Решение № 322 от 29.07.2025, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. К., 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. П. при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. П. Гражданско дело № 20245320101271 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на глава тринадесета от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.37и, ал.8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

СЪДЪТ е сезиран с жалба от И. К. А. с ЕГН ********** *** против протокол от 29.04.2024 г., издаден на основание чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед № РД-405/23.04.2024 г. на Кмета на Община К..

Жалбоподателят твърди, че оспореният протокол е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушаване на административно- производствените правила - чл.59 ал.2 т.4 от АПК и в несъответствие с целите на закона -чл.37и от ЗСПЗЗ.

Разпоредбата чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ задължавала Комисията съгласно критериите на ал.4 на същия член да определи за всеки един участник необходимата му площ и да разпредели всички подлежащи на разпределение имоти.

От текста на обжалвания протокол от 29.04.2024г., публикуван на 25.06.2024г., било видно, че Комисията не е изпълнила това свое задължение и не е определила необходимата площ за всеки един участник в процедурата.

Елементарното познаване на българския език налагало да се прави разграничение между „необходима площ“ и „полагаща се площ“. В настоящия случай от Комисията по чл.37и от ЗСПЗЗ при Община К. се очаквало, след като определи за всеки един от участниците в процедурата полагащата му се площ съгласно критериите на чл.37и ал.4 и отнесе тези конкретни данни към 1 всички подлежащи на разпределение имоти в съответното землище, прилагайки правилата на изречения ІІ-о и ІІІ-о на същата алинея, да извърши разпределение на имотите и така да достигне до крайния резултат, а именно да определи полагащите се на всеки един от участниците имоти. Нормалната логика изисквала да има идентичност между полагащи се и разпределени имоти. Очевидно било, че в обжалвания протокол това не било така.

В нарушение на разпоредбата на чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ Комисията отново не е определила необходимата площ за всеки участник в процедурата площ. На стр.4-та Комисията определила „полагащата се необходима площ“ , или поне така било записано в протокола. Следвало да бъде подчертано, че такова понятие „полагаща се необходима площ“ в ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ нямало, а и от текстовете на Закона било видно, че законодателят изрично разграничил тези две понятия в процедурата. Освен това правело впечатление, че в таблицата, следваща този текст, директно и без да бъдат изложени никакви фактически и правни основания, от които да е видно по какъв начин Комисията е направила съответните оценка и изчисления, е била определена полагащата се площ за всеки един от участниците.

Будели недоумение и според жалбоподателя били абсолютно погрешни и изводите на Комисията относно „полагащата се площ“ на всеки участник в процедурата, записани в таблицата на страница 4 т протокола.

Доводите за това били следните:

Също на 25.06.2024г. бил публикуван друг протокол на Комисията по чл.37и от ЗСПЗЗ за разпределение на общински пасища и мери в землището на гр.К., който протокол бил с дата 24.04.2024г. Т.е. този протокол би трябвало да предхожда с пет дни издаването на протокола, предмет на настоящото обжалване. Сравняването на двата протокола показвало, че в двете процедури са участвали едни и същи лица с много малки изключения. Това давало възможност да бъдат сравнени „изводите“ на Комисията, доколкото това било възможно поради липсата на каквито и да било фактически и правни основания, обосноваващи изводите относно „полагащата се необходима“ площ за всеки един от участниците в процедурата към 30.09.2024г., съответно 01.10.2024г. При сравняване на двете таблици веднага правело впечатление, че според протокола от 24.04.2024г. трима от участниците в процедурата, а именно Д. С. Д., Д. С. Н. и М. Г. А., се нуждаят от по-малко пасища, отколкото според последващия протокол от 29.04.2024г., а другите участници и в двете процедури излизало, че им се полагат едни и същи площи .

Ако се предположело, че в двете таблици Комисията е определила не „полагащите“ се (както било записано), а „необходимите“ за всеки един от участниците площи, така както това се изисквало от разпоредбата на чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ, то оставало напълно неясно и необяснимо защо преценявайки нуждите на участниците към 01.10.2024г., на 24.04.2024г. Комисията преценила , че на Д. С. Д., Д. С. Н. и М. Г. А. са им необходими по-малко площи, отколкото на 29.04.2024г. И правната и житейската логика казвали, че на втората дата - 29.04.2024г. би следвало Комисията да отчете разпределените пасища на участниците в процедурата съгласно предходния протокол от 24.04.2024г. Същата била логиката и по отношение на останалите общи за двете процедури участници, сред които бил и жалбоподателят, за които Комисията и на двете дати приела едни и същи „полагащи“ се площи.

2

Логично било на втората дата - 29.04.2024г. за всеки един участник да бъде предвидена по-малка площ с оглед обстоятелството, че с предходния протокол от 24.04.2024г. вече били разпределени описаните в същия пасища, с чиито площи съответно да бъдат намалени и необходимите площи за всеки един от участниците в настоящата процедура.

Вместо да приложи правилата за разпределение, регламентирани в чл.37и ал.4 изречения ІІ-о и ІІІ-о, Комисията на стр.5-та и 6-та от протокола създала свои собствени правила, които били меко казано непонятни и явно незаконосъобразни. В очевидно нарушение на разпоредбата на цитираното изречение ІІ-ро на чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ единствено и само въз основа на критерия „категория на земята“ Комисията приела на една животинска единица да се разпределят по 40 дка.

Т.е. Комисията напълно игнорирала другия определящ критерий съгласно цитираната норма на чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ - вида животни: никъде в обжалвания протокол не било обсъждано дали участниците в процедурата отглеждат пасищни животни по изр.1-о, за които се разпределят до 30 дка за една животинска единица в имоти от 8 до 10 категория, или говеда с предназначение за производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, за които според 2-о изречение на цитираната разпоредба се разпределят до 40 дка на животинска единица в имоти от същите категории.

Без да изложи каквито и да било мотиви и по този въпрос, Комисията взела решение на една животинска единица да бъдат разпределяни до 40 дка само защото всички подлежащи на разпределение имоти по този протокол са от 8-а до 10-а категория.

Обжалваният протокол съдържал информация за това, че някои участници в процедурата към датата на разпределението ползва имоти по договори, чийто срок изтича на 30.09.2024г., но Протоколът не съдържал информация относно сроковете на другите договори за наем, сключени от някои от участниците с трети лица, и съответно - дали тези договори са действащи към 30.09.2024г., това било от значение, както при определяне на необходимата площ, така съответно и при разпределяне на имотите, предмет на обжалвания протокол съгласно разпоредбата на чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ.

В обжалвания протокол се съдържало и абсолютно невярното твърдение, че жалбоподателят ползва лична собственост 872,380 дка в землището на град К.. Държал изрично да подчертае, че не притежава и не ползва каквито и да било земеделски имоти в землището на град К., в това число и пасища.

От гореизложеното било видно, че Комисията грубото нарушила правилата за разпределение, регламентирани в чл.37и ал.4 и ал.6 от ЗСПЗЗ.

Нещо повече, от текста на обжалвания протокол ставало ясно, че Комисията не приложила правилата, предвидени в тези разпоредби, като вместо тях създала свои собствени, което било абсолютно недопустимо. На практика обжалваният протокол не съдържал абсолютно изискуемите съгласно чл. 59 ал.2 т.4 от АПК фактически и правни основания, въз основа на които Комисията извършила разпределението. От протокола не ставало ясно в крайна сметка по какъв начин, как Комисията определила колко и кои имоти да разпредели за ползване на всеки от участниците в процедурата.

3

Поради пълната липса на мотиви било невъзможно да се прецени дори дали Комисията спазила собствените си правила, макар и същите да били абсолютно незаконосъобразни и да противоречат на законовите разпоредби.

В края на протокола Комисията констатирала, че така разпределените имоти не задоволяват нуждите на участниците в процедурата. В нарушение на разпоредбата на чл.37и ал.7 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.3 от ППЗСПЗЗ комисията не осъществила предвидената в тази разпоредба процедура, което правело като цяло процедурата недовършена и съответно - незаконосъобразна.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразен протокол от 29.04.2024 г. на Комисията по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № РД-405/23.04.2024 г. на Кмета на Община К..

Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата КОМИСИЯТА, назначена заповед № РД405/23.04.2024 г. на Кмета на Община К. оспорва жалбата.

Твърди се, че съгласно чл.37и ал.1 изр. първо от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдавали под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм.

Пасищата, мерите и ливадите се разпределяли между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, като за целта лицата подавали заявление по образец до кмета на общината в срок до 10 март, към което прилагали документи, определени в правилника за прилагането на закона (чл.37и ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ).

Кметът на общината назначавал комисия, която определяла необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределяла имотите за всяко землище. Комисията съставяла протокол за окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май (чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ).

Протоколът се обявявал в кметството и се публикувал на интернет страницата на общината и можел да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред районния съд. Обжалването не спирало изпълнението на протокола, освен ако съдът разпореди друго (чл.37и ал.8 ЗСПЗЗ).

От посочените правни норми ставало ясно, че процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ, Д.звита в разпоредбите на чл. 98-100 от ППЗСПЗЗ е специална.

Касаело предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ без търг или конкурс на правоимащите лица по чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Осъществявала се в два етапа. През първият етап Комисията по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ определяла необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 от закона и извършвала разпределение на имотите за всяко землище. Етапът завършвал с изготвяне на протокола на Комисията. Съгласно чл. 37и, ал.8 от ЗСПЗЗ протоколът подлежал на съдебно обжалване по отношение площта на разпределените имоти. Вторият етап касаел сключване на договора за наем или аренда от кмета на общината, съответно директора на ОДЗ с 4 правоимащите лица въз основа на протокола на Комисията.

С решение № 156 от 25.02.2026 г. на Общински съвет - К. били определени пасищата и мерите от общинския поземлен фонд на територията на община К. за индивидуално и общо ползване на собственици и ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в интегрираната информационна система, съобразно броя и вида на регистрираните животни.

С решение № 105/27.02.2020 г. на Общински съвет К. към приложение № 1 - пасища и мери за индивидуално ползване, бил определен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. К. с площ 392.044 дка.

През 2024 г. заявленията от собственици на животновъдни обекти за ползване на ПМЛ от ОПФ за землище гр. К. били 9 бр. от: