по управление на магазини, в който смисъл са показанията на всички разпитани в хода на производството свидетели, близки до страните. Самият факт, че ответникът е имал отворени три магазина в различни населени места, обосновава извода, че те са генерирали приходи, което обуславя и възможността за натрупване на спестявания за закупуване на жилище, каквито данни се извличат от показанията на Л. Е.. Включително братът на ответника потвърждава, че и ищцата е работила в магазина, което от своя страна също обуславя вероятността от заделени парични средства. По тези съображения съдът е приел, че процесният апартамент е придобит от страните изцяло в режим на съпружеска имуществена общност, като след прекратяването на брака дяловете им са равни.