Решение № 369 от 20.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Варна, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110204351 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "Е.С." АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-е, бул. ***, подадена чрез адв. А. Т. от АК–София, срещу НП № НП-15/17.04.2024г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 60а ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) на дружеството е било наложено административно наказание имуществена в размер на 10 000лв. лева за нарушение на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, (отм. ДВ бр. 28 от 2024г.).

В жалбата си въззивникът твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, доколкото при издаването му са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушение на материалния закон – било издадено в противоречие с разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба № 6 от 2014г. Сочи, че от съдържанието на АУАН и НП не ставало ясно какви били изискванията, съгласно Наредба №6/2014г. по отношение на необходимите документи, както и какво искане за проучване на условията за 1 присъединяване е подало лицето, за каква фотоволтаична електрическа централа, с какъв административен адрес. Твърди наличието на неяснота по въпроса дали подадените документи са били непълни или не са отговаряли на изискванията на Наредба №6/2014г., съответно в какво се състои непълнотата, както и дали заявлението за проучване на условията за присъединяване е подадено от лице, имащо право да ангажира наказаното лице с извършване на конкретно предвидено в нормативен акт действие, за да представлява описаното бездействие нарушение на конкретно посочената правна норма. Не посочването на мястото за присъединяване на конкретния обект, според жалбоподателя, обуславя липса на яснота дали задълженията за проучване на условията за присъединяване са от компетентността му в качеството на лицензиант по отношение на конкретна лицензионна територия.

Сочи също така, че от описанието на нарушението не бил ясен видът на заявения за присъединяване обект за производство на електрическа енергия, който бил от значение за приложимия материален закон, в т.ч. досежно приложимата нормативно установена процедура, а именно дали обектът попада в обхвата на чл. 23, чл. 24 или чл. 25 от ЗЕВИ. Изразява становище, че неправилно била цитирана редакция на ЗЕВИ в която посочените норми били изцяло отменени. Твърди, че неправилното определяне на датата на нарушението пречи да се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл. 34 от ЗАНН и абсолютната погасителна давност за административнонаказателното преследване.

Навежда доводи за противоречие между описанието на нарушението и посочения като приложим закон както и за неправилно приложение на санкционната разпоредба, с квалифициране на осъщественото бездействие като нарушение на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 и санкциониране на дружеството на основание чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ, ред. ДВ бр. 86 от 2023 г. в сила от 13.10.2023г. който се приема, че е по-благоприятен закон от чл. 206, ал. 1 от Закон за енергетиката . Оспорва обосноваността на извода, че щом заявителят е посочил, че ще ползва произвежданата електрическа енергия за свои нужди, бъдещата му фотоволтаична централа не попада в обхвата на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ. Цитира като приложима нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗЕВИ в редакцията на същата действаща към процесния период, според която производител на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 24, който предвижда да използва произвежданата енергия за собствено потребление, посочва това в 2 искането по ал. 1 /искане за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа/.

Оспорва приложимостта на санкционната норма на чл. 60а ал. 1 от ЗЕВИ ред. ДВ бр. 86 от 2023 г., предвид преценката на нормата като поблагоприятен закон от чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката. Според въззивника е недопустимо АНО да избира приложима санкционна норма измежду два нормативни акта, уреждащи различни правоотношения, каквито са ЗЕ и ЗЕВИ, откъдето е недопустимо и да се определя по-благоприятен закон между два отделни нормативни акта, уреждащи различни по вид обществени отношения. Навежда довод, че по посочения начин е нарушен принципът, визиран в чл. 3, ал. 1 от ЗАНН , че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, доколкото в обстоятелствената част на постановлението е прието, че нарушението е извършено през месец март 2022г., а за определяне на санкцията е приложена редакцията на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ , ред. ДВ, бр. 86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г., Сочи, че ако се приеме, че санкционната норма следва да е по ЗЕВИ, с оглед принципа на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН тя следва да бъде приложена в редакцията на нормата на чл. 60а ал. 1 от ДВ, бр. 21 от 12.03.2022г., която гласи: "На енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл. 26, ал. 3 или чл. 31, ал. 10 се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лева". Излага становище обаче, че в посочената редакция изпълнително деяние е несъставомерно, доколкото не представлява извършено нарушение от вида, санкциониран от чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ , с оглед на което счита, че му е наложено наказание за нарушение, което не е обявено от закона за наказуемо. Отправя искане до съда НП да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Н.Н. – Ж., която заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактите, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията подробно изложени в жалбата.

Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Дуевски, който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а НП да се потвърди като правилно и 3 законосъобразно издадено.

С юрисконсултско възнаграждение. оглед изхода на спора претендира

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивното дружество "Е.С." АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-е, бул. *** притежава лицензия № Л-13807 от 13.08.2004г. за разпределение на електрическа енергия.

На 10.03.2022г.П.И.П, чрез упълномощено лице подал искане № 2202001906/10.03.2022год. за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа.

В искането било декларирано, че произвежданата електрическа енергия ще се ползва за собствено потребление.

Със заповед № З-Е-234/02.08.2023год. на председателя на КЕВР било наредено сформиране на работна група и извършване на проверка на въззивното дружество по изпълнение на условията на Лицензия № Л-13807/13.08.2024год. Един от членовете на сформираната работна група бил и св.

Е. К..

Констатациите от проверката били обективирани в Констативен протокол № Е-7 от 22.11.2023год.

Според посочения констативен протокол, в периода на проверката във въззивното дружество са били подадени 221 броя жалби като при 11 от жалбите работната група констатира неспазване на установените законови процедури, в т.ч. и по отношение на искане № 2202001906/10.03.2022год. подадено от ***.

На 23.01.2024год., въз основа на констатациите в КП св. К. съставил срещу въззивното дружество АУАН № Е-КРС-4/23.01.2024год. за извършено нарушение на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6/2014г. вр. с чл. 60а ал. 1 от ЗЕВИ за това, че на 25.03.2022год. е нарушило разпоредбата на чл. 52, ал.5 от Наредба № 6, с което е осъществило състава на чл. 60а от ЗЕВИ (ред. ДВ бр.

8613.10.2023год), тъй като не е уведомило в срок до 24.03.2022г. на адрес гр.

Варна, *** ***, че представените документи са непълни или не отговарят на изискванията по чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6/24.02.2014г.

Актът бил надлежно предявен и подписан от надлежно упълномощено от представляващите дружеството лице.

На 17.04.2024год., въз основа на акта, председателя на КЕВР издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставител, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 52, ал.5 от Наредба №6 с което е осъществило състава на нарушение по 4 чл. 60а, ал.1 от ЗЕВИ, ред. ДВ бр. 86/2023год. и на основание същата разпоредба му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 10000лв. В НП наказващия орган приел, че посочената санкционна норма се явява по-благоприятен закон от чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както гласни (показанията на св. К.) така и писмените такива приложени към АНП (искане за проучване на условията за присъединяване № 2202001906/10.03.2022год. изходящо от ***; Констативен протокол № Е-7 от 22.11.2023год.; Заповед № ЗЕ-234/02.08.2023год. на председателя на КЕВР, Заповед № З-Е1218/28.10.2022год. на председателя на КЕВР; Лицензия за разпределение на електрическа енергия

№

Л-138/13.08.2004год.; писмо изх.

№

6094031/13.05.2022год. изходящо от ЕРП Север и адресирано до ***; пълномощно изходящо от А.А.К. и Х.П.Х. към С.И.С.) и приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Съобразно така приетата за установена фактическа обстановка и отчитайки направените в жалбата възражения съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче съдът констатира, че в хода административнонаказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а именно:

Както в обстоятелствената част на АУАН така и в тази на НП липсва описание в достатъчна степен на вмененото на въззивното дружество нарушение от обективна страна, и посочване на обстоятелствата при които то е било извършено нарушението. Нарушението е описано бланкетното като в цитираните по-горе актове не се съдържа обективиране на всички обстоятелства, които имат значение за съставомерността на деянието, което ги определя и като релевантни факти, които се отнасят към минимално необходимото съдържание на посочените документи съгласно трайната съдебна практика.

В АУАН и НП като нарушена законова разпоредба е посочена нормата 5 на чл. 52, ал.5 от Наредба №6 (отм.) Посочената разпоредба се намира в глава четвърта от Наредбата РЕД ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ КЪМ ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ МРЕЖИ ИЗВЪН ТЕЗИ УРЕДЕНИ В

ЗЕВИ.

Съгласно общата разпоредба на чл. 23, ал. 1 от ЗЕВИ действала към процесния период (месец март 2022год) лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или да извършат разширение на съществуваща електрическа централа или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на съответната електрическа мрежа заявления за присъединяване в посочени от тях райони, одобрени по чл. 22, ал. 5. В следващите алинеи на същия член са предвидени правила и срокове за развитие на процедурата, а за неуредените въпроси относно условията и редът за провеждане на процедурите по ал. 1 – 12, вкл. относно критериите за допустимост и за осъществяване на контрол от КЕВР разпоредбата на ал. 13 препраща към Наредба № 6/2014г.