Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 339 от 09.02.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 139/2024
Вид
Определение № 339
Подписан
09.02.2024
В сила
09.02.2024
Състав
Диана Коледжикова, Десислава Борисова Николова, Мария Яначкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. София, 08.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500139 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

С определение № 13764/15.11.2023 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д.

№ 9403/2022 г. по описа на същия съд, е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по отношение на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.

Против определението е постъпила частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство "Юробанк България“ АД, подадена чрез пълномощника на страната. В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Искането е да се отмени определението в прекратителната част и делото да се върне на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия и по отношение на евентуално предявените искове.

Частната жалба е процесуално допустима. Изхожда от активно легитимирана страна в съдебното производство /ищец в исковото производство/ и е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК; насочена е против съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол /чл. 130 от ГПК/. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Окръжен съд - Благоевград е сезиран с положителен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК за установяване съществуването на вземания, присъдени в заповедното производство по чл. 417 от ГПК. Вземанията на ищцовото дружеството произтичат от сключен договор за кредит срещу ипотека с дата 25.01.2007 г.

При условията на евентуалност ищеца е предявил осъдителен иск за същите вземания, които са предмет на установителния иск, но при начален момент на искането за законна лихва върху главницата от датата на исковата молба. Предявяването на осъдителния иск е мотивирано в исковата молба с обстоятелството, ако съдът не приеме надлежното уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост на вземането преди подаване на заявлението. Твърди се, че при това положение следва да се приеме, че длъжника е уведомен за предсрочната изискуемост на вземането с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея.

В обжалваното определение на Софийски градски съд е приел, че предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск е процесуално недопустим поради липсата на правен интерес от предявяването му. Изводът на съда е мотивиран с разрешенията дадени в ТР. № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.

1

Съгласно т. 1 от ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при преценка на основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, т. е. съдът разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението, тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

В мотивите на ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че предсрочната изискуемост няма отношение към основанието, от което произтича вземането на кредитора. Както в заповедното, така и в исковото производство по чл. 422 от ГПК основанието на вземането е едно и също - договора за кредит. Предсрочната изискуемост има значение единствено за размера на вземането. При исковата защита по чл. 422 от ГПК, дори да се установи, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, съдът, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, следва да вземе предвид вноските с настъпил падеж към датата на формиране на СПН на решението. При настъпил краен падеж на вземането, това също следва да се вземе предвид от съда. Приема се, че въпроса за предсрочната изискуемост е без правно значение по отношение на вноските с настъпил падеж към датата на формиране на СПН на решението.

В настоящия случай осъдителният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ е съединен при условията на евентуалност с установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като и двата са с предмет едно и също вземане по договор за банков кредит. Налице е разлика по отношение на началния момент, от който се претендира законната лихва върху главницата по договора. Въведеното от ищеца условие за разглеждането на осъдителния иск е отхвърлянето на установителния иск поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита. Позоваването е на направено с исковата молба изявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост и на настъпването й с уведомяването на длъжниците по кредита за изявлението на банката за изгубване на преимуществото на срока с връчване на исковата молба. Касае се до нов факт, който е от значение за настъпване на изискуемостта на предявеното вземане, като този факт не се е съдържал в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и не е бил поддържан по отношение на предявения установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това е изключен извод за идентичност на фактическите твърдения по предявените искове. В тази хипотеза евентуалният осъдителен иск е допустим. Допустимо е и съединяването му при посоченото условие с установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. За ищеца е налице правен интерес от разглеждането на осъдителната претенция при отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането с последица прекратяване на изпълнението /чл.

422, ал. 3 ГПК/ и с оглед основанието за отхвърляне му, свързано с ненастъпване на предсрочната изискуемост на процесното вземане, по отношение на която по осъдителния иск се поддържа, че е настъпила в по-късен момент - с връчване на исковата молба.

С оглед на посоченото въззивната инстанция счита за неправилен извода на Софийски градски съд за това, че осъдителният иск е недопустим.

По изложените съображения Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 13764/15.11.2023 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 9403/2022 г. по описа на същия съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по отношение на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.

ВРЪЩА делото за продължаване на процесуалните действия.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3