Решение № 209 от 15.05.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Плевен, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря Е. ПЛ. Д. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20234400100752 по описа за 2023 година

Настоящото дело е образувано на основание постъпила искова молба от Ю. И. Й.,ЕГН ********** от гр. Червен бряг, чрез пълномощника му адвокат С. Б. от ПАК против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение д-р Г. Странски“ ЕАД гр.Плевен.

В исковата молба се твърди,че на 12.09.2020 г. около 04:43 часа ищецът е приет по спешност в Клиника по ортопедия и травматология на „УМБАЛ Др Г. Странски" ЕАД гр. Плевен с кървяща порезна рана на лявото бедро, която е резултат от битов инцидент, като след консултация с травматолог е приет за оперативно лечение в Клиниката. На същата дата е опериран от лекарски екип: доц. д-р Т., д-р В., д-р Л. и анестезиолог:доц. д-р С. Х. Б.,като е изписан на 12.09.2020 г. в 17:00 часа в добро общо и локално състояние, като му е препоръчана смяна на превръзките през три дни, сваляне на конците на 12-я ден и антибиотична профилактика за срок от 7 дни.Твърди се,че на 16.09.2020г.ищецът за втори път е постъпил в Клиниката по ортопедия и травматология за наблюдение,като след прегледа е установено, че зашитата оперативна рана е с лек оток и локална температура,като е взето решение за консервативно лечение и е назначена терапия с обезболяващи.Ищецът посочва, че е изписан на 17.09.2020 г., като продължителен период след операцията е изпитвал болки и притеснения във връзка с обилно кървене на раната и бавното й зарастване.Твърди се,че през следващите няколко години е 1 изпитвал периодични болки в лявото бедро, в областта на раната, както при ходене, така и когато е в състояние на покой, изпитвал е трайно неразположение, за което е търсил консултации с лекари, като не са били установени конкретни причини за това.Изложени са доводи,че ищецът е получил общо разстройство на здравето, опасно за живота, като е провеждал лечение във връзка с излизане на сърцето му от ритъм, а известно време след операцията са започнали необясними болки в ставите и най-вече в долния ляв крайник.При едно от медицинските изследвания на 29.08.2023 г., при което е извършена абдоминална ехография в ДКЦ „Авис Медика" ООД - гр. Плевен е установена „линеарна структура в дисталната трета на лявото бедро с диаметър 12 мм. на протежение около 50 мм., разположена в дълбочина на около 10-12 мм. от повърхността на кожата. В резултат на изследването и установеното наличие на чуждо тяло ищецът е бил насочен за оперативно лечение.Посочено е,че на 13.09.2023 г.той е постъпил в ДКЦ „Авис Медика" ООД - гр. Плевен, където е опериран под обща анестезия. След напречен разрез на конвексната повърхност на подутината от подкожието е евакуирана замътена серозна течност, като при ревизията са намерени две чужди тела /гофрирани дренажи с размери 0,5/6 см. и 0,5/8 см./, разположени под фасцията по латералната повърхност на бедрения мускул. Околните тъкани са били хронично възпалително, фиброзно променени. Чуждите тела са премахнати, като е направена промивка на кухината и послойно възстановяване на тъканите. Изписан е в добро общо състояние.

Ищецът твърди, че в резултат на допуснатата лекарска грешка, а именно забравяне на „чуждо тяло" в лявото бедро е получил общо разстройство на здравето,опасно за живота, търпял е болки, страдания и притеснения, подложил се е на повторна оперативна интервенция за премахване на чуждото тяло, които са в пряка причинно-следствена връзка с немарливото изпълнение на служебните задължения на служителите на ответната болница възложител, както и проявената от тях професионална небрежност при изпълнението на правно- регламентираната лекарска професия.Твърди се,че в резултат на поведението на служителите на ответника е претърпял както имуществени, така и неимуществени вреди.

В заключение,ищецът моли съда да осъди „УМБАЛ д-р Г. Странски" ЕАД,представлявано от Ц.Л. да му заплати сумата от 70 000 лв.,

2 представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на случайно оставяне на чуждо тяло - две чужди тела /гофрирани дренажи с размери 0,5/6 см. и 0,5/8 см./, разположени под фасцията по латералната повърхност на ляв бедрен мускул на ищеца при проведена операция на 12.09.2020 г. в Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ ,Д-р Г.

Странски" ЕАД гр. Плевен от екип в състав: доц. д-р Т., д-р В., д-р Л.,анестезиолог:доц. д-р С. Х. Б. при операцията, ведно със законната лихва, считано от датата на открИ.е на деликта 28.08.2023 г. до окончателното плащане.Претендира се и обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 391,60 лв., представляваща заплатени суми за медицински услуги /повторна операция за отстраняване на чуждите тела/ на ДКЦ „Авис Медика" ООД - гр.Плевен, ведно със законната лихва,считано от датата на заплащане 15.09.2023 г.до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените в настоящото производство съдебни разноски,в т.ч. и на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство и защита.

В съдебното заседание на 15.04.2025г., на което бе даден ход по същество ищецът Ю. Й. чрез своя пълномощник адвокат Й. Д. от ПАК моли съда да постанови решение,с което предявеният иск бъде уважен като основателен и доказан.Претендират се и направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат Й. Д. писмена защита.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „УМБАЛ Д-р Г. Странски“ЕАД гр.Плевен,представлявано от изп.директор доц.д-р Ц.Л.,д.м.чрез пълномощника адвокат Т. Г. от ПАК,с който е взето становище,че предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД е допустим,но се оспорва изцяло като неоснователен.Описани са обстоятелствата,на които се основава претенцията, съгласно твърденията в ИМ.С предявения против УМБАЛ„Д-р Г. Странски"ЕАД иск е ангажирана безвиновна гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД, с елементи от фактическия състав: противоправно деяние на лице, на което е възложена работа по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат, като във всички хипотези на непозволено увреждане, вината се предполага до 3 доказване на противното.Ответникът се позовава на разпоредбите на чл.79 от ЗЗ, където е предвидено, че медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, на чл.80 от ЗЗ, където е предвидено, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5 т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, както и на чл.81 ал.2 т.1 от ЗЗ, съгласно който правото на медицинска помощ се осъществява при прилагането на основни принципи, между които са своевременност, достатъчност и качество на тази помощ. С оглед на тези правила, следва да се приеме, че противоправно е всяко поведение на лекар,което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти в съответната област и основните принципи на правото на медицинска помощсвоевременност, достатъчност и качество.

Посочено е ,че в случая натоварените с извършването на работата лица към 12.09.2020 г. са били служители на „УМБАЛ „Д-р Г. Странски" ЕАД, Клиника по „Ортопедия и травматология", същите са действали правомерно и не са причинили вреда,като медицинският екип на Клиниката се състои от висококвалифицирани специалисти,притежаващи необходимия опит, като липсва каквато и да е причинно-следствена връзка между твърдяното в исковата молба противоправно поведение на лекарския екип и настъпилите неимуществени вреди.Ответникът счита ,че не са налице пропуски, нарушаващи добрата медицинска практика, нито са допуснати грешки, било поради некомпетентност, било от бездействие или небрежност.Видно от Епикриза по ИЗ № 26332/2020 г., постоперативният статус е бил гладък, статуса при изписване е бил :добро общо и локално състояние, а изхода от заболяването е с подобрение.Пациентът е имал право на два консултативни прегледа, в рамките на един месец след датата на изписване, като е посочена окончателна диагноза:ВУЛНУС ЛАЦЕРО КОНТУЗУМ ФЕМОРИС

СИНИСТРА. Твърди се ,че не е налице основание за заплащане на сумата, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди,както и за имуществени вреди,че липсва основание за ангажиране на гаранционнообезпечителната отговорност на лечебното заведение като възложител , 4 липсва пряка причинна връзка между твърдяното деяние и резултата.

Претендираните от ищеца вреди не са в пряка, непосредствена и непрекъсната връзка с оперативната интервенция, извършена от екипа на Клиника по „Ортопедия и травматология" на 12.09.2020 г.

На следващо място, ответникът посочва,че съгласно Оперативен протокол № 410/12.09.2020 г.,История на заболяването (ИЗ) №26332, на ищеца е била направена операция,класифицирана по Клинична пътека (КП) № 219 „Оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност", като никъде в цитирания Оперативен протокол не е посочено да са влагани „гофрирани дренажи".Ответникът твърди, че в случай, че такива изобщо са поставяни,същото е щяло задължително да бъде описано в Оперативния протокол.Фактът, че на 16.09.2020 г. ищецът е постъпил отново за втори път в Клиника по „Ортопедия и травматология" и след преглед е установено, че зашитата оперативна рана е с лек оток и локална температура, свидетелства за липса на поставени дренажи, като взетото решение за консервативно лечение и назначената терапия с обезболяващи, очевидно са дали резултат,тъй като същият е бил изписан на 17.09.2020 г. Според ответника, не става ясно кога, от кого и защо са поставяни и при какви обстоятелства са се появили почти три години по-късно посочените в ИМ чужди тела.Според ответника,обуславящо значение и причина за състоянието на ищеца е наличието на съпътстващи заболявания, в случая „Неуточнен вирусен хепатит с хепатална кома“.

Ответникът счита, че описаните в ИМ, като преживени от ищеца болки и страдания не са настъпили непосредствено или пряко след оперативната намеса на 12.09.2020 г.Твърди, че е спазена добрата медицинска практика, изискваща всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да са съобразени всички гарантирани му права,че е спазен Медицинският стандарт за лечение, действал към датата на твърдения деликт, а именно Наредба№ 2/2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортопедия и травматология" (ДВ, бр.84/2017 г.), отменен с Наредба № 1/28.01.2021г.за утвърждаване на медицински стандарт „Ортопедия и травматология", приет на основание чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения.

При условията на евентуалност, ответникът

5 прави възражение за съпричиняване на вредите, като твърди, че в настоящия случай ищецът е допринесъл за настъпването на вредите. Твърди, че съгласно чл.94 т.3 от ЗЗ, пациентът е длъжен да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му, като посочва, че ищецът не се е явил в болницата за контролни прегледи, а е могъл и е имал право на два контролни прегледа в рамките на 30 дни, след изписването му и в този смисъл, прави възражение по чл.51 ал.2 от ЗЗД, при условията на евентуалност.

В съдебното заседание на 15.04.2025г. ответникът „УМБАЛ Д-р Г.

Странски“ЕАД гр.Плевен чрез своя пълномощник адвокат Т. Г. от ПАК моли съда да постанови решение,с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Ако съдът приеме,че искът е основателен се оспорва като прекомерен размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,който не отговаря на критерия за справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД.В случай,че главният иск бъде уважен,моли съда да уважи и предявения обратен иск срещу третото лице-помагач. Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат Т. Г. писмена защита.