Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Заповед за изпълнение № 478 от 29.09.2025, Районен съд - Ардино

Съд
Районен съд - Ардино
Дело
Частно гражданско дело 564/2025
Вид
Заповед за изпълнение № 478
Подписан
29.09.2025
В сила
05.11.2025
Състав
Боян Митков Цонев

Цитирани разпоредби

  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Ардино

Районен съд – Ардино, в проведеното на 29.09.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 564 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Боян М. Цонев, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът В. Г. И., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. *********, да заплати на кредитора "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, БУЛ. "БЪЛГАРИЯ" 83В, общ.

Столична, обл. София (столица), сумите: 600,00 BGN (шестстотин лева), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 29.09.2025 г. - датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземането; 339,85 BGN (триста тридесет и девет лева и 85 стотинки), представляваща законна лихва за периода от 11.10.2020 г. до 15.09.2025 г.;

40,44 BGN (четиридесет лева и 44 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 07.07.2020 г. до 10.10.2020 г., както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 17,42 BGN (седемнадесет лева и 42 стотинки) за държавна такса – съразмерно уважената част от заявлението и юрисконсултско възнаграждение в размер от 40,99 BGN (четиридесет лева и 99 стотинки) определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК съразмерно на уважената част от заявлението, като ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 188,13 BGN, представляваща Възнаграждение за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва за период от 29.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и за сумата от 27,28 BGN, представляваща мораторна лихва - Върху възнаграждение за предоставяне на поръчителство за периода от 11.10.2020 г. до 15.09.2025 г..

Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ******сключен на 07.07.2020 г. между („Заемодател“ или „Кредисимо“ ЕАД) с ЕИК*******, от една страна, и В. Г. И., ЕГН: **********, („Длъжник“), от друга страна, за сумата в размер на 600 лeвa /главница/. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 14.03.2022 г. /кредиторът / 1

„Кредисимо“ ЕАД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземания.

По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за присъждане на сумата от сумата от 188,13 BGN– възнаграждение по договор за поръчителство, и сумата в размер на 27,28 BGN – обезщетение за забава по договора за поръчителство за за периода от 11.10.2020 г. до 15.09.2025 г., съдът намира същото за неоснователно. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (нова, ДВ бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г.) съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. От приложените по делото договор за паричен заем и договор за предоставяне на поръчителство, се установява, че съгласно договора за заем заемателят се е задължил в 48-часов срок от сключването му да предостави обезпечение на заемодателя, като едно от предвидените в договора обезпечения е одобрено от заемодателя дружество- поръчител. В изпълнение на това задължение по договора за заем между длъжникът и "Ай Тръст" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който "Ай Тръст" ЕООД е поело задължението да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" АД, а длъжникът да му заплати възнаграждение. Посоченото възнаграждение съгласно уговорките между страните се заплаща на "Кредисимо" АД, който е овластен да го приеме, заедно с погасителните вноски по договора, като размерът на същото не е бил взет предвид при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Независимо, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице, различно от кредитодателя, разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и §1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за 2 потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като по слабата страна в правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същите е да не допуснат той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение. В случая настоящият състав на съда намира, че при сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба н а чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Според настоящия състав на съда уговореното в договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за поръчителя в действителност съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл.1 9, ал.4 от ЗПК, тъй като кредиторът "Кредисимо" АД е едноличен собственик на капитала на поръчителя "Ай Тръст" ЕООД. Предвид горното претендираното вземане за възнаграждение по договор за поръчителство е в противоречие със закона и подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение за същото следва да се отхвърли.

Разноските се присъждат съобразно уважената част от заявлението и в случая се дължи държавна такса в размер на 17,42 BGN, която се присъжда в тежест на длъжника.

Освен държавна такса, длъжникът следва да заплати и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 26 НЗПП, което съдът определя на 50,00 BGN, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и правна сложност. Съразмерно на уважената част от заявлението, такова се дължи от длъжника на кредитора в размер на 40,99 BGN.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД IBAN: *****, валута на сметката:

BGN, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: TBIBBGSF Разпореждането в частта, с която заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено, включително в частта за разноските, подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Окръжен съд - Кърджали в едноседмичен срок от връчването му.

УКАЗВА на заявителя на осн. чл.415, ал.1 т.3 от ГПК, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземането си в 3 частта, в която съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Боян М. Цонев )

4