Решение № 565 от 27.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20211100511618 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Саренс ЕН ВИ – клон България“ КЧТ – заличен търговец, заместен в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК от правоприемника му „Саренс Ен Ви“, дружество учредено и съществуващо съгласно законодателството на Кралство Белгия, съобразно протоколно определение от 11.05.2022 г. по настоящото дело, срещу решение № 20157367 от 14.07.2021 г., постановено по гр.д. № 37530/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 53 състав, в частта, с която по предявените от С. Л. К. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед от 11.06.2020 г. поради тежко нарушение на трудовата дисциплина на основание чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. с чл.

187, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 10 КТ и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 66665,79 лв., представляваща обезщетение за периода от 13.06.2020 г. до 01.12.2020 г., през който ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2020 г., до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с доводи, че първоинстанционният съд 1 неправилно не е уважил искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит на основния свидетел на работодателя – Д.М., чрез видеоконферентна връзка по реда на Регламент (ЕО) № 1206/2001, както и не е приел като писмени доказателства представени от ответника относими документи (декларацията от посоченото като свидетел лице, становище на лаборатория Рамус, както и вътрешните правила за здравословни и безопасни условия на труд), с което е нарушил правото на защита на ответната страна. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд недопустимо се е позовал на оспорени от ответника доказателства, както и на чуждестранни официални документи, които не са били заверени с апостил. Намира, че СРС не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и всички наведени от ответника възражения, като е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Счита, че законът не му вменява задължение за извършване на специализиран тест за употреба на наркотици чрез метода на газова или течна хроматография с масспектрометрия, който е трудно достъпен за частните предприятия, нито за извършване на проверка дали положителният резултат от теста се е дължал на прием на медикаменти или храни, каквито служителят не е посочил да е употребявал. Поддържа, че за законността на уволнението не следва да се доказва субективна вина у служителя, който сам да се е поставил под въздействието на наркотици, като счита, че обсъдените от СРС резултати от тестовете, извършени във Великобритания, както и в МДЛ „Лина“, са недопустими доказателствени средства. Счита, че представянето на трудовата книжка не е достатъчно доказателство за основателността на осъдителната претенция за обезщетение, като намира, че по делото не са събрани достатъчно категорични данни за оставането без работа от ищеца през процесния период. Ето защо моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове изцяло.

Въззиваемият С. Л. К. оспорва въззивната жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено. С молба от 25.11.2022 г. същият е направил изявление пред въззивния съд за отказ от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата над сумата от 38414,74 лв. до пълния предявен размер от 72130,30 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа през периода от 20.09.2020 г. до 13.12.2020 г., поради което с определение от 07.12.2022 г., влязло в сила на 31.12.2022 г., СГС е обезсилил първоинстанционното решение на основание чл. 233 ГПК в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разликата над 38414,74 лв. до пълния присъден размер от 66665,79 лв., обезщетение за периода от 20.09.2020 г. до 01.12.2020 г., и е прекратил производството по делото в тази част. Ето защо предмет на въззивна проверка в настоящото производство остава първоинстанционното решение единствено в частта по уважения конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и по уважения осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата от 38414,74 лв., обезщетение за оставане без работа за периода 13.06.2020 г. – 20.09.2020 г.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е частично неправилно, поради следните съображения:

По конститутивния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ За основателността на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. с чл. 188, т. 3 КТ работодателят-ответник следва да установи, че дисциплинарното наказание на ищеца е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вмененото му дисциплинарно нарушение, което включва преди налагане на дисциплинарното наказание да е искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е мотивирана и да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е съответно на нарушението. За описаните законови изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарно наказание съдът не следи служебно, а се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о.; Решение № 23 от 02.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о. и др.

В настоящия случай ищeцът оспорва законността на уволнението си с твърдения за неспазена процедура по чл. 193 КТ, доколкото обяснения са му искани само формално и в много кратък срок, като възраженията му не са били обсъдени от работодателя; за неспазен срок за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ; за липса на мотиви и на всички реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание; за неизвършено от него нарушение на трудовата дисциплина и несъответност на наложеното дисциплинарно наказание.

3

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало срочно трудово правоотношение по трудов договор от 19.11.2018 г. за срок от две години (считано от 01.12.2018 г.) за длъжността „водач на самоходен модулен транспортьор“ – „оператор СПМТ/оператор технически решения“, с месторабота Пристанище Бургас, България. Правоотношението е прекратено със заповед от 11.06.2020 г. на законния представител на ответното дружество, считано от 12.06.2020 г., поради извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 10 КТ – с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Същата е връчена на ищеца на хартиен носител на 12.06.2020 г. и от посочената дата трудовият договор е бил прекратен.

На етапа на настоящото въззивно производство страните не излагат конкретни възражения срещу изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелствата, че дисциплинарното наказание на ищеца е наложено в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ с мотивирана заповед и след спазване на процедурата по изискване на обяснения от служителя по реда на чл. 193 КТ.

Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху въпроса дали ищецът е извършил твърдяното дисциплинарно нарушение – употреба на наркотични вещества в нарушение на трудовата дисциплина в ответното предприятие, респ. налице ли са предпоставките за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, в която насока са събрани допълнителни доказателства в хода на въззивния процес.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 05.12.2018 г., респ. на 09.12.2018 г. на С. Л. К. е бил проведен начален инструктаж на работното място на южна претоварна база на пристанището в Бургас, както и инструктаж по безопасност и здраве при работа. От приетите в последното открито съдебно заседание в първоинстанционното производство правила за здравословни и безопасни условия на труд в предприятието е видно, че достъпът до пристанището и работните места на служителите след употреба на наркотични вещества или алкохол е бил строго забранен (л. 320 от делото на СРС), като подобно правило несъмнено е свързано с характера на изпълняваните трудови функции, изразяващи се в управление на тежкотоварни машини, което е недопустимо в период на въздействие от наркотични вещества или алкохол. Макар по делото да не е категорично установено, че ищецът е бил запознат именно с представените в електронен вид (както и на хартиен носител) правила за безопасни и здравословни условия на труд, забраната за служителя да се явява на работа след употреба на наркотици следва и от общите задължения на работниците и служителите, посочени в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 2 КТ, които изискват лицата да се явяват на работа в състояние, което им позволява да изпълняват възложените задачи. В случая работата на С. Л. К. се е изразявала в управление на самоходен модулен транспортьор, който извършва транспортни и повдигателни операции с тежки товари, изпълнението на които след употреба на въздействащи вещества е недопустимо. Ето защо, описаното в заповедта за уволнение поведение, в случай че бъде доказано, несъмнено представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина.

От събраните писмени доказателства и показанията на свидетеля Смолев е видно, че на 4

09.03.2020 г. на ищеца и на още 39 служители на ответника са взети проби от урина за извършване на тест за употреба на наркотични вещества, проведен от служители на акредитирана медико-диагностична лаборатория „Рамус“ (съобразно приложената заповед от 06.03.2019 г. на министъра на здравеопазването). Според приетото заключение на СМЕ, в случая се касае до имуноаналитичен скринингов тест, при който е отчетен положителен резултат за наличие на амфетамин в пробата на С. Л. К.. Същият не е бил потвърден с доказателствен аналитичен метод, каквито според вещото лице са принципите и препоръките на международните асоциации по съдебна токсикология, като на следващия ден 10.03.2020 г. по собствено желание ищецът е дал нова проба в медикодиагностична лаборатория „Лина“, изследването на която (по същия имуноаналитичен метод) е показало отрицателен резултат за наличие на амфетамин. По делото е представен и отрицателен резултат за наличие на амфетамин в косъм на ищеца, предоставен за изследване в специализирана съдебна лаборатория на територията на Обединеното кралство на 19.03.2020 г., като изследването е било завършено на 31.03.2020 г. и индикира времеви период на изследването от края на декември 2019 г. до началото на март 2020 г.