Определение № 1333 от 27.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1333 гр. Благоевград, 27.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20241200501205 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и е образувано по жалба с вх. №4821/26.07.2024 г, подадена от Н. А. Б., ЕГН **********, действащ чрез адв. И. Г. Д, насочена против Определение № 434/03.07.2024 г., постановено по гр. д. № 604/2023 г. по описа на РС – гр. Гоце Делчев. Жалбоподателят намира така постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно, поради допуснато от съда противоречие с материалните и процесуални правила, като се иска неговата отмяна и уважаване на претенцията за присъждане в негова полза на съдебноделоводни разноски. В тази връзка се изтъква, че в процесния казус сезирането на съда било условие за упражняване на субективни права на страната, каквото представлявало правото на длъжника да се позове на изтекла погасителна давност по отношение на вземането на кредитора, поради което признанието на иска от страна на ответника не било достатъчно, за да се освободи той от отговорността за разноски, поради което в случая правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК не следвало да намери приложение. В представения по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК отговор към частната жалба от страна на въззиваемия „Ф“ ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Т“ № 109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, представлявано от изпълнителни директори ..., се настоява, че искането на въззивника за определяне в негова полза на разноски е неоснователна, а обжалваното определение на РС - Гоце Делчев е правилно и законосъобразно, тъй като 1 дружеството още с отговора към исковата молба признало исковата претенция и с поведението си не е давало повод за образуване на настоящия исков процес, тъй като изпълнително дело № 90/2009 г. по описа на ДСИ към PC — Гоце Делчев било прекратено с изричен акт на съдебния изпълнител още преди предявяване на иска.

Окръжен съд - Благоевград, съобразявайки изложените възражения и доводи на страните, както и процесуалния ход на първоинстанционното производство, образувано пред Районен съд - Гоце Делчев, от фактическа страна установява следното:

Първоинстанционният съд на 03.07.2023 г. е сезиран с искова молба на Н. Б., ЕГН: ********** срещу „Ф“ ЕАД, ЕИК: 200644029, обективираща претенция с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК, а именно да бъде признато за установено по отношение на ответната страна, че ищецът не му дължи следните суми: 9 727.06 лева, представляваща просрочена главница по договор за банков кредит от 27.03.2008 г., 1 147.80 лева - просрочена редовна лихва за периода 15.09.2008 г.- 23.07.2009 г, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.08.2009г. по гр. дело № 20091220100721 по описа на РС - Гоце Делчев. Към исковата молба са приложени доказателства, от които е видно, че за процесните суми е образувано по искане на първоначалния кредитор на вземанията изпълнително дело № 90 от 2009 г. на ДСИ към РС Гоце Делчев, като впоследствие по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК като взискател бил конституиран именно ответникът по делото. Последният с отговора към исковата молба развил съображения относно допустимостта на производството, редовността на исковата молба, като на основание чл. 237 ГПК признал иска по отношение на главницата и възнаградителната лихва.

Видно е, че на 18.07.2023 г. взискателят „Ф“ ЕАД поискал на основание чл.

433, ал. 1, т. 2 ГПК прекратяване на образуваното срещу Н. Б. изпълнително производство, като с нарочно писмо от 13.03.2024 г. съдебният изпълнител уведомил разглеждащия първоинстанционното дело съд, че молбата на ответното дружество била уважена и изп. д. № 90/09 г. било прекратено, като постановлението за това влязло в сила на 05.10.2023 г. С Решение № 87 от 17.04.2024 г. съставът към РС - Гоце Делчев уважил установителния иск, с оглед направеното признание от страна на ответника, като осъдил Н. Б. да заплати на „Ф“ ЕАД разноски в размер на 150 лева, приемайки че от страна на 2 ищеца не били представени доказателства, от които да е било видно, че след погасяване на вземането по давност ответникът е предприел каквито и да е било действия за принудително изпълнение, а напротив - с нарочна молба последният поискал прекратяване на изпълнителното дело. Посочена е от страна на съда съдебна практика, според която кредиторът не отговаря за разноските, ако признае иска, а длъжникът не се възползвал от извънсъдебна възможност да се позове на изтекла погасителна давност, какъвто бил и процесният случай. В срок е постъпила молба от страна на ищеца, с която на основание чл. 248, ал. 1 ГПК поискал ревизиране на акта на съда по отношение на въпроса за разноските, която съдът оставил без уважение със сега атакуваното определение.

На база на така приетото от фактическа страна, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Частната жалба на Н. Б. е допустима, като е и подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, същата отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.275, ал.2 вр. с чл. 260 - 261 ГПК, поради което въздигнатият с нея правен спор за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК подлежи на разглеждане по същество, като въззивната инстанция намира постановеното определение за неправилно. В процесния казус предявяването на отрицателната установителна претенция от страна на длъжника е продиктувано от наличието на издаден изпълнителен титул срещу последния и висящо, към датата на сезиране на съда, изпълнително производство. При тази фактическа обстановка и с оглед уважаване на предявения иск, разноски се следват в полза на ищеца, а не на ответника, като е без значение обстоятелството, че последният е релевирал признание на иска с отговора към исковата молба, тъй като в случая не е налице първата предпоставка, визирана в нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно с поведението си ответната страна да не е дала повод за образуване на исковото производство. Това е така, защото наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече след изтичане на срока на погасителната давност възможността титулярят на вземането със средствата на държавната принуда да иска неговото изпълнение, като в тази хипотеза сезирането на съда е тъкмо условие за упражняване на това право на длъжника. В Определение № 2367/15.05.2024г. по ч. гр. д.№ 759/ 2024г. на ІV г. о. на ВКС е дадено разрешение при аналогична фактическа обстановка 3 предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и образувано въз основа на него изпълнително производство, като кредиторът ответник признал иска с отговора на исковата молба, но едновременно с това и не било доказано срещу ищеца - длъжник да са предприемани изпълнителни действия след изтеклата давност - че освобождаването на ответника от отговорност за разноски на основание чл.78, ал. 2 ГПК не е оправдано. В този смисъл според въззивния състав от значение е единствено наличието на изпълнителен титул, който всякога застрашава правната сфера на ищеца (оттам продиктува и неговия правен интерес от водене на исковото производство), поради което е без значение предприемал ли е или не някакви изпълнителни действия ответникът в рамките на изпълнителното дело, като в случая следва да се подчертае, че процесното изпълнително производство е прекратено след образуване на исковия процес и най-вече ходът му е преустановен на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, която хипотеза не изключва възможността ответникът да предприеме ново изпълнение срещу длъжника, затова и неговата единствена защита е по съдебен ред, а извънсъдебното позоваване на погасителната давност от страна на длъжника не е процесуална предпоставка пред воденето на иска по чл. 439 ГПК, като същото не обвързва нито съдебния изпълнител, нито взискателя. В Определение № 1220/05.12.2023 г. по ч. т. д.№ 1809/2023 г. на ІІ т. о. на ВКС съдебният състав приема неприложимост на разпоредбата на чл.78, ал. 2 ГПК при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност дори само при наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, без да е образувано въз основа на този титул изпълнително производство. Цитираните от първата инстанция определения на ВКС са неотносими към процесния казус, защото те касаят хипотеза, в която претенцията на кредитора не е потвърдена по съдебен ред и същият не разполага с изпълнителен лист.

Поради гореизложеното обжалваното определение на РС - Гоце Делчев следва да бъде отменено и вместо него решението по гр. д. № 604/2023 г. отменено в частта за разноските, като такива бъдат присъдени в полза на ищеца, а не на ответника. От страна на жалбоподателя е представен списък с разноските по реда на чл. 80 ГПК, отразяващ заплатена държавна такса в размер на 467.93 лева (платежно нареждане на стр. 17 от делото), както и платено адвокатско 4 възнаграждение в размер на 960 лева (договор за правна услуга от 27.06.2023 г. на стр. 4 от делото, който служи като разписка за така заплатената сума - т. 1 от ТР № 6 от 2012 г. по т. д. № 6 по описа за 2012 г. на ВКС).

Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 434/03.07.2024 г., постановено по гр. д. № 604/2023 г. по описа на РС – гр. Гоце Делчев, с което е оставена без уважение молба с правно основание по чл. 248, ал. 1 ГПК на Н. А. Б., ЕГН ********** за изменение на Решение № 87 от 17.04.2024 г. по гр. д. № 604 по описа за 2023 г. на РС - Гоце Делчев в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА:

ОТМЕНЯ Решение № 87 от 17.04.2024 г. по гр. д. № 604 по описа за 2023 г. на РС - Гоце Делчев в частта с характер на определение, с което Н. А. Б., ЕГН ********** е осъден да заплати на “Ф“ ЕАД, ЕИК: 200644029 съдебноделоводни разноски в размер на 150 лева и ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.

1 ГПК “Ф“ ЕАД, ЕИК: 200644029 да ЗАПЛАТИ на Н. А. Б., ЕГН ********** разноски, извършени от последния в първоинстанционно производство № 604/2023 г. на РС - Гоце Делчев, в общ размер на 1 427.93 лева (хиляда четиристотин двадесет и седем лева и деветдесет и три стотинки), която сума представлява заплатена от ищеца Н. Б. държавна такса за образуване на първоинстанционното производство и адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител за тази инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок, считано от момента на получаването му от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5