Решение № 1466 от 12.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1466 гр. Варна, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.а като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110202811 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Фортис трейд“ ООД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № 23-0001582/31.03.2023г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.

Санкционираното дружество счита наказателното постановление за незаконосъобразно, поради неправилно установяване на фактическата обстановка и нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

Изтъква, че са настъпили изменения в редакцията на чл.8, ал.2 от Наредба №36/2006г. и удостоверенията за психологическа годност са обявени за безсрочни. В тази връзка намира за приложима нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Счита и че издаденото наказателно постановление противоречи на Директива 2006/126/ЕО, поради което се явява незаконосъобразно, като несъответстващо на международен договор. Позовава се на изменения на чл.7а, ал.2 от ЗАвП, касаещи изискването за психологическа годност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

1

Въззиваемата страна също не се представлява в съдебно заседание.

Депозира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество притежавало Лиценз на Общността за превоз на товари №4548. На 27.07.2022г. с влекач марка „Мерцедес“ от категория N 3 с рег.№ В 6840 ВК, собственост на дружеството, бил извършен обществен международен превоз на товари. За извършения превоз, осъществен от водача Веселин Ненчев Стефанов, била издадена товарителница C M R №6504429407/01 от 27.07.2022г. Посоченият водач притежавал удостоверение за психологическа годност №572959, издадено на 08.07.2019г., но срокът му на валидност бил до 08.07.2022г. Ново удостоверение за водача било издадено на 19.09.2022г.

На 07.03.2023г. в Областен отдел „Автомобилна администрация“ –Варна от св.К. Н. К. -ст. инспектор при РД „АА“-гр.Варна била извършена комплексна проверка на превозвача „Фортис трейд“ ООД, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че е допуснало осъществяването на обществен международен превоз на товари с посочения водач, който не е отговарял на изискванията за психологическа годност, тъй като не е притежавал валидно удостоверение, издадено по реда на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 31.03.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на дружествотожалбоподател било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000,00 лева за нарушение на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля К. Н. К., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с представители на дружеството и не извлича 2 ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на неговите показания. В изявленията на свидетеля се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени доказателства (сред които с най-голямо значение са: разпечатка от информация от картата на водача, C M R №6504429407/01, справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите, трудов договор и др.), която позволява изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното към писменото становище копие на Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

В наказателното постановление е посочено, че дружеството е допуснало осъществяването на обществен международен превоз на товари с водач, несъответстващ на изискванията за психологична годност. Макар и формулировката да не съответства напълно на тази на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр, става ясно в напълно достатъчна степен какво нарушение се твърди, че е извършено, тъй като е невъзможно извършването на превоз, без водачът да е управлявал превозното средство. Следователно, след като е извършен 3 превоз от името и за сметка на дружеството, то явно превозвачът е допуснал водачът, като негов служител, да управлява съответното превозно средство.

Поради това съдът намира, че констатираната непрецизност не е съществена и не е накърнила правото на защита на санкционираното лице.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Според разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП лицензираните преводачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност , определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма установява задължение за превозвача да не допуска осъществяването на превоз на пътници от водач, който не отговаря на посочените изисквания. Санкционираното дружество има качеството „превозвач“ по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, тъй като в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ООД, извършва обществен превоз на товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел, като притежава лиценз на Общността за международен обществен превоз на т о в а р и №4548. В това си качество същото е имало задължение да осъществява превозите само с водачи, които отговарят на изискванията по чл.7а, ал.2 от ЗАвП, между които е и изискването за психологическа годност.

Административнонаказателната отговорност на санкционираното лице е ангажирана на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр, предвиждащ специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Задължението на превозвача да не допуска управляването на МПС от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, произтича от нормата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП, т.е. касае се за изискване, определено с този закон. По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП , министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на 4 водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази връзка е приета Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Според чл.5 от Наредбата психологическата годност се установява с психологическо изследване, а според чл.36, ал.2 от с.н. след приключване на психологическото изследване на всички лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност.

Към момента на извършване на превоза по силата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. удостоверението за психологическа годност е имало срок на валидност от три години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65 годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок от една година.

От приложената по делото Справка в Регистър за психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване е видно, че при извършването на превоза водачът Веселин Стефанов не е разполагал с валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като притежаваното от него такова е със срок на валидност, изтекъл преди извършването на процесния превоз. Следователно той не е отговарял на изискванията на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр, вр. чл. 7, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата.

Съдът намира за неоснователни доводите, че е последвала поблагоприятна редакция на нормата на чл.8, ал.2 от Наредбата, която следва да се приложи към разглеждания случай по силата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Действително, в ДВ бр. 84 от 2022 г. е публикувано изменение на цитираната разпоредба, в сила от 21.10.2022г. , като според действащата редакция удостоверението за психологическа годност е безсрочно, до обезсилването му при определени хипотези, визирани в текста на чл. 8, ал. 7 от Наредба № 5

36/2006 г. Следва да се има предвид обаче, че правилото за действието на поблагоприятния закон не се отнася до случаите на изменение на правилата, които запълват бланкетната норма (каквато се явява тази на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр). За отговорността на дееца има значение само и единствено правилото, което е било в сила при извършването на деянието (В този смисъл изрично е Решение №368/2010г. на ВКС, III н.о.). Следователно изменението на чл.8, ал.2 от Наредбата, само по себе си, не води до отпадане на административнонаказателната отговорност за вече осъществени нарушения.