Решение № 21 от 10.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Б.град, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело № 20241200100211 по описа за 2024 година намира следното:

Б. В. Б., ЕГН **********, адрес гр. Е П, ул. „“ №, вх. „“, е подал искова молба срещу В. В. Д., ЕГН **********, адрес с. БА., общ. Р, обл. Б.град, ул. „Д“ №, с която се претендира да бъде признато за установено, че Б. В. Б. не дължи на В. В. Д. следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 02.08.2012 г. по гр. д. № 145 от 2012 г. на Софийския окръжен съд, а именно: 1 - 27 000 лева, представляващи 3/4 от главница по договор за заем, 2 - законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2011 г. до окончателното й изплащане, и 3 - 1080 лева, представляващи 3/4 от направените по делото разноски, които суми принудително се събират по изпълнително дело № 2889 от 2016 г. на ЧСИ М.П..

В исковата молба се твърди, че по предявени от В Д. искове с правно основание чл.

240, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗДог, е образувано гр. д. № 145 от 2012 г. на СОС, с искане Б. Б. да бъде осъден да заплати на В Д. сумата от 36 000 лева, заедно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. На 02.05.2012 г. било постановено решение № 187, с което Б. Б. бил осъден да заплати на В.Д. сумата от 36 000 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. На *** г. В. Д.***, оставяйки за свои наследници В. В. Д., ЕГН **********, ***, Й В.а Д.а, ЕГН **********, ***, В. В. Д., ЕГН **********, *** и М.В. Д.а, ЕГН **********, 1

***. На 30.07.2012 г. била подадена молба за издаване на изпълнителен лист по гр. д.

№ 145 от 2012 г. на СОС от В. Д., в качеството му на законен наследник на ищеца В Д..

С подаване на молбата от 30.07.2012 г. по гр. д. № 145 от 2012 г. на СОС не били представени удостоверения за вписани откази от наследство от останалите наследници на В Д.. На 31.07.2012 г., с разпореждане по гр. д. № 145 от 2012 г. на СОС, Софийският окръжен съд разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист на В. Д. за следните суми: 36 000 лева - главница по договор за заем, законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2011 г., и 1440 лева - разноски. На 01.08.2016 г., въз основа на издадения по гр. д. № 145 от 2012 г. на СОС изпълнителен лист, било образувано изп. д. № 2889 от 2016 г. на ЧСИ М. П. Като длъжник по делото, бил конституиран Б. Б.. В законовоустановения срок Б. Б. подал жалба срещу разпореждането от 31.07.2012 г. за издаване на изпълнителния лист, въз основа на която било образувано в. ч. гр. д. № 3140 от 2023 г. на АС София. На 29.11.2023 г., с определение № 2966 по в. ч. гр. д. № 3140 от 2023 г. на АС София, разпореждането за издаване на изпълнителен лист било потвърдено и частната жалба на Б. била оставена без уважение, като неоснователна, и съдът посочил, че предвид характера на производството по издаване на изпълнителен лист, постановеният акт не се ползва със сила на присъдено нещо нито по отношение на изпълняемото право, нито по отношение на правото на изпълнение. На В. Д. бил издаден изпълнителен лист за цялото вземане, въпреки че бил кредитор на ищеца само за 1/4 от сумите. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, искът на длъжника можел да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай В. Д. ****след приключване на съдебното дирене, а и изпълнителният лист по отношение на цялото вземане бил издаден след приключване на съдебното дирене. Изпълнителният лист единствено удостоверявал правото за принудително изпълнение, издавал се въз основа на изпълнителното основание и удостоверявал, че посоченият в него кредитор има право на принудително изпълнение. Изпълнителният лист обаче задължавал съдебният изпълнител безусловно да се съобразява с него. Ето защо за Б. Б. възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който да се признае за установено, че не дължи на В. Д., в качеството му на наследник на В. Д., 3/4 от сумите, предмет на съдебното решение, тъй като В. Д. имал четирима наследници по закон, всеки от които имал равна част от вземането на наследодателя си към Б. Б.. 3/4 от сумите, предмет на съдебното решение, не подлежали на изпълнение. Взискателят В. Д. имал валидно вземане само за 1/4 от сумите по процесния изпълнителен лист. Ищецът по гр. д. № 145 от 2012 г. на СОС починал, оставяйки за свои наследници четирите си деца В., Й., В и М. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН, децата на починалия го наследявали поравно, или всеки от наследниците на В Д. придобил по 1/4 от общия размер на вземането, т. е. бил кредитор на Б. Б. за 1/4 от общия размер на присъдената 2 от СОС сума. На 31.07.2012 г. по гр. д. № 145 от 2012 г., СОС разпоредил, че „Този изпълнителен лист се издава на В. В. Д., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „И.Ч“ № , наследник на В В. Д., ЕГН **********“. От изложеното било видно, че Софийският окръжен съд издал изпълнителен лист за цялата сума, присъдена на В Д., само на един от наследниците му - на В. Д.. Възпрепятствана била възможността на останалите наследници да съберат принудително припадащата им се част от вземането на наследодателя В Д., а В. Д. неправомерно имал възможност да събере принудително цялото вземане. В. Д., в качеството на наследник на В Д., имал вземане към Б. Б. само за 1/4 от сумата по изпълнителния лист. Иска се да бъде признато за установено, че Б.

В. Б. не дължи на В. В. Д. сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 02.08.2012 г. по гр. д. № 145 от 2012 г. на Софийския окръжен съд, които суми принудително се събират по изпълнително дело № 2889 от 2016 г. на ЧСИ М П. Претендират се разноски.

Ответникът е подал отговор, в който излага съображения за недопустимост/неоснователност на иска. Не бил налице правен интерес за ищеца за завеждане на претенцията поради липса на предмет. Действително, ищецът бил длъжник по изп. д. № 2889 от 2016 г. на ЧСИ М.П. и наистина законът давал право на длъжниците да завеждат отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 2 от ГПК, при наличието на описаните в закона предпоставки. Искът на длъжника можел да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая обаче, освен че не били налице такива предпоставки, ищецът, ползвайки един по правило допустим иск, в качеството му на длъжник по изп. д., по чл. 439, ал. 2 от ГПК, косвено се опитвал да „защити“ интересите на трети лица, а именно - на останалите наследници на наследодателя В В. Д.. Това, колко и кои от наследниците са конституирани по изпълнителното дело, по никакъв начин не засягало ищеца. Ако имало някакъв спор относно частите, които всеки наследник би следвало или не би следвало да получи от евентуалното изплащане на дълга на Б. Б., то това би бил спор между наследниците, а не между Б. Б. и В. Д.. Ако В. Д., в качеството му на наследник, получел дължимата сума от Б. Б., то останалите наследници биха могли да имат претенции спрямо В. Д. и биха могли, ако се чувстват ощетени и ако това засягало техните законни права и интереси, да заведат искове - например, осъдителни, на основание чл. 59 от ЗЗДог вр. чл. 5 от ЗН, за евентуално неоснователно обогатяване от страна на В. Д., или каквито те преценят, че са в техен правен интерес. Дори и Б. Б. да изплатял цялата сума на В.

Д., г-н Б. не го грозяло т. нар. „лошо плащане“, т. е. не било налице правилото „който плаща зле, плаща два пъти“. Изпълнението, в случай че Б. направел такова към В. Д., щяло да е действително и да има погасителен ефект, а сънаследниците щели да могат да искат от Д. полагащото им се. Никога и никъде В. Д. не бил „крил“ обстоятелството, че не е единствен наследник по делото - и по гр. д. № 145 от 2012 г. на СОС, по което 3 бил издаден изпълнителният лист, и по изп. д. № 2889 от 2016 г. на ЧСИ М.П., било представено удостоверението за наследници. В. Д., в качеството си на наследник, имал пълното право да защити цялото наследство и ако останалите наследници бездействали, той имал право да събере дължащите се суми от името на всички, както и да се погрижи да опази общото им наследствено имущество с грижата на добър стопанин. Действията на наследника целяли да предпазят актива на наследството от неблагоприятните последици, които влечало, например, изтичането на давността. Само по себе си получаването на наследствено вземане не можело да се определи като действие на разпореждане със същото, без да се изследва каква е съдбата на получените средства. Лицето с право на наследяване можело да предаде събраната сума на наследниците, които са приели наследството, или да я внесе по банкова сметка на тяхно име, но това били хипотези, които касаели отношенията между сънаследниците, но не и Б. Б., а и били чисто хипотетични и бъдещи, тъй като към настоящия момент нямало и извършено плащане от страна на Б. Б.. Последният не твърдял, че по принцип не дължи сумата по изпълнителния лист, а твърдял, че не дължи 3/4 от сумата конкретно на В. Д., като се позовавал на чужди интереси, а именно - на останалите наследници на В Д., и дори твърдял какъв би бил обемът на правата им. Не се виждало как би могло в настоящото производство да се разглеждат отношенията между сънаследниците, частите, които те наследявали, както и като какъв Б. Б. би могъл да „защитава“ техните интереси. Дори в производството пред съдебния изпълнител да настъпел спор между сънаследниците, какъвто липсвал, то съдебният изпълнител не бил легитимиран да решава правни спорове между сънаследници относно обема на правата им, нито пък това засягало правната сфера на г-н Б..

Наследствените права, техният обем и частите от наследството на всеки от наследниците на В Д. не можели да се решат в настоящото производство, след като страни по него не са и другите наследници. Неясни били и аргументите на ищеца за съществуването на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, с които да обоснове допустимостта на иска си по чл. 439, ал. 2 от ГПК, свързани с това, че В. Д. е починал след приключване на съдебното дирене, както и че изпълнителният лист е издаден след приключване на съдебното дирене. Изпълнителният лист бил издаден след приключване на съдебното дирене, но това всякога било така и нямало изпълнителен лист, който да е възможно да бъде издаден преди приключване на съдебното дирене. Невъзможно било точно това твърдение да е факт, който да обоснове допустимостта на иска по чл. 439, ал. 2 от ГПК. Този аргумент щял да означава, че всеки изпълнителен лист ще обосновава наличието на възможност да бъде заведен от длъжника иск по чл. 439, ал. 2 от ГПК. Следователно, при всяко спечелено дело, за което е издаден изпълнителен лист, длъжникът щял да има право отново да завежда дело и да твърди, че не дължи сумите, за които е осъден, което не било подкрепено от никаква правна и житейска логика и щяло да доведе до абсолютна 4 невъзможност на кредитора да получи дължащото му се. Да, в изпълнителния лист било описано, че се издава на В. Д. в качеството му на наследник, но и правилно било посочено, че Б. Б. е осъден да заплати на В Д. споменатите там суми. Решението по делото било произнесено на 02.05.2012 г., т. е. преди смъртта на В. Д., настъпила на 03.07.2012 г., и с него бил осъден г-н Б. да заплати на В Д. сумите. Наследниците на В не били конституирани по гражданското дело, тъй като то приключило преди смъртта на наследодателя им. Те не били конституирани като страни по делото, за да можел съдът да се произнася на кого каква част ще дължи да изплати Б. Б.. Правилно бил издаден изпълнителният лист, така че наследникът В. Д. да може да се ползва от него и да заведе изпълнителното дело. Нито една нормативна разпоредба не гласяла, че изпълнителният лист следва да се издаде на всички наследници и в него да се решава на кого какви части от това вземане се дължат, при наличие на влязло в сила решение по дело, по което наследниците не са били конституирани, тъй като наследодателят, в чиято полза е решението по делото, е починал след неговото влизане в сила.