Решение № 116 от 28.07.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Велико Търново, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000123 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11 от 20.02.2023 г. /погрешно посочено с година на постановяване 2022 г./, постановено по т.д. № 22/2022 г. Окръжен съд Ловеч е осъдил ЗК „Лев Инс" АД да заплати на Р. К. С. сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесени телесни увреждания при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 17.11.2017 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 16.05.2022 г. до окончателното изплащане, като искът за законна лихва за времето от 17.11.2017 г. до 15.05.2022 г. е отхвърлен. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, като същото се обжалва в частта, в която е уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20000 лв. до присъдените 100000 лв., ведно със законната лихва от 16.05.2022 г. Излагат 1 се доводи, че неправилно е приложена нормата на чл. 52 ЗЗД и определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено, с оглед принципа на справедливост и съдебната и застрахователната практика. При пътнотранспортното произшествие ищецът С. е получил изкълчване на двете раменни стави, счупване на първо ребро в лявата гръдна половина и разкъсно-контузна рана на главата. Постъпил е в болница за период от пет дни и е ползвал отпуск по болест за срок от четири месеца. Вещите лица посочват, че обичайният възстановителен процес при получените увреждания е месец и половина – два. Констатирано е, че е получил още остра стресова реакция, което състояние е отзвучало за около месец. Към момента се адаптира добре, започнал е работа, успешно се справя с нея, продължава да се занимава с клуба си. С оглед установените увреждания и периодът от четири месеца, в които е използван отпуск по болест, е счетено, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е неоснователно висок, не съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди.

Отправено е искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което бъде отхвърлен предявеният иск в обжалваната част, като неоснователен и съответно се съобрази размерът на разноските.

В срока за отговор въззиваемата страна Р. С. заема становище за неоснователност на жалбата, като размерът на присъденото обезщетение е съобразен с получените телесни увреждания и причинените трайни последици, както и съдебната практика при аналогични травматични увреждания.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени 2 аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба Р. С. твърди, че на 17.11.2017 г. около 12,50 часа, на главен път І-4, при км 35+650, при настъпило ПТП между МПС марка Мерцедес 814Д, с рег. № РК14**** и МПС марка Мерцедес 1517, с рег.

№ Н69**** пострадал като пътник. Бил откаран в спешния център в гр.

Ловеч, където му била оказана спешна медицинска помощ. Претърпял значителни неимуществени вреди – силни болки, страдания, неудобство и дискомфорт, като същите го затруднявали значително, включително и в момента, и ще останат в бъдеще при изпълнение на задължения от битов и личен характер. След изписването от болницата се прибрал вкъщи в неподвижно състояние и за него се грижела съпругата му. Наложило се да си прави допълнителни изследвания, за да се изясни състоянието му.

Многократно посещавал личния си лекар и други медицински специалисти, за което в периода от 19.12.2017 г. до 14.06.2018 г. му били издадени 7 бр. амбулаторни листи. Бил в отпуск по болест за 4 месеца. От множеството изследвания са му установени телесни увреждания: трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за повече от 30 дни, трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за повече от 30 дни, трайно затруднение на движенията на снагата за повече от 30 дни. Прекратена била спортната му кариера и това допълнително емоционално го натоварвало и не можел да свикне с мисълта, че няма да се състезава. Особено в личен и битов план го затруднява обстоятелството, че двете му ръце не могат да понасят натоварване и ежедневни нужди от битов и личен характер. Изпитал силни психически страдания, свързани с преживяното, нощем преживявал станалото, не можел да спи, изпитвал страх при пътуване.

С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 100000 лв., в какъвто размер е предявил иск, ведно със законна лихва, считано от 17.11.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

С допълнение на искова молба от 26.10.2022 г. са уточнени обстоятелствата по исковата молба, като се сочат увреждания: трайно 3 затруднение движенията на ляв горен крайник за повече от 30 дни, трайно затруднение движенията на десен горен крайник за повече от 30 дни, трайно затруднение движенията на снагата за повече от 30 дни, трайно отслабване на слуха, изпадане в безсъзнателно състояние на мястото на ПТП, разкъсноконтузна рана на главата, счупване на едно ребро в лява гръдна половина, причинени болки и страдания като остра стресова реакция, разстройство в адаптацията с кратка депресивна реакция. Уточненията са извършени на база проведените разпити на свидетели и съдебно медицинската експертиза.

С отговора на исковата молба исковете се оспорват с няколко основни възражения: оспорва се механизмът на ПТП; оспорва се предявеният размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се излага, че той е силно завишен; оспорват се описаните вреди; наведено е възражение за съпричиняване на водача на товарен автомобил Мерцедес 1517 Й. О. А., както и възражение за съпричиняване от пострадалия, който е бил без обезопасителен колан, оспорва се искът за присъждане на лихва за забава, включително и началната й дата, от която лихвата се претендира.

С обжалваното решение съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, приел е за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 100000 лв., и тъй като възражението за съпричиняване е отречено, тази сума е присъдена в пълен размер, ведно със законна лихва от 16.05.2022 г. – посочването на банкова сметка на ищеца, до окончателното изплащане на сумата.

От събраните по делото доказателства настоящият състав приема за установено следното от фактическа страна:

От приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 17.11.2017 г., както и заключението на съдебно авто-техническата експертиза, се установява, че на 17.11.2017 г., на път І-4 /София-Варна/, при км 36+650, в землището на с. Микре се е движил автобус Мерцедес 814Д Варио, с рег. № РК 14**** в посока гр. София. Пред него се е движил товарен автомобил, който водачът на автобуса М. Т. решава да изпревари. Водачът предприема изпреварване, изнася автобуса вляво в насрещната пътна лента, като при достигане около средата на товарния автомобил, от предстоящия десен завой се появява насрещен товарен автомобил. Първоначално водачът на автобуса е ускорил, вероятно да завърши маневрата, но не успява и впоследствие 4 употребява спирачки, каквито вече е употребил водачът на насрещния товарен автомобил Й. О. А.. Двата автомобила се движили един срещу друг закъснително, при което е настъпил сблъсък между тях с предните им леви части. Товарен автомобил Мерцедес 1517, управляван от Й. О. А. се е движил в полагащата му се пътна лента със скорост 78 км/ч, а автобусът Мерцедес 814Д Варио, управляван от М. Т. се е движил със скорост 97 км/ч, които скорости са установени от тахографните шайби на двете превозни средства.

Телата на возещите се в двете МПС в процеса на деформиране рязко са се отклонили в посока, обратна на действащия ударен импулс, като част от седалките на автобуса са се откъснали от пода на купето. Мястото на удара е в лентата за движение на товарния автомобил. На 205 м преди мястото на произшествието за движещите се в посока гр. София, на десния банкет е поставен пътен знак В24 „Забранено изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“, на 129 м е намерен пътен знак А40 „Внимание! Участък с концентрация на ПТП“.

Според вещото лице по автотехническата експертиза автобусът е производство 1998 г. и не е оборудван с предпазни колани за пътниците.

Ищецът С. е седял в автобуса на задна седалка, състояща се от пет обособени седалки, на второто място от дясно наляво, гледано към предната част на автобуса. Тази седалка стои по-високо от пода спрямо останалите седалки.

Според вещото лице ударният импулс е бил отпред назад и отляво надясно, при което тялото на ищеца е политнало напред и леко наляво и е достигнало някъде към средната или дори предната част на автобуса. При удара всички тела на пътниците са политнали напред, като са скъсани всички седалки от пода на автобуса, някои са извън него, има и висяща на прозорец, при което в средата и в по-предната част са се събрали тела и седалки едни върху други, което е довело до толкова пострадали и загинали.

По случая е образувано ДП № 354/2017 г. на РУ на МВР Угърчин, прекратено с постановление от 22.04.2020 г. на прокурор в ОП Ловеч, тъй като виновния за произшествието водач на автобуса М. Т. е починал.

Ищецът е с трайно намалена работоспособност 79 %, за срок от три години, видно от Експертно решение на ТЕЛК от 21.03.2017 г., с водеща диагноза първична глаукома с отворен ъгъл и установена дегенеративна липса на функция на дясно око и намалено централно зрение с корекция на ляво око.

5

С Експертно решение на ТЕЛК № 547/10.02.2020 г. е преосвидетелстван със 79 % трайно намалена работоспособност за срок от три години, с диагноза първична глаукома с отворен ъгъл. При извършения преглед за установяване на обективното състояние освен отразеното състояние на очния статус, е отразено още, че крайниците са без функционален дефицит.

Непосредствено след произшествието С. е откаран в Спешна помощ гр. Ловеч, където е отразено, че е с болки в гръбнака, главата, врата, няма сила в ръцете. Настанен е в хирургично отделение на МБАЛ „Проф.д-р П.

Стоянов“, гр. Ловеч /епикриза от 22.11.2017 г./, където му е поставена диагноза откъсване на окосмената част на главата, счупване на ребро в ляво – закрито. При анамнезата е посочено, че няма данни за загуба на съзнание. В част обективно състояние на пациента е посочено, че е с разкъсно-контузна рана на главата в париетална област тип скалп с размери 15-20 см, с отлепване на апоневрозата. По повод на това е направена реимплантация на скалп оперативно. При прегледа от невролог е установено, че няма парези по крайниците, но С. е съобщил за болки в лявата ключица. Престоял в болничното заведение от 17.11.2017 г. до 22.11.2017 г.

На 14.12.2017 г. му е направена образна диагностика – рентгенография на раменна става, при която е установена сублуксация на акромио-клавикуларните стави – на дясната във вертикална посока, на лявата – в хоризонтална посока.