Решение № 43 от 09.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Велико Търново, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ Н.

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264000500010 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 512/ 10.1.2025 г. по гр.д. № 527/ 2024 г. по описа на ВТОС ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на А. А. Д. сумата 14 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ПТП, реализирано на 17.08.2023 г. около 13:30 ч. на ПП I-3, км.16+400, кръстовище с III -504, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция – 01.09.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлена претенцията на Д. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 14 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва от 01.09.2023 г. до окончателното изплащане.

Въззивното производство е образувано по подадена от А. А. Д. въззивна жалба срещу постановения акт в отхвърлителната му част. Жалбоподателят счита, че предвид настъпилите при процесното ПТП тежки увреждания за здравето и психиката му, които съгласно заключението на вещото лице са с траен характер, присъденото му обезщетение е крайно несправедливо. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и съдът да му присъди обезщетение в пълния претендиран от него размер. Моли да му бъдат присъдени и направените за производството разноски.

Процесуалният му представител претендира присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

1

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД е депозирала отговор с развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички релевантни към преценката за размера на обезщетението факти и е определил същото в съответствие с принципа за справедливост и практиката на съдилищата. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционния съд при подробен анализ на събраните доказателства и ВТАС не следва да я преповтаря, тъй като страните не я оспорват, нито спорят формираните въз основа на нея изводи за осъществяването на фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, обуславящ отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените на пострадалия ищец вреди и за липсата на принос от негова страна за настъпване на вредоносния резултат. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението и страните са преустановили спора по тези въпроси. Пред въззивния съд спорът е сведен само до справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед обема и степента на засягане на телесния интегритет на Д. и реално търпените от него страдания.

Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, по приложението на която разпоредба са дадени разяснения с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС. Съдът следва да съобрази вида на причинените травматични увреждания, възрастта на пострадалия, претърпените от него болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, проведеното лечение и неговата продължителност, евентуално настъпили усложнения, настъпилото възстановяване, наличието на трайни последици за здравето, засягането на социалния и професионален живот и други релеванти обстоятелства. За да определи справедливия размер на обезщетението, в настоящия казус съдът отчете следните фактори:

В пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП ищецът А. Д. – на 50 г. к ъ м 17.08.12023 г. е претърпял закрито счупване на гръдната кост в областта на 2 средната й трета, което се сочи от вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза като типична коланна травма в резултат от поставен предпазен колан по време на произшествието, множество хематоми: в дясната основа на шията и дясната ключица с размери 12х7 см., в областта на гръдната кост над мястото на счупването 7х4 см, в областта на дясна подмишична ямка 8х7 см, на дясна предмишница и лакетна става 12х8 см, по медиалната повърхност на лявото коляно 8х9 см и порезни рани в областта на дясна част на главата 1х0,5 см и по страничната повърхност на дясна подбедрица с размери до 0,4 см. Най-сериозната травма – фрактурата на гръдната кост, не е била животозастрашаваща, лекувана е консервативно в домашни условия, като през първите 7 – 10 дни ищецът, при въздействието на всичките си наранявания, е изпитвал страдания с висок интензитет, след което болковата симптоматика е започнала постепенно да намалява със засилващите се болки при порезки движения, при дълбоко вдишване и при физическо натоварване. Експертът посочва, че при такова увреждане след около 3 месеца болките намаляват значително и обичайният възстановителен период е около 3 месеца. В случая възстановяването е протекло без настъпили усложнения в рамките на нормалния възстановителен период.

Съдът не кредитира показанията на св. Александров – тъст на ищеца, че възстановяването е продължило 5 - 6 месеца, защото това не кореспондира нито със заключението, нито с други доказателства по делото. Разпитаната по делото св.

Йорданова, която е полагала непосредствени грижи за ищеца, потвърждава, че в продължение на 1-2 месеца той се е оплаквал от болки в цялото тяло и трудно се движел, през повечето време лежал. Съгласно заключението травмата е причинила на Д. трайно затруднение в движението на снагата и дихателните екскурзии на гръдния кош за срок между 2 и 3 месеца. При прегледа за нуждите на експертизата, проведен на 09.06.2025 г. вещото лице е констатирало настъпило пълно функционално възстановяване на засегнатата гръдна кост. Обяснява, че при фрактура на кости заздравяването протича с образуване на т.нар. „дефинитивен костен калус“, представляващ задебеляване на мястото на фрактурата като предпазна мярка от страна на организма, и такова задебеляване се опипва при прегледа на ищеца. Посочило е, че единствено при извършване на резки движения, касаещи гръдната кост, или при промяна на времето е възможно ищецът да почувства дискомфорт или болки, които могат да бъдат редуцирани с противоболкови и противовъзпалителни средства. Налага се изводът, че остатъчните последици от конкретната травма са незначителни за общия здравен статус на ищеца и не са годни да рефлектират негативно нито върху качеството му на живот, нито върху психическото и емоционалното му състояние.

Нараняванията на меките тъкани – хематомите и порезните рани – са причинили на ищеца болки и страдания, като са заздравели за срок между 10 и 15 дни. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че вследствие на травмата ищецът е имал затруднения и ограничения в социално-битов план, нуждаел се е от 3 чужда помощ в ежедневието, тъй като не е можел да движи активно снагата си, но с оглед заключението на вещото лице, този период не е бил продължителен.

Увреждането е попречило на възможността му в рамките на 3-4 месеца да полага труд, какъвто е полагал преди инцидента в областта на строителството. Св. Йорданова свидетелства за засягане на психо-емоционалната сфера на ищеца в обичайната степен – изпитвани от него страх и безпокойство при пътуване с автомобил, като неговият тъст посочва, че той поначало не е правоспособен шофьор.

Безспорно обезщетението цели да поправи вредите, а не следва да е средство за повишаване на жизнения стандарт на пострадалия, при което за определяне на размера му съдът взе предвид и ценовата конюнктура в страната към датата на деликта и съдебната практика, които участват при формирането на обществения критерий за справедливост. Ориентир за икономическата обстановка са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата през 2023 г. – 710 лв. и средната работна заплата в страната към третото тримесечие на 2023 г. по данни на НСИ около 2 000 лв. Към настоящия момент икономическата обстановка в България е променена – през 2024 г. са повишени лимитите на застрахователно покритие, минималната заплата от 01.01.2026 г. е 1 213 лв., а средната в края на 2025 г. е 2 741 лв., но релевантният момент за преценка е датата на настъпване на непозволеното увреждане. По казуси със сходни травматични увреждания, лекувани консервативно, с кратък възстановителен период и без остатъчни за здравето последици съдилищата са присъждали обезщетения средно в рамките между 10 000 лв. и 30 000 лв., като по-високите размери са присъждани на възрастни хора или са обусловени от проведени оперативни интервенции, по-продължителен възстановителен период, настъпили усложнения, трайни последици за здравето или засягане на професионалната сфера, при пострадали възрастни хора или деца.

При съобразяване на всички тези обстоятелства – естеството и съвкупността на получените от ищеца травми и свързаните с тях физически болки и страдания; обстоятелството, че не е провеждано оперативно лечение и не е имало болничен престой; краткия възстановителен период, протекъл без усложнения и в рамките на нормалната продължителност за такива телесни увреждания от около 2 – 3 месеца; настъпилото пълно функционално възстановяване; ограниченията в социално-битов аспект и нуждата от чужда помощ непосредствено след ПТП за период от около месец; негативните психоемоционални изживявания, които са обичайни при подобна житейска ситуация и не са обусловили необходимост от консултации със специалист психиатър или психолог, социално-икономическата обстановка в страната към датата на инцидента и съдебната практика по сходни казуси, съдът намира, че обезщетение в размер на 14 000 лв. /7 158.10 евро/ е в съответствие с принципа на справедливост.

Оплакванията на жалбоподателя, че този размер, определен и от първоинстанционния съд, е занижен са неоснователни.

4

Предвид съвпадането на изводите на двете инстанции решението на ОС – Велико Търново следва да бъде потвърдено.

По разноските: При този изход на спора пред въззивния съд на основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на застрахователя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 512/ 10.1.2025 г. по гр.д. № 527/ 2024 г. по описа на ВТОС.

ОСЪЖДА А. А. Д., ЕГН **********, от гр.Павликени, **********, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София 1700, район „Студентски“, бул. Симеоновско шосе №67А, на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ евро.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчване на препис от него на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5