Определение № 544 от 10.04.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 544 гр. Шумен, 10.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500168 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №308/15.01.2025 г., депозирана от С. Ц. М., действаща чрез пълномощника си адв. А. Д. при САК, против определение №1004/19.12.2024 г. по гр.д.

№1041/2023 г. на НПРС, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено решение №188/01.07.2024 г. по гр.д. №1041/2023 г. на НПРС в частта му относно разноските.

Жалбоподателката излага твърдения, че съдът не е изложил аргументи защо прилага разпоредба на НЗПП вместо НМРАВ, като освен това съдът бил посочил, че делото се отличава с правна с правна сложност. Сочи, че тълкуването на насрещната страна на решение по дело С-438 на СЕС било неправилно и моли съда да не го кредитира, като в тази връзка следвало да се вземат предвид и посочените други решения на СЕС отнасящи се до национални правни уредби на тарифи за адвокатско възнаграждение. Видно било от мотивите на постановения акт, че съдът е подложил на преценка разумния характер на разноските за адвокатско възнаграждение. В тази връзка следвало да се вземат под внимание и няколко основни съображения и фактора: В адвокатската професия адвокатът е длъжен да осигури толкова приходи, които да покрият всичките му разходи, но и да формира някаква печалба, която да му позволи да води достоен начин на живот, печалба поне равна на брутните възнаграждения в съдебната система. По аналогия следвало да се приложи и разрешението изведено от СЕС при тълкуването на чл. 3 § 2 от Директива 2004/48 и разубеждаващия ефект от иск. На последно място сочи, че присъждането на неразумни и несъразмерни разноски щяло да доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги.

Минималните размери на адвокатските възнаграждения следвало така да бъдат уредени и присъждани, че да не допускат адвокатите да бъдат демотивирани да предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица и освен това адвокатите нямало да бъдат стимулирани да осъществяват качеството работата си заради ниските нива на заплащане.

Подобно драстично намаляване на размера на адвокатското възнаграждение щяло да има 1 като ефект както осъществяване на некачествено правосъдие, така и изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществявала само на база на най-ниска цена, каквато не била целта на разпоредбата на чл. 101 ДФЕС. Във връзка с изложеното моли съда да вземе предвид и най-новата практика на ВКС Определение №3476/20.12.2024 г. по ч.т.д.

№1945/2024 г., І т.о., ТК, подкрепящ разбирането им и това на СЕС за присъждане на справедливо възнаграждение за процесуално представителство, като макар и съдът да не следва да прилага НМРАВ, то той не е задължен да присъжда възнаграждения единствено под установения в наредбата минимум и същевременно може да използва същата като ориентир за присъждане на възнаграждения. Предвид изложеното, моли съда да отмени определението и да постанови друго, с което да осъди ответника да заплати на адв. Д. претендираното в минимален размер възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

В законния срок, насрещната страна – „Сити кеш“ ООД е депозирала писмен отговор на частната жалба, в който взема становище за нейната неоснователност. Сочи, че присъдените разноски са подлежали на редуциране, тъй като в случая делото не се отличавало с фактическа и правна сложност и за подобни спорове съществувала вече установена съдебна практика, съдът следи служебно за неравноправни клаузи по потребителски спорове, поради което не следвало да се споделят съображенията на ищеца, че подобно намаляване размера на адвокатското възнаграждение би довело до некачествено оказване на адвокатски услуги или до липса на правна помощ на материално затруднени лица. Освен това, в случая били ангажирани само писмени доказателства и упражнени класически институти на материалното право, като делото приключило в рамките на едно съдебно заседание, а по релевираните по делото въпроси имало многобройна и непротиворечива съдебна практика, в която се приемало, че делата от този вид не се отличават нито с фактическа, нито с правна сложност.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следното:

С решение №188/01.07.2024 г. по гр.д.№1041/2023 г., НПРС е прогласил за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 6, т. 6.1 и 6.2 от договор за паричен заем, сключен между „Сити Кеш“ ООД /по делото не е предявен такъв иск/ и уважил предявения от С. Ц.

М. иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 24 от ЗПК, като осъдил ответника – „Сити Кеш“ ООД да заплати на ищцата сума в размер на 300 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането. Със същия съдебен акт се е произнесъл и по разноските, като е осъдил ответника да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 60 лв. /за държавна такса/ и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. осъдил „Сити Кеш“ ООД да заплати на адв. А. З. Д. – САК адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

С молба вх.№5200/16.07.2024 г. „Сити Кеш“ ООД, чрез пълномощника си юрик. М.И. е поискала постановеното по делото решение да бъде изменено в частта му за разноските, по 2 реда на чл. 248 ГПК, като съдът намали присъденото адвокатско възнаграждение на 120 лв. с ДДС. Намира определеното възнаграждение за прекомерно, като за определянето на справедливо адвокатско възнаграждение следвало да се приложи НЗПП, а не ЗАдв..

С определение №1004/19.12.2024 г., НПРС приел молбата за частично основателна.

Посочил е, че адв. Д. е оказал правна помощ и процесуално представителство на ищцата на основание чл. чл. 38, ал.1 от ЗАдв., чрез предоставяне на адвокатски услуги на материално затруднено лице. Цената на предявения иск е 300 лв., като адвокатът е изготвил исковата молба, депозирал е становище по отговора на ответника, както и такова по съществото на спора и че делото не се отличава с правна сложност. Приел е, че в настоящата хипотеза не е приложима нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, а разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НЗПП, в която адвокатското възнаграждение било определено в размер от 100 до 360 лв. Предвид посочения нормативен акт, спецификата на правния спор и процесуалните действия, извършени от адвоката, намерил, че на същия следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с вкл. ДДС. С оглед на това заключил, че решението следва да бъде изменено в частта му на разноските, като ответникът се осъди да заплати на адв. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с вкл. ДДС за процесуално представителство на ищцата.

Видно от приложеното по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие ищцата С. М. е представлявана от адв. А. Д. при САК, като в договора е предвидено, че процесуалното представителство и защита е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., за оказване на правна помощ на материално затруднено лице.

Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., а именно: 1 лица, които имат право на издръжка; 2 материално затруднени лица; 3 роднини, близки или на друг юрист, като в посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗАдв. и това са: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1 – 3 от ЗАдв.; и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът следва да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати с акта по чл.81 ГПК. Напротив, при негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, последният няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което 3 преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.

В случая, видно от представеното по делото пълномощно ищцата М. е упълномощила адв. А. Д., който да изготви и депозира настоящата искова молба и осъществи процесуално представителство по делото, а в договора за правна защита и съдействие е прието, че адвокатът ще осъществи безплатна адвокатска помощ по процесното производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Производството по делото е приключило с постановяване на решение, с което предявения от М. срещу ответника иск е изцяло уважен.

Поради това, на адв. Д. се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна защита на ищцата.

При определяне размера на следващото се адвокатско възнаграждение съдът следва да съобрази естеството, характеристиката и обема на дадената защита на ищцата по критерии, които проявяват фактическата и правна сложност на конкретното дело. Съдът следва да остойности труда на адвоката и съобразно пазара, на който адвокатите с подобна квалификация уговарят възнагражденията си за процесуална защита по подобни дела.

Обемът на престирания труд по делото винаги е от значение при определяне на възнаграждението.

С оглед цената на иска – 300 лв., разпоредбата на чл. 7, ал. 2 на НМРАВ /към момента на сключване на договора за правна помощ/ предвижда, че при интерес до 1000 лв. минимално адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Досежно приложението на наредбата следва да се отбележи, че с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 СЕС е прието, че член 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да определи разноски за адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен от съсловната организация, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Решението по дело С-438/22 на СЕС /чл. 633 ГПК/ и ретроактивният му ефект задължават всеки национален съд при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да не прилага НМРАВ, към която препраща чл. 38, ал. 1 изр. 2 ЗАдв.

Съобразявайки защитимия материален интерес – 300 лв., фактическата и правна сложност на спора, наличието на непротиворечива съдебна практика по идентични казуси, действително извършената работа от адвоката – последният е депозирал искова молба с доказателства, становище по отговора на исковата молба и писмено становище по същество и не се е явил на насроченото открито съдебно заседание, в което е приключило разглеждането на делото, и с оглед формираната съдебна практика, настоящият състав намира, че възнаграждението на процесуалния представител на ищцата следва да бъде 4 определено на 240 лв.. Въпреки представените доказателства за регистрация на адвоката по ДДС, съдът счита, че този размер на възнаграждение се явява справедлив и обоснован, и с оглед цената на защитавания интерес.