Решение № 206 от 05.06.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Гоце Делчев, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20261220100228 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на “Т. - С.” ЕАД, ЕИК **** срещу И. А.

С. с ЕГН **********, адрес: гр. Г. Д., ул. „И. М.“ № **, с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника И. А.

С. да заплати на „Т. С.“ ЕАД, сумата в размер на **** лв., от които **** лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 07.2022 г. м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и **** лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2023г. до 07.11.2025 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.10.2022 г. - м. 04.2024 г. в размер на **** лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и **** лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 16.12.2022 г. до 07.11.2025 г. Претендират се сторените в хода на производството разноски.

Ищецът твърди, че ответника е наследник на Х. И. С. с ЕГН **********, с която ищцовото дружество е било в облигационни отношения във връзка по договор за продажба на топлинна енергия. Сочи се, че в качеството им на собственици на процесния имот са, клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката. Съгласно § 1 т. 2 а (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /Обн.

ДВ. изм. ДВ. бр. 35 от 3 Май 2011 г., изм. ДВ. бр. 47 от 21 Юни 2011 г., изм. ДВ. бр. 38 от 18 Май 2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 54 от 17 Юли 2012 г., изм. ДВ. бр. 82 от 26 Октомври 2012 г., 1 бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп., бр. 20 от 28.02.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 23 от 8.03.2013 г., в сила от 8.03.2013 г., изм. и доп., бр. 59 от 5.07.2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) „Битов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Излага се, че по силата на нормативните актове, ответницата е битов клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото, за посочения период, законодателство в областта на енергетиката. В настоящия случай, съгласно чл. 63, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, „При смърт на клиентфизическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.12, т. 12 / 30-дневен срок/, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Изложени са твърдения, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С." АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Излага се, че наследодателят на ответника не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Т. С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи се, че клиентите имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Излагат се твърдения, че наследодателката на 2 ответника е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен № **** през процесния период и не е погасила задължението си в претендирани размер. Излагат се твърдения за наличието на правен интерес от привличането на трето лице– помагач в процеса, както че въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от “Т. С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски. Излага се, че след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “Д." ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период.

В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че наследодателя на ответника - Х. И. С. е била собственик на топлоснабдения имот и между нея и ищцовото дружество са съществували облигационни отношения във връзка с договор за продажба на топлинна енергия. В тази връзка наследодателя на ответника е притежавала качеството "потребител/клиент" на топлинна енергия по смисъла чл. 153 ал. 1 от ЗЕ.

Безспорно се установява и видно е от извлеченията от сметки и приетите като доказателства фактури, че наследодателя на ответника, респ. ответника за процесния период е потребил посоченото количество и стойността на топлинна енергия. Няма спор и относно размера на лихвите за забава.

В хода на съдебното производство на 27.04.2026 г. от страна ответника са били изцяло погасени задълженията му към „Т. С.“ ЕАД за процесния период по исковете за главница за потребена топлинна енергия, главница за дялово разпределение и мораторните лихви върху двете главници, включително съдебни разноски в настоящото производство, с изключение на юрисконсултско възнаграждение. С депозирано становище от 07.05.2026г. ищцовото дружество признава, че задълженията са погасени, като поддържа исковата си молба в частта за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Горните плащания съдът съобразява по реда на чл. 235 от ГПК, поради което и исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.

3

Относно разноските: Ищецът претендира заплащане на разноски, дължими на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, тъй като исковете се отхвърлят не поради неоснователност, а погасяване чрез плащане в хода на процеса (след депозиране на исковата молба), за което ответника е дал повод да бъде заведен предявения иск.

По делото е постъпила молба от ответника, с която моли да не бъдат присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради обстоятелството, че ответника от 2021г. е настанен в СНЦ „Е.“ – Ц. в гр. Г. Д. и е с 95 % трайно намалена работоспособност и със заболяване, което не му позволява да проследява ежедневни задължения, освен ако не е бил предварително информиран, за което липсват данни по делото. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението и моли да бъде присъдено минимално възнаграждение с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Съдът съобрази изявлението на ищеца, че разноските по делото са били заплатени, ето защо не следва да се присъждат. Единствено спорен е въпросът с присъждане на юрисконсултското възнаграждение.

Според съда в случая не е приложима хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Разпоредбата н а чл. 78, ал. 2 от ГПК изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: ответникът да е направил признание на иска и да не е станал повод за образуване на делото.

В случая ответникът е направил признание на иска, като е извършил плащане в хода на процеса. Същото е сторено обаче след насрочване на делото и ангажиране на доказателства по делото. В този смисъл до момента на извършване на плащането са извършени множество процесуални действия. На следващо място ответникът не трябва да е станал повод за образуване на делото. Съдът не споделя възраженията в молбата, че наличието на заболяване възпрепятства ответникът да се грижи за ежедневните си задължения и ищецът е следвало да го извести предварително. Видно от материалите по делото ищцовото дружество при предявяване на иска не е имал информация за наследниците на Х. С.. Едва след депозиране на исковата молба след извършена от съда служебна справка се е установил ответника по иска. В този смисъл ищецът не имал възможност предварително да разбере кои са наследниците на собственика на топлоснабдения имот и да ги извести за наличието на задължението им. Отделно от това ответникът макар и със заболяване е настанен в специализирана институция, в която би следвало да има назначени хора, които да се грижат за неговите нужди и изпълнение на задълженията му. В тази връзка след смъртта на наследодателя му (за която вероятно е известен) е следвало да проявят дължимата грижа за установяване на конкретни права, респ. задължения към трети лица.

Предвид изложеното съдът намира, че не са налице и двете предпоставки по чл. 78, ал.

2 от ГПК, поради което на ищецът следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът, предид наличието на 95 % намалена работоспособност на ответника, определя в размер на 25,56 евро.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. С., район К. с., ул. "Я." №** Б, осъдителни искове срещу И. А. С. с ЕГН **********, адрес: гр. Г. Д. ул. „И. М.“ № **, сумата в размер на **** лв., от които **** лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.