Решение № 12 от 21.01.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№12 гр. Пазарджик, 21.01.2020 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на шестнадесети януари…..….…….….………………… през две хиляди и двадесета година............................... в състав:

Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА МАРИАНА

ДИМИТРОВА при секретаря Галина Младенова…......…… .и в присъствието на прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от окръжен съдия

Албена Палова..…..….в. гр. дело № 814 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1278/30.09.2019 г., постановено по гр.д. № 2354/2018 г. Пазарджишкият районен съд е приел за установено по отношение на П.А.К. с ЕГН **********, Е. Г.К. с ЕГН ********** и А.Г.К. с ЕГН **********,***, наследници на починалия Г.Е. К. с ЕГН **********, че Д.С.С. с ЕГН **********,***, е собственик на реална част с площ 17 кв. м. от имот с пл. № 173, кв. 19 по обезсиления кадастрален и регулационен план на с. С., обл.

Пазарджик от 1934 г., която неправилно е нанесена в действащия кадастрален план на селото от 1984 г. като част от имота на ответника с пл. № 235, кв.17, вместо като част от имота на ищеца с пл. № 230, кв.17, с граници на реално обособената и погрешно нанесената част съгласно оцветеното със зелен цвят в комбинираната скицата, приложена към заключението на в.л. инж.Л.М., депозирано по делото с вх. № 20521/27.08.2019 г., която приподписана от съда се явява неразделна част от решението.

Осъдил е П.А.К., Е. Г.К. и А.Г.К. да заплатят на Д.С.С. съдебни разноски в размер на 765 лв.

Против така постановеното решение в законни ясрок е постъпила въззивна жалба от П.А.К., Е. Г.К. и А.Г.К. чрез техния процесуален пълномощник с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че съдът е направил неверни изводи както от събраните по делото доказателства, така и при тълкуването на нормативната уредба, на която се е позовал, включително е дал незаконосъобразен отговор на въпроса за кои имоти се отнася разпоредбата на чл. 200 ал. 2 от ЗУТ. Процесуалния пълномощник е развил собственото си виждане по въпроса, което било в противоречие с приетото от районния съд и с практиката на ВКС, а именно, че нормата на чл.200, ал.2, която препраща към чл.17 от ЗУТ се отнася както за неурегулираните, така и за урегулираните поземлени имоти, при което разсъжденията, че само при първа регулация могат да се придобиват по давност реални части от имоти, не намирало опора в самия закон. Обсъдено е, че съгласно чл.39 от Закона за благоустройство на населените места отчуждителното действие на регулацията настъпва в момента на влизане в сила на рег. план и не било необходимо никакво заплащане на обезщетение, от което се прави извод, че още към 1934 година спорната част от имота е станала част от имота, към който е придадена, а при последващите изменения на регулацията тази част била заснета като част от имота на жалбоподателите, следователно не можело да се говори за грешка в кадастър.

Искането е решението на РС да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявеният иск и да бъдат присъдени разноските.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Д.С.С., чрез пълномощникът му адв. Ст.Ч., в който се оспорват твърденията във въззивната жалба. Почти дословно са възпроизведени мотивите на обжалваното решение с искане решението да бъде потвърдено и присъждане на разноските за тази инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против ответника Г.Е. К. ищецът Д.С.С. е твърдял, че е собственик по наследство, давностно владение и доброволна делба, признато с констативен нот. акт. №34, том V, дело 1830/28.12.1970 г. на РС-Пазарджик, върху поземлен имот с пл. № 173 в кв.19 по обезсиления кадастрален и регулационен план от 1934 г. на с.С., обл.Пазарджик, с площ на имота около 1000 кв.м., за който бил отреден парцел VІІІ-173, кв.19. По действащия кадастрален и регулационен план от 1984 г. същият представлявал имот с пл. № 230 в кв.17 с площ 1128 кв.м., за който били отредени УПИ ІХ-230,231 и УПИ Х-230 в кв.17.

Твърдял е, че ответникът Г.Е. К. /заместен в хода на производството на основание чл.227 ГПК от неговите законни наследници Петрана А.К., Е. Г.К. и А.Г.К./ е собственик на южно стоящия имот с пл. № 235 по кадастралния и регулационен план от 1984 г., за който бил отреден УПИ VІІІ-235, кв.17. По обезсиления кадастрален и регулационен план от 1934г. същият представлявал имот с пл. № 174, за който бил отреден парцел І-174, кв.19.

Първоначално границата между двата имота, която била нанесена правилно в обезсиления кадастралния план от 1934 г., била материализирана посредством кирпичен зид, разделящ двете стопански сгради /плевни/, построени в съседните имоти, след което правела чупка на север и тангирала по северната стена на жилищната сграда в имота на ответника с пл. № 174.

С обезсиления регулационен план от 1934 г. част от имота на ищеца с пл. № 173 била придадена към отредения за имота на ответника парцел І-174. В нея попадали част от плевнята на ищеца, както и свободно дворно място от 17 кв.м.

Ищецът е твърдял, че дворищно-регулационният план от

1934 г. не бил приложен, тъй като придаваемата част не била заета от ответника по законен ред, нито било заплатено парично обезщетение за нея, затова неправилно в кадастралния план от 1984 г. регулационната линия между двата парцела била нанесена като имотна граница. Поддържал е, че вярната имотна граница между съседните имоти е друга - тази по плана от 1934 г., т.е. между имот пл.№173 и имот с пл. №174.

Искането е да бъде установено по отношение на ответниците правото му на собственост върху придаваемата по неприложената регулация част и да бъде извършена поправка на допусната грешка в действащата кадастрална карта, като част с площ 17 кв.м. от имот с пл. № 173, кв.19 по обезсиления кадастрален и регулационен план на с. С., обл. Пазарджик от 1934 г., бъде нанесена в границите на неговия имот с пл. № 230, кв.17 по действащия кадастрален план от 1984 г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил иска като е твърдял, че имотната граница между съседните имоти е нанесена вярно, в съответствие с правото на собственост на страните. Твърдял е, че е собственик на спорната част по силата на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 19.02.1998 г., с който му била прехвърлена собствеността върху имот с пл.№ 235, кв.17, в чиито граници попадала и спорната част. Поддържал е, че тази част била владяна от него, а преди това и от праводателите му още преди урегулирането на имотите с плана от 1934 г. Така този план само узаконявал едно съществуващо фактическо положение. При условията на евентуалност се позовава на придобивна давност, тъй като давностното владение върху спорната част не било прекъсвано до момента. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Установява се от събраните по делото доказателства, че ищецът е собственик на поземлен имот с пл. № 173 в кв. 19 по обезсиления кадастрален и регулационен план от 1934 г. на с.С., обл.Пазарджик, с площ на имота около 1000 кв.м., за който е бил отреден парцел VІІІ-173, кв.19. По действащия кадастрален и регулационен план от 1984 г. същият имот е с пл. № 230 в кв.17 с площ 1128 кв.м., за който са отредени УПИ ІХ-230,231 и УПИ Х-230 в кв.17.

Безспорно е също така, че ответникът е собственик на съдения от юг имот с пл. № 235 по кадастралния и регулационен план от 1984 г., за който е отреден УПИ VІІІ-235, кв.17. По обезсиления кадастрален и регулационен план от 1934 г. същият е представлявал имот с пл. №174, за който е отреден парцел І-174, кв.19.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и изслушата техническа експертиза, която е установила, че първият регулационен план на с. С. е одобрен през 1934 г. и в кадастралната основа към него имотната граница между имота на ищеца с пл. № 173 и имота на ответника с пл. № 174 е нанесена между двете стопански сгради /плевни/, построени в западната част на всеки от съседните имоти, след което правела чупка на север, после правела чупка на изток и тангирала по северната стена на жилищната сграда в имота на ответника с пл. № 174. Съгласно предвиждането на дворищно-регулационния план от 1934 г. част от имот пл. № 173 се придава към парцел І-174, отреден за имота на ответника. В придаваемата част попадат част от построената в имота на ищеца плевня с площ около 20 кв.м., както и празно дворно място във формата на триъгълник с площ около 12 кв.м. Липсват доказателства за заплащане на обезщетение за придаваемата част или същата да е заета по законен ред.

Действащият към момента регулационен план на с. С. е одобрен през 1984 г. В кадастралната основа към него имотната граница между имот пл. № 230 на ищеца и имот пл. № 235 на ответника съвпада частично с границата между имот пл. № 173 и имот пл. № 174 по предходния кадастрален план от 1934 г. в продължение на 18 м., измерени графично в посока изток-запад. В останалата част същата е изместена на север. От комбинираната скица към заключението на СТЕ на л.103 от делото на районния съд е видно, че в тази част новозаснетата имотна граница не съвпада нито със старата имотна граница, нито с регулационната линия по обезсиления регулационен план от 1934 г., а преминава северно от последната. Между имотните граници по обезсиления и по действащия кадастрален план се образува пространство с площ 17 кв.м., което по действащия кадастрален план попада в имота на ответника, а по предходния – в имота на ищеца /оцветеното в зелено на комбинираната скица от заключението на СТЕ на л.

102 по делото на РС-Пазарджик/.

Дворищната регулация по плана от 1984 г. предвижда част от имота на ответника с пл. № 235 с площ около 115 кв.м., в която попадат и процесните 17 кв.м., да се придаде към парцел ІХ-230,231, който е отреден за имотите на ищеца. Установено е, че това регулационно предвиждане също не е приложено. Със заповед № 151/06.12.2017 г. на кмета вътрешната регулационна линия между парцел VІІІ-235 и парцел ІХ-230,231 е прокарана по имотната граница между имот пл. № 230 и имот пл. № 235. На място вещото лице е установило, че границата между имотите е материализирана посредством кирпичена ограда върху каменни основи, която според даденото описание съвпада приблизително с регулационната граница по обезсиления план от 1934 г.

По делото пред първата инстанция са разпитани и свидетели, посочени от ищеца и ответника. Свидетелите на ищеца Д. Д. и Ф. П. установяват, че първоначално тази ограда е разделяла двете стопански постройки в западната част на съседните имоти, след което е правела чупка на север и е преминавала по северната страна на старата жилищна сграда в имота на ответника. По този начин цялата стопанска постройка на ищеца, както и спорната празна част от двора попадала в неговото място. През 1979 г. ищецът се възползвал от отсъствието на ответника, който заминал да работи в чужбина и преместил част от оградата до положението, в което се намира понастоящем. По този начин заел придаваемата по регулация част от имота на ищеца, в която попаднала и част от стопанската постройка на последния.

Според свидетеля на ответника

Т.Б., между двата имота има дувар, който правел чупка и минавал между два сайванта – на ищеца и ответника. Д. имал друг сайвант откъм улицата, но го бутнал и направил нов.

Свидетелят А.А. пък заявява, че не помни оградата да е правела чупка, а сайвантът бил цял – половината се ползвал от Д., а другата половина – от К..

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и П., защото са последователни и непротиворечиви. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Б. и А., защото са взаимно противоречиви – свидетелят Б. твърди, че оградата има чупка, а свидетелят А. заявява, че няма чупка. Показанията се разминават и относно това дали сайвантите в имотите са отделни или е един общ.