Решение № 260039 от 17.10.2022, Районен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260039 17.10.2022 г. гр.

Търговище

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Районен съд - Търговище Девети състав

На пети октомври 2022 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА

Секретар: Женя Иванова

Като разгледа докладваното от Председателя

Гр. дело № 1970 по описа за 2019 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от ищеца Й.И.Й. ***, съдебен адрес:***, офис 1, адв. Л.И. *** против ответник: Областна дирекция на МВР, с адрес гр. Търговище, ул.

„Спиридон Грамадов“ № 36, както следва:

1. За сумата в размер на 1100 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.11.2019г., на осн. чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и

2. За сумата в размер на 130 лв., на осн. чл.86 от ЗЗД.

Ищецът – Й.И.Й. твърди в исковата си молба, че е служител на МВР по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, като от 15.04.2015г. е преназначен на длъжност ***в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Търговище, а от 08.01.2018г. до настоящия момент заема длъжност ***/***/ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Търговище при ОДМВР-Търговище. Работил на 12-часови смени – дневни и нощни, по утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време. За този период положил около 1209 ч. нощен труд, който съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ /арг.чл.187 ал.9 от ЗМВР/ следва да се преизчисли в дневен труд с коефициент 1.143. Ответникът не е сторил това преизчисляване по този начин, с което не са му зачетени 173ч. извънреден труд за посочения период, на стойност около 1100 лв. Ответникът му дължи и обезщетение за забава върху главницата, за периода от падежа на всяко месечно плащане до 15.11.2019г. на стойност около 130 лв. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковите суми, ведно с разноските по делото.

В открито заседание и по реда на чл.214 от ГПК, съдът допусна изменение на исковете по размер, както следва:

1. По главния иск – увеличение на сумата от 1100 лв. на 1275.18 лв.;

2. По акцесорния иск – увеличение на сумата от 130 лв. на 184.59 лв.

Редовно призован, ищецът не се яви лично в открито заседание и се представлява от преупълномощен от адв. Л.И. процесуален представител, адв. И.И. ***, който поддържа исковете по основание и с оглед направеното изменение – по размер. В писмена защита процесуалният представител на ищеца е изложил допълнителни доводи, обуславящи основателност на предявените искове, а именно, че съобразно разпоредбата на чл. 188 ал.2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд от 22,00 ч. до 06,00 ч. се ползват със специалната закрила по КТ, което счита за достатъчно за приложението на НСОРЗ, а съгл. чл. 46 ал.2 от ЗНА при липса на ясна и категорична норма в специалния закон за МВР относно нормалната продължителност на нощния труд, субсидиарно приложима е общата регламентация по чл.67 ал.3 и чл. 50а ал.2 от ЗДСл, препращаща към уредбата по КТ и чл.9 ал.2 от НСОРЗ; цитира ТР № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС; коментира и постановеното Решение нa СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, обрaзувaно по преюдициaлното зaпитвaне, като излага съображения, че в него е установено неравностойно третиране, както и че такова е допустимо, но ако това е оправдано с оглед определени житейски и правни обстоятелства, каквито липсват в случая, а обстоятелства като по-голям размер на отпуск, по-ранно пенсиониране и т.н. не компенсират този извънреден труд; претендира разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв., като счита възраженията на ответната страна в тази част за неоснователни, доколкото безплатното процесуално представителство е уговорено за всеки иск поотделно.

Ответникът –

Областна дирекция на МВР-Търговище, в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор, с приложени писмени доказателства и посочени доказателствени искания. Счита исковете за допустими, но неоснователни.

Ответникът признава обстоятелствата, че ищецът е служител на МВР със статут на държавен служител и че през процесния период е работил на 12-часови смени –дневни и нощни.

Възраженията на ответника се свеждат до следното: Съгласно разпоредба на чл.142, ал.2 от ЗМВР, статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ. Сочи, че чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като ал.5 на същия член предвижда, че работата извън редовното работно време, се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Оспорва се твърдението за положен от ищеца извънреден труд. Твърди, че в процесния период, отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните наредби: 1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по адм. дело №5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи и 2. Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г. Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в Наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Посочва, че ограничението в цитираните по- горе две наредби е служителите, работещи на смени, да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Счита, че е напълно необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Твърди, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, което от своя страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта, на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. Твърди, че от исковата молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан.

Сочи, че на ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд. Посочва се, че на ищеца е заплатен положеният от него извънреден и нощен труд, като за положения нощен труд, е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането.

Счита, че труда положен между 22.00-06.00ч., следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Твърди, че правилото за преизчисляване на нощен труд в дневен, ако се приеме че е относимо и за държавните служители в МВР е неприложимо за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., поради действието на еднаквата по степен норма на чл.9г (нов-ДВ, бр.41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските ( НРВПО), съгласно която отработените часове от работника и служителя, които в края на отчетния период, за който е установено сумарно изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.96 от Наредбата се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. С отмяната на този текст в сила от 17.07.2018г. това ограничение е отпаднало, което прави претенцията за периода 01.01.2018г.- 17.07.2018г. изцяло неоснователно. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли исковете, ведно с всички законни последици, а при условията на евентуалност и в случай, че съдът приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, моли дължимата сума да се определи като обезщетение за нощен труд съобразно заповедите на Министъра на МВР при ставка от 0,25лв. на час, с приспадане на вече платеното такова.

Редовно призован в открито заседание, ответникът се представлява от упълномощен процесуален представител – Гл.юрк при ОДМВР-Търговище-Л. Ж. . В открито съдебно заседание и чрез писмени бележки от процесуалния си представител ответникът поддържа доводите, изложени в отговора, като се позовава и на Решение № 197/07.10.2019г по гр.д.№ 786/2019г. на ВКС и решение № 55/07.04.2015 г. по гр.д. № 5169/2014 г., III г.о. на ВКС, както и на практика на съдилища в страната. Оспорва претендираното адвокатско възнаграждение, уговорено по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. за всеки иск, като сочи, че ищецът не е материално затруднено лице, цитира и съдебна практика, съобразно която при обективно кумулативно съединени искове, интересът се определя на база сбора на всички искове, а не поотделно. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните по делото и ответникът признава, че ищецът е служител на МВР по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, като от 15.04.2015г. е преназначен на длъжност ***в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Търговище, а от 08.01.2018г. до настоящия момент заема длъжност ***/***/ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Търговище при ОДМВР-Търговище. Няма спор между страните по делото и ответникът признава, че ищецът в процесния период е работил на 12-часови смени–дневни и нощни, по утвърдени графици, приложени по делото /л.147-305/, при сумирано изчисляване на работното време, съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР. Със заповеди на Министъра на вътрешните работи от 2014 год., 2016 год., 2017 год. /л.

29-31 по делото/, са определени размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР. Съгласно тези заповеди, за всеки отработен час или за част от него между 22.00 ч. до 06.00 часа се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лв., при условията и по ред, определен в съответните Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година. От приложените по делото фишове за заплатено възнаграждение се установява, че на ищеца в процесния период е заплащано такова за положения от него нощен труд, което обстоятелство не се и оспорва от ищеца. За процесния период, видно от приложените писмени доказателства – графици и протоколи за отчитане на отработеното време е отчитано отработеното от ищеца време между 22.00 ч. и 06.00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, потвърдено в открито заседание от вещото лице М.В.П., прието без възражения от страните и кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно, се установи, че в процесния период от 15.11.2016г. до 15.11.2019г. ищецът е отработил общо 1323 часа нощен труд, който не е преобразуван към дневен труд при сумарното изчисляване на работното време. При преизчисляване на часовете отработен от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, нощният труд се равнява на 1512.19 часа. За целия процесен период разликата между размера на преизчислените часове нощен труд и размера на отработените часове нощен труд е 189.19 часа. Брутният размер на неизплатено на ищеца допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период е 1275.18 лв., а размерът на обезщетението за забава за всеки отделен месечен период до подаване на исковата молба е общо 184.59 лв.