Решение № 1 от 02.01.2024, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Елена, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело № 20234130100016 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. 415, ал. 1 от ЗЗД.

Постъпили са искова молба и уточнение към искова молба от „Д.П.“ ЕООД гр. В.Т., представлявано от управителя Й.Й.В., чрез адв. С. Д. Д. от ВТАК, против „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от управителя Д.З.Т..

В същите са изложени обстоятелствата, на които се основава искът.

Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от управителя Д.З.Т., че дължи на ищеца „Д.П.“ ЕООД гр. В.Т., представлявано от управителя Й.Й.В., сумата 13401.60 лв. (тринадесет хиляди четиристотин и един лева и 60 стотинки) – главница, представляваща дължима за незаплатена цена по договор за покупко-продажба на вещи (горива – 8000 литра газьол за извънпътна техника и трактори), за което е издадена фактура № 0000018279/29.12.2020 г. и експедиционна бележка № 1423/29.12.2020 г., сумата 2445.79 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и 79 стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 30.12.2020 г. до 17.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13401.60 лв., считано от 19.10.2022 г. до окончателното й изплащане, по заповед № 136/20.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 323/2022 г. по описа на Районен съд – Елена.

1

Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от управителя Д.З.Т., не е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок.

Ищецът „Д.П.“ ЕООД гр. В.Т., редовно призован, представлявано от управителя Й.Й.В., не се явява в съдебно заседание. Същият се представлява от адв. С. Д. Д. от ВТАК, която поддържа исковата молба и уточнението към исковата молба. Претендира присъждане на разноските по настоящото делото, както и разноските по заповедното производство.

Ответникът „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от управителя Д.З.Т., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Същият, чрез пълномощника си адв. А. С. Ч. от ВТАК, е подал писмено становище. В същото излага, че оспорва изцяло исковата молба по основание и по размер, за което излага съображения.

Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

По делото са приети писмени доказателства и е разпитан като свидетел Димитър Цанев Стайков.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Т. Г. Б..

В съдебно заседание вещото лице Т. Г. Б. поддържа заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Първата допълва същото като заявява, че по процесната фактура няма извършено плащане на сумата 13401.60 лв., нито цялостно, нито частично; ответникът „А.“ ЕООД не е заплатил на ищеца „Д.П.“ ЕООД и му дължи сумата 13401.60 лв. За извършеното допълване на заключението вещото лице Б. излага подробни съображения.

Заключението на вещото лице Т. Г. Б. не е оспорено от страните и е прието от съда.

Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

Съдът счита, че в конкретния случай е предявена по реда на чл. 422, ал.

1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК положителна установителна искова претенция за съществуване и дължимост на вземане, което е признато в заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирано в 2 заповед № 136/20.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 323/2022 г. по описа на Районен съд – Елена. По отношение на претендираното вземане са приложими материалноправните разпоредби на чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД. Предявеният иск е допустим, тъй като длъжникът е подал в срок валидно възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Освен това съдът приема, че същият е основателен по следните съображения:

Между страните по делото е налице валидно сключен договор за покупко-продажба на стоки (вещи) – горива – 8000 литра газьол за извънпътна техника и трактори, на стойност 13401.60 лв. с включен ДДС.

Между същите съществува търговско правоотношение, възникнало от договор за покупко-продажба, индиция за което е процесната фактура № 0000018279/29.12.2020 г. за 13401.60 лв. с включен ДДС и експедиционна бележка № 1423/29.12.2020 г. Относими към спора с оглед източника на правоотношението са разпоредбите на чл. 318, ал. 1 и чл. 327, ал. 1 от ТЗ, както и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Договорът за продажба е двустранен, възмезден, неформален и консенсуален. Същият е действителен и от него за ищеца е възникнало задължението да прехвърли на ответника собствеността върху предмета на продажбата – посочените по-горе стоки. Изпълнението на задължението на продавача е юридически факт, пораждащ насрещното парично задължение на купувача. Съгласно нормата на чл. 293, ал. 1 от ТЗ за действителността на търговската сделка не е необходима писмена или друга форма, освен ако това е предвидено в закон. Специалните правила на ТЗ, отнасящи се до търговската продажба, а също и правилата на ЗЗД, уреждащи продажбата, не предвиждат законово изискване за писмена форма. В чл. 321 от ТЗ е регламентирано задължението на продавача да издаде фактура, ако купувачът поиска това. Касае се именно до документ с доказателствено значение. В конкретния случай ищецът е издал фактура № 0000018279/29.12.2020 г., която отговаря на всички изисквания, визирани в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството. Стоката по фактурата – горива – 8000 литра газьол за извънпътна техника и трактори, била предоставена (доставена) на 29.12.2020 г. от ищеца на ответника в предприятието на последния в с. Р., общ. З., където била получена от него като купувач. Посоченото се установява както писмените и гласните доказателства, така и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Съдът 3 намира, че процесната фактура доказва реалното осъществяване на описаната в нея стопанска операция. Фактура № 0000018279/29.12.2020 г. е осчетоводена от ищеца и ответника, съгласно изискванията на Закона за счетоводството, като са отразени счетоводните записвания, а стоката е осчетоводена като разход. На следващо място, тази фактура е отразена в дневника за продажби, дневника за покупки и е включени в справкитедекларации по ДДС, изисквани по ЗДДС. По същата ответникът е ползвал данъчен кредит от държавата. Освен това с оглед характера на стоката са спазени и изискванията на Закова за акцизите и данъчните складове.

Процесната фактура представлява свидетелстващ документ, който удостоверява материализираните изявления в нея.

Посоченото по-горе се установява както от писмените и гласните доказателства, така и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед на изложеното съдът намира, че сочените в съставената фактура стоки (вещи) са доставени от ищеца на ответника, въз основа на сключения помежду им договор за търговска продажба, поради което последният дължи плащането на цената. Съгласно разпределянето на доказателствената тежест в процеса и тъй като ищецът твърди липса на извършено плащане, в тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си на купувач по договора, а именно да плати цената на стоките. По делото не са представени доказателства в тази насока. По тази причина съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимата сума по договора. За това ищецът е потърсил правата си по съдебен ред, снабдявайки се със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 323/2022 г. на ЕлРС. От представени доказателства по делото се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си към ищцовото дружество в размер на сумата 13401.60 лв., представляваща незаплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на вещи (горива – 8000 литра газьол за извънпътна техника и трактори), за което е издадена фактура № 0000018279/29.12.2020 г. и експедиционна бележка № 1423/29.12.2020 г.

След като не е извършил плащане на стойността на фактурата в срок, ответникът дължи и съответната законна лихва за забава съгласно чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, както следва: върху сумата (главница) от 13401.60 лв. по фактура № 0000018279/29.12.2020 г. – сумата 2445.79 лв. за 4 периода от 30.12.2020 г. до 17.10.2022 г.

На осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение в размер на законната лихва върху присъдената главница от 13401.60 лв., считано от 19.10.2022 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане.

По изложените по-горе съображения съдът намира, направените от ответника възражения в становището му за изцяло неоснователни и като такива същите не могат да бъдат съобразени.

С оглед изложеното следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че вземането на ищеца съществува, а именно „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от Д.З.Т., дължи на „Д.П.“ ЕООД гр. В.Т., представлявано от Й.Й.В., сумата 13401.60 лв. (тринадесет хиляди четиристотин и един лева и 60 стотинки) – главница, представляваща дължима за незаплатена цена по договор за покупко-продажба на вещи (горива – 8000 литра газьол за извънпътна техника и трактори), за което е издадена фактура № 0000018279/29.12.2020 г. и експедиционна бележка № 1423/29.12.2020 г., сумата 2445.79 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и 79 стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 30.12.2020 г. до 17.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13401.60 лв., считано от 19.10.2022 г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 136/20.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 323/2022 г. по описа на Районен съд – Елена.

По претенцията на ищеца за разноски:

При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, които да се заплатят от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1043.13 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство по ЧГрД № 323/2022 г. по описа на Районен съд – Елена.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 2543.22 лв., представляваща направени разноски в исковото производство по гр. д. № 16/2023 г. по описа на Районен съд – Елена.

Ответникът не е направил искане за разноски, поради което съдът не 5 дължи произнасяне в тази насока.

Воден от изложените съображения, Районният съд

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по отношение на „А.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. З., ж. к. „С.Д.“, представлявано от управителя Д.З.Т., че дължи на „Д.П.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. В.Т., ул. „Н.Г.“ № 100, представлявано от управителя Й.Й.В., сумата 13401.60 лв. (тринадесет хиляди четиристотин и един лева и 60 стотинки) – главница, представляваща дължима за незаплатена цена по договор за покупко-продажба на вещи (горива – 8000 литра газьол за извънпътна техника и трактори), за което е издадена фактура № 0000018279/29.12.2020 г. и експедиционна бележка № 1423/29.12.2020 г., сумата 2445.79 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и 79 стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 30.12.2020 г. до 17.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13401.60 лв., считано от 19.10.2022 г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 136/20.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 323/2022 г. по описа на Районен съд – Елена.

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. З., ж. к. „С.Д.“, представлявано от управителя Д.З.Т., да заплати на „Д.П.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. В.Т., ул. „Н.Г.“ № 100, представлявано от управителя Й.Й.В., сумата 1043.13 лв. (хиляда четиридесет и три лева и 13 стотинки), представляваща направени разноски в заповедното производство по ЧГрД № 323/2022 г. по описа на Районен съд – Елена, и сумата 2543.22 лв. (две хиляди петстотин четиридесет и три лева и 22 стотинки), представляваща направени разноски в исковото производство по гр. д. № 16/2023 г. по описа на Районен съд – Елена.

Разпечатката съдържа 40 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d82c73e1-a721-48d6-a951-7af8b800e0bc