Определение № 260135 от 09.07.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д

Е Л Е Н И Е

№ …….…/………. г., гр. Варна

Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.

ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА – мл. с. като разгледа докладваното от младши съдия Ивалена Димитрова в. ч. гр. дело № 1213 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXI от ГПК.

Образувано е по частна жалба на

„Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК 205795280, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Младост”, ул. „Н. Симов“ № 3, подадена чрез адв.

Н.К. – ВТАК, срещу Определение № 3450/28.02.2020г., постановено по ч.г.д. № 16698/2019 по описа на Районен съд Варна, в частта, с която съдът е уважил възражението на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, 9009, р-н „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик”

№ 258, по чл. 414а, ал.2 от ГПК, като е приел, че последното не дължи на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД сумата в размер на 325,00 лв. – разноски по заповедното производство, определени със Заповед за изпълнение № 8006/22.10.2019 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 16698/2019 по описа на РС - Варна.

В жалбата са наведени доводи, че е налице влязло в сила изпълнително основание. Твърди се, че Определение № 15428/25.11.2019 г. на РС – Варна, постановено по ч.гр. дело № 16698/2019 г., е влязло в законна сила в частта му, в която съдът е отказал да обезсили издадената заповед за изпълнение в частта за разноските, присъдени в полза на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД.

Излага се, че първоинстанционният съд неправилно е преценил, че с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, оспорва активното му поведение преди завеждане на делото, насочено към изпълнение на цедираното вземане. Сочи, че е неправилен и изводът, че заявителят е поставил длъжника „ЕНЕРГО-ПРО Пробажби“ АД в невъзможност да изпълни задължението си поради непредставяне на банкова сметка. ***, че не е съобразена задължителната съдебна практика – ППВС № 1/79; ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди, че предявеното вземане попада в хипотезата на чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД и е получено при първоначална липса на основание, поради което същото подлежи на връщане и може да се иска от кредитора веднага – от момента на получаването му, както по съдебен, така и по извънсъдебен път. Сочи, че длъжникът „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД е бил уведомен за извършената цесия по електронен път на 11.10.2019 г., а действията, насочени към изпълнение на задължението, са започнали на 18.10.2019 г. – седем дни, след като длъжникът е бил уведомен за извършената цесия и след като е бил поканен да заплати на новия си кредитор и един ден след образуване на частното гражданско дело – 17.10.2019 г., поради което неоснователно е прието, че „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД не е създала условия за изпълнение от страна на длъжника.

Моли за отмяна на Определение №

3450/28.02.2020 г., постановено по ч.гр.дело № 16698/2019 г. по описа на РС - Варна в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлено възражението на „ЕНЕРГО-ПРО Пробажби“ АД по чл. 414а, ал. 2 от ГПК като неоснователно, както и да се укаже на РС - Варна да издаде изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение в частта й за разноските за заповедното производство по ч. гр. дело 16698/2019 г. на РС – Варна.

Претендира разноски.

Насрещната страна „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“

АД депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Твърди, че съгласно чл. 414а, ал. 4 от ГПК единствената хипотеза, при която заповедта за изпълнение се обезсилва, е само случаят, в който становище от заявителя не е депозирано в срок. Излага, че с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането и не дължи разноски за заповедното производство, като счита извода на първоинстанционния съд за правилен.

Моли жалбата да се остави без уважение.

Претендира присъждане на разноски в настоящото производство.

Съдът, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, от легитимирана страна, но същата е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт и е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Обжалваното определение не е от категорията на актовете по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, за които е предвиден самостоятелен инстанционен контрол. Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК, частни жалби могат да се подават само срещу две категории определения – такива, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и такива, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона. Определенията, за които законодателят не е указал изрично, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху развитието на процеса, не подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто е именно и настоящият случай. Обжалваното определение не попада и в приложното поле на разпоредбата на чл. 407, ал.1 ГПК, тъй като в същото липсва произнасяне по молбата за издаване на изпълнителен лист, с което последната се уважава или отхвърля изцяло или отчасти.

С оглед изхода от това производство, разноски на ответника не следва да се присъждат, поради липса на доказателства за реалното им извършване.

Воден от изложеното, настоящият състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК 205795280, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Младост”, ул. „Н. Симов“ № 3, подадена чрез адв.

Н.К. – ВТАК, срещу Определение № 3450/28.02.2020 г., постановено по ч.г.д. № 16698/2019 по описа на Районен съд Варна, в частта, с която съдът е уважил възражението на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, 9009, р-н „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, по чл. 414а, ал.2 от ГПК, като е приел, че последното не дължи на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД сумата в размер на 325,00 лв. – разноски по заповедното производство, определени със Заповед за изпълнение № 8006/22.10.2019 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 16698/2019 по описа на РС - Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.дело № 1213/20 по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.