Решение № 7054 от 20.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 13643/2024
- Вид
- Решение № 7054
- Подписан
- 20.11.2025
- В сила
- 18.12.2025
- Състав
- Росен Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11 · Закон за общинската собственост
- чл.16 · Закон за общинската собственост
- чл.3 , ал.2, т.3 · Закон за общинската собственост
РЕШЕНИЕ
№ 7054 гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20241100113643 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45, ЗЗД от Ж. Г. К., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. М. Е. Т., член на САК против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, код по БУЛСТАТ 000696327 за сумата от 33 825 лв., от които 8825 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди за медицински интервенции, лекарства и рехабилитационни процедури, в резултат на увреди от спъване и падане от дънер на дърво, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба-22.11.2024 до окончателното изплащане на задължението, и 25 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на спъването и падането от дънера на дървото, ведно със със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба-22.11.2024 до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 23.04.2021 г., движейки се по бул. „Стамболийски“ по ул. „ Райна Княгиня“ и преди пресечката с ул. Позитано, той стъпва на тротоара с десния крак върху находящия се на същия тротоар дънер, кракът му се хлъзнал и се забил в кореновата система на дънера и е паднал там. Падането настъпва срещу бл. 79, където се намира клиниката, в която работи ищеца, но на отсрещния тротоар. Ищецът бива приет в МБАЛ „ Света София“, където след извършените прегледи е установено, че е получил множество счупвания на дясната подбедрица. Бива спешно опериран като му поставят шини, метални планки и винтове, както и постоперативен дрен, като болничният престой след операцията е до 01.05.2021г. В последствие е изписан за домашно лечение и рехабилитационни процедури, но при стечение на обстоятелствата се налага втора операция на десния крак за премахване на един от винтовете на 10.06.2021 г., а през 2022 год. претърпява още две операции за премахване на всички плаки и винтове.
Твърди, че за всичките медицински интервенции и операции в периода 23.04.2021г до 22.06.2021г сумата, която е платил възлиза общо на 7823.60 лв., също така и че вследствие на нараняванията е търпял продължителни и интензивни болки и страдания, а също и тревожност и нервност, които продължават и понастоящем. Освен това фактическата обстановка около инцидента му създала трудности в семейните отношения и психическото му здраве.
1
Моли съда да осъди СТОЛИЧНА ОБЩИНА да му заплати сумата от 33 825 лв, от които 8825 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и 25 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на горното увреждане ведно със законната лихва върху тези суми от датата на завеждане на исковата молба-22.11.2024 до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба, изпратен в срока по чл.131, ГПК, ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА чрез юрисконсулт Жекова оспорва предявения иск като неоснователен по основание и размер.
Оспорва твърденията на ищеца относно ангажирането на отговорността на Столична Община, в лицето на нейни служители за бездействие, изразяващо се в необезопасяване и неподдържане на стопанисваните от нея дървета, както и твърдения механизъм на увреждането и мястото на неговото извършване. Относно извършените разходи, ответникът оспорва представените фактури, а относно размерът на неимуществените вреди възразява, че искът е неоснователен поради липса на конкретни обективни обстоятелства, които да ги обосноват. При условията на евентуалност моли съда да намали претенцията, поради съпричиняване от страна на ищеца.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение относно размера на адвокатския хонорар като завишен. Не представя списък с разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства приема за установено следното:
От приетата по делото медицинска документация се установява, че ищецът е бил приет по спешност в МБАЛ „ Света София“ на 23.04.2021г в 12.13 ч. поради силни болки, оток и хематом в областта на дясната дистална подбедрица, като впоследствие се установява травматично увреждане на дясната подбедрица, довело до фрактура и на двете кости от подбедрицата- тибията и фибулата.
От приетата по делото СМЕ, заключението на която съдът възприема като обективно и професионално, се установява, че полученото от ищеца увреждане- травматично увреждане на дясната подбедрица, довело до фрактура и на двете кости от подбедрицататибията и фибулата- е вероятно да е настъпил от описания в исковата молба механизъм, а описанието на фрактурите в първата епикриза от МБАЛ „ Света София“ 23.04-01.05.2021г. дава основание да се счита, че се е получил от този механизъм. Срокът за възстановяване е 6 месеца, като през този период е затруднено самостоятелното придвижване, каквото затруднение е изпитал и ищецът, а срокът за пълно възстановяване е 1 година и отстраняването от костта на поставените импланти, като трудоспособността не е нарушена след 6тия месец. Ищецът е все още изпитва затруднения при придвижването си, като дефектът на десния му крак създава у него допълнителен дискомфорт.
От разпита на свидетелите С.С. и А.Р. се установява, че срещу клиниката си, в която работи, на 23.04.2021г., петък около 11.00 при ръмящо и студено време ищецът е вече бил паднал, като и двамата свидетели не са го видели в момента на падане. Свидетелката С. повикала свидетеля Р. и опитали да го вдигнат, но той изпитвал сина болка, като и двамата свидетели видели костта, която стърчала от десния му крак. По думите на двамата свидетели на мястото е имало дънер с диаметър 40-50 см., който е стоял там от дълго време, като повикали линейка, която се отзовала със закъснение. По думите на свидетел Р. след изписването си от болницата ищецът не е могъл да се обслужва продължително време сам, жена му се грижела за него и едва 4-5 месеца след инцидента махнал патериците, една година накуцвал и все още изпитвал болки при натоварване.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното :
2
За възникване на правото на деликтно обезщетение е необходимо да се докажат предпоставките на чл.49 във вр. с чл.45, ЗЗД. Те са: 1.Противоправно деяние, изразяващо се в действие или бездействие, 2. Реално настъпила и претърпяна вреда 3. Причинна връзка между деянието и настъпилата вреда 4. Вина на делинквента, като съгласно нормата на чл.
45, ал.2, ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
Когато се твърди виновното поведение да е бездействие, какъвто е конкретният случай, за да бъде то противоправно е необходимо да съществува правна норма, която да задължава делинквента да действа по определен начин.
Ул. „Райна Княгиня“ в гр.София и прилежащите и тротоари се намират на територията на Столична община и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл.3 , ал.2, т.3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, а разпоредбата на чл.11, ЗОС вменява в тежест на собственика /ответник по иска/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Нещо повече - съгласно чл.30 , ал.4, Закон за пътищата „ Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.“
При горното съдът намира, че несъмнено самото дърво е част от уличното озеленяване , чието предназначение е за трайно задоволяване на обществени потребности, а съгласно чл.16, ЗОС „Поддържането и ремонтите на имотите и вещите - общинска собственост, се извършват от лицата, на които са предоставени за управление, като необходимите средства се предвиждат ежегодно по бюджетите им.“, което води до извода, че ответната община противоправно е бездействала като не е извършила или организирала своевременно извършването на отстраняването на останките от дърво,а съм момента на инцидента дънер с диаметър около 40-50 см. и височина 10.15 см., находящ се на улицата .
Факт е, че увреждането е в пряка причинна връзка с бездействието на ответника, изразяващо се в неполагане грижата на добър стопанин за обезопасяване на тротоара на ул. „ Райна Княгиня“, където е имало дънер създаващ опасност за пешеходците.
Настъпилите вреди за ищеца се доказаха от представените с исковата молба писмени доказателства, с извършената СМЕ и с показанията на свидетелите, които са заварили ищеца непосредствено след падането, видели са увреждането и са категорични относно факта на наличието на дънер на тротоара, както че е там от много време/години/.
Вината на ответника по аргумент чл.45, ЗЗД се предполага до доказване на противното, но обратното доказване по делото не е извършено.
Съдът възприема за основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат изразяващо се в липса на достатъчно внимание при придвижването си по тротоара,небрежност с оглед факта,че при движението по улицата вниманието му е било ангажирано с разопаковане/отваряне на получена пратка и по този начин не е забелязал въпросния дънер и се е спънал в него.Следва да се отчете и факта,че тази територия не е непозната на пострадалия,същия е работил от дълго време в този район и несъмнено е знаел за особеностите на тротоара и конкретно за въпросния дънер,като потенциална опасност.Но при дневна светлина това препятствие е било лесно забележимо и до голяма степен разсеяното движение на пострадалия е допринесло за инцидента.Ето защо съдът приема съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 60%.
Поради тези обстоятелства, съдът счита, че е налице фактическият състав на чл.49 във вр. с чл. 45, ЗЗД и искът е основателен.
По отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът, определяйки същите по справедливост, съобразно нормата на чл.52 ЗЗД намира, че предвид характера и 3 интензитета на претърпените неимуществени вреди, претенцията е основателна в размер от 18 000 лв. и кореспондира с оглед доказаните по делото вреди- силни болки, страдания в първите няколко месеца и неудобства за период от 1 година след инцидента на 23.04.2021 г., продължителният период на пълно възстановяване , няколко оперативни интервенции, което е потвърдено и от вещото лице, като дискомфортът вследствие на увреждането продължава и до ден днешен при натоварване и промени във времето. След приспадане на приетия процент съпричиняване претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди следва да се уважи в размер от 7200 лв.
По отношения на претенцията за претърпените имуществени вреди в размер на 8825 лв. за медицински интервенции, лекарства и рехабилитационни процедури, съдът намира, че същата е основателна до размер на 130 лв. само по две фактури-2589/10.06.2021 год. и 22.10.2021 год. , които като информация и реквизит отговарят на изискванията на чл.114 ЗДДС и са придружени с касов бон-чл.118 ЗДДС. Останалите фактури не отговарят на тези изисквания-част са без приложен касов бон,друга са с приложен такъв,който не дава възможност да се възприемат реквизити от самата фактура-дата на фактурата, имена на получателя и други.
С оглед горното искът е основателен и следва да се уважи в размер от 7330 лв.имуществени и неимуществени вреди от процесния инцидент и уврежданията от него,като останалата част до претендирания общ размер от 33 825 лв. искът като неоснователен следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1667 лв.
Ищецът следва да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А СТОЛИЧНА ОБЩИНА гр. София, ул. „Московска“ № 33 код по БУЛСТАТ 000696327 да заплати на Ж. Г. К., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. М. Е. Т., член на САК с адрес гр. София, ул. ******** на основание чл.49 във вр. с чл.45, ЗЗД за сумата от 7330 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от получено травматично увреждане на 23.04.2021 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2024 г. до окончателното й изплащане и разноски в общ размер на 1667 лв. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за имуществени и неимуществени вреди над уважения до претендирания размер от 33 825 лв.
Разпечатката съдържа 38 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d82c6378-3ce4-4c3d-bd66-216486ae1726