Решение № 819 от 27.10.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. Бургас, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20252100501269 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод три въззивни жалби и една частна въззивна жалба, съответно от: В. Я. Л., ЕГН **********, Е. И. Р., ЕГН **********, двамата от гр. ******, ул. „******“ №** и въззивна жалба, подадена от адв. Стоян Иванов, в качеството му на особен представител на Е.

И. Р., против решение № 545/13.03.2025 г. по гр. дело № 2320/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, с което съдът е приел за установено, че Е. Р. и В. Л. дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, представлявано от юрисконсулт Таня Митева, със съдебен адрес: гр.

Бургас, ул. „Александровска“ № 58, сумата от 28574,88 евро, от която 10430 евро – главница, 8739,18 евро – договорна лихва, начислена за периода от 14.09.2013 г. до 12.03.2020 г., включително, дължима на основание т. 4.1 от договора за кредит: 3425,64 евро – наказателна лихва за периода от 14.02.2013 г. до 12.03.2020 г., включително, дължима на основание т.10 от договора за кредит; 135,82 евро – договорна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 1

13.05.2020 г., включително, дължима на основание т.4.1 от договора за кредит;

1085,85 евро – договорна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 12.07.2022 г., включително, дължима на основание т.4.1 от договора за кредит; 4632,10 евро – наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 12.07.2022 г., включително, дължима на основание т.10 от договора за кредит; 95,61 евро – законна лихва за периода от 13.07.2022 г. до 14.08.2022 г., включително; 30,68 евро – разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 15.08.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията, претендирани на основание договор № 002LD-R-001198 за банков кредит от 14.01.2013 г. и договор за поръчителство от 14.01.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. дело № 5243/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас. Осъдил е на основание чл. 78, ал.1 и чл. 8 ГПК въззивниците Е. Р. и В. Л. да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД сума с общ размер на 2795,50 лева, от които 1167,76 лева – разноски в заповедното производство и 1627,74 - разноски в исковото производство.

С определение № 2455 от 25.04.2025 г. по гр. дело № 2320/2025 г.

Бургаският районен съд е изменил решение № 545/12.03.2025 г. По настоящото гражданско дело в частта му за разноските, като е осъдил въззивниците да заплатят на банката допълнително сума в размер на 200 лева и е оставил без уважение молбата на банката в останалата й част до общ размер 4163,26 лева, срещу което определение е подадена частна жалба от „ПИБ“ АД.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразяват въззивниците, като въззивните жалби на В. Л. и Е. Р. са почти дословно еднакви и твърдят, че решението е нищожно, неправилно, противозаконно, противоречащо на условията на договора между страните. Същото е немотивирано и издадено от съд, който няма правомощия да решава спорове за искове с този размер. Сочат практика на съдилищата. Молят съда да обяви за нищожно постановеното решение, да го отмени като неправилно и незаконосъобразно и обяви претендирания кредит за погасен по давност.

Молят да бъде отменена и обезсилена заповед № 2495/17.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 2

2092, издадени по ч. гр. дело № 5243/2022 г. на БРС и да постанови прекратяване на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 5/2023 г. на ЧСИ Станимира Николова, да обезсили и обяви за незаконосъобразен, недействителен и нищожен изпълнителен лист № 2092/18.08.2022 г., издаден по заповед № 2495/17.08.2022 г., издаден на несъществуващо основание в полза на банката срещу въззивниците. Молят съда да укаже и разпореди на ЧСИ Станимира Николова незабавно да прекрати изпълнително дело № 5/2023 г. и да заличи всички наложени запори и възбрани по него. Да постанови и разпореди на банката да опиши всички свои вземания по този договор за кредит, като погасени по давност, както в счетоводните сметки и книги, така и в Централния кредитен регистър. Молят за присъждане на разноски.

В подадената въззивна жалба от адв. Стоян Иванов – особен представител на Е. Р. се изразява становище, че решението е недопустимо, тъй като е постановено от ненадлежен състав при цена на иска от 28574,88 евро с равностойност 55886,75 лева. На второ място счита, че решението е неправилно, като се прави възражение за това, че съдът е следвало служебно да следи за недействителност на договора за потребителски кредит, поради наличието на неравноправни клаузи в него. Счита, че в посочения ГПР не са определени кои разходи са включени при изчисляването му и по-специално сумата на застрахователната премия. Счита, че при изчисление на същия се установява, че в ГПР не е включена застраховката, от което може да се направи извод, че не съответства на реалния ГПР, поради което е налице нарушение по чл.3, буква „ж“ от Директива 2008/48. При тези съображения е прието, че в чл.10, § 2, буква „ж“ и чл. 23 от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че когато в договора не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3, буква „ж“ от Директивата разходи, то договорът се счита за освободен от лихви и разноски. В този смисъл счита ,че договорът е недействителен по чл.22, във връзка с чл.11 , ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит и на основание чл.23 от същия закон се дължи само чистата сума.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ПИБ“ АД и по трите подадени жалби. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.

3

С подадената частна жалба банката счита, че направените разноски по гр. дело 2320/2024 г. на БРС са в общ размер от 2995,50 лева, от които 1117,75 лева – държавна такса, внесена двукратно, като втория път по указание на съда 200 лева – депозит за експертиза, 360 лева – юрисконсултско възнаграждение и 200 лева – довнасяне на сума за експертиза. Счита, че неправилно съдът не е присъдил исканата сума, като моли съда за отмяна на атакуваното определение № 2455/28.04.2025 г. по гр. дело № 2320/2024 г. на БРС в обжалваната част и измени решението в частта за разноските, като осъди въззивниците да заплатят солидарно на банката сумата от 4163,26 лева, от които 1167,76 лева представляват разноски в заповедното производство и 2995,50 лева – разноски в исковото производство. При условията на евентуалност, ако съдът счете, че банката не дължи повторно заплащане на таксата в размер на 1117,75 лева да постанови възстановяване на сумата.

В предвидения срок е постъпил отговор от адв. Стоян Иванов, като особен представител на Е. Р., с който счита жалбата за неоснователна, като в последното съдебно заседание пред БРС са представени списъци по чл.80 от ГПК, като в подадения списък на банката се претендира сумата от 2795,50 лева, която сума е присъдена, а с обжалваното определение са добавени още 200 лева, поради което претенцията е неоснователна.

Въззивните и частна жалба са подадени в срока по чл.259 ГПК, от легитимирани лица и са допустими.

Районен съд – Бургас се е произнесъл по искове с правно основание чл.

422, във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК и чл.79, ал.1, предл. първо, чл.240, ал.2 и чл. 86 от ЗЗД.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Няма спор по делото, че на 14.01.2013 г. е сключен договор за банков кредит № 002LD-R-001198 между „ПИБ“ АД и И. И. Р., по силата на който последната е получила банков кредит в размер от 10 430 евро по разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по договор 4 за кредитна карта от 18.12.2007 г. Към договора са представените и подписани от кредитополучателя погасителен план – Приложение № 1 към договора за кредит и „Общи условия“ на „ПИБ“ АД. На същата дата е подписан като обезпечение по договора за банков кредит – договор за поръчителство между банката и В. Я. Л., с който последният се е задължил да отговаря за изпълнението на задължението на кредитополучателя за главница, лихви, такси, комисионни и разноски.

Пред първата съдебна инстанция са събрани писмени доказателства, извършена е съдебно-счетоводна експертиза и делото е изяснено от фактическа и правна страна.

Отпуснатият кредит в размер на 10 430 евро е с уговорен базов лихвен процент от 7,99 % годишно и уговорен краен срок за погасяване на кредита 14.01.2023 г. В исковата молба е посочено, че длъжникът не е правил нито една вноска за главница, но е погасявал задължението за лихва за периода 14.06.2013 г. – 22.12.2016 г., като е изпаднал в просрочие на 14.02.2013 г. По твърдение на банката към 14.08.2022 г. са просрочени 113 бр. вноски по главницата, дължими за периода 14.02.2013 г. – 14.08.2017 г. в общ размер от 9240,62 евро, както и 106 вноски по лихва за периода 14.09.2013 г. – 14.06.2022 г. възлизащи на 9945,04 евро.

Кредиторът е изпратил покани за доброволно изпълнение, както към длъжника така и към поръчителя, с които е предоставил седмодневен срок за изпълнение, като поканите са връчени на 29.06.2022 г. Поради липса на доброволно изпълнение в предоставения срок банката е упражнила правото си да обяви вземанията си по кредита за предсрочно изискуеми считано от 13.07.2022 г.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, банката е поискала срещу длъжниците да бъде издадена заповед, като заповедният съд със заповед № 2495/17.08.2022 г. по ч.гр.д. № 5243/2022 г. е разпоредил длъжниците И. Р. и В. Л. да заплатят на „ПИБ“ АД следните суми:

10 430 евро – главница по договор за банков кредит, 9960,87 евро – договорна лихва за периода 14.09.2013 г. – 12.07.2022 г., 8057,74 евро – наказателна лихва за периода 14.02.2023 г. – 12.07.2020 г., 95,61 евро – мораторна лихва за периода 13.07.2022 г. – 14.08.2022 г., 60 лв. – разходи при предсрочна изискуемост, законната лихва върху главницата считано от 15.08.2022 г. до 5 окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 1167,76 лв., в това число 1117,76 лв. – държавна такса и 50 лв. юрисконсулстко възнаграждение. Заповедта е издадена въз основа на извлечение от сметки.

С определение № 1729/18.03.2024 г. заповедният съд е констатирал, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на солидарния длъжник Е. Р. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а поръчителят В. Л. своевременно е депозирал възражение, като е указал на заявителя, че може в едномесечен срок от връчване на определението да предяви иск, което своевременно е сторено от банката.

В хода на производството пред БРС е извършена съдебно-икономическа експертиза, от заключението по която става ясно, че сумата от 10 430 евро е усвоена еднократно на 14.01.2013 г. за покриване на предходни задължения.

Вещото лице е установило непогасена главница от общо 56 вноски считано от 14.01.2013 г. до 14.08.2017 г. в размер на 9240,62 евро и непогасена главница общо от 59 вноски за периода 14.09.2017 г. – 14.08.2022 г. в размер на 10 430 евро до датата на предсрочна изискуемост на кредита – 13.07.2022 г. Съгласно експертизата дължимите лихви като общ сбор включват договорна лихва от 8739,18 евро от 14.09.2013 г. до 12.07.2022 г., наказателна лихва от 9960,85 евро от 14.02.2013 г. до 12.07.2022 г., мораторна лихва от 95,61 евро за периода 13.07.2022 г. – 14.08.2022 г. Общият размер на вземането на банката включващ главница, лихви и разноски възлиза на 28 574,88 евро.