Решение № 39 от 06.10.2021, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Раднево, 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно наказателно дело № 20215520200117 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-0327-000123 от 31.03.2021 год., издадено от началник на РУП към ОД МВР Стара Загора, РУ гр. Раднево, с което на Д. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес грnnnnnnn е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лева на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП.

Съдът е дал ход на делото въпреки нередовното призоваване на жалбоподателя Д. Д. Г.. Същият не е намерен на посочения от него в жалбата адрес, въпреки многократното търсене от страна на длъжностното лице по връчването. Жалбоподателя е бил длъжен да посочи в жалбата си адрес, на който да бъде редовно призован. Предвид горното и с оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, съдът е дал ход на делото и е разгледал депозираната жалба.

РП гр. Стара Загора – Териториално отделение гр. Раднево – също не се явява и не взема становище по делото.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Стара Загора РУ гр. Раднево, 1 редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В приложено по делото писмено становище, в което считат че издаденото наказателно постановление е законосъобразно, правилно и обосновано, като не налице посочените в жалбата пороци на акт. Вземат становище по същество на делото. Молят за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства, и служебно провери правилността на издаденото НП, приема следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима.

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 15.03.2021 г., около 13.25 часа в гр. nnnnn в посока север-юг, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № nnnnn негова собственост, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.

На място свидетелят Д. Д. Д. в присъствието на свидетеля Н. Т. Д. съставил на жалбоподателя акт за нарушение /АУАН/ бланков номер 0704699, за нарушение по чл.137а, ал.1, от ЗДвП поради, което и съдът не споделя направеното възражение от страна на жалбоподателя, че АУАН не е съставен при извършване или установяване на нарушението, в присъствието на свидетелите, присъствали на нарушението.

Въз основа на акта за нарушение, на 31.03.2021 година е издадено атакуваното НП.

Жалбоподателят не е вписал възражения в акта за нарушение.

Посочената фактическа обстановка съдът възприе за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства приобщени посредством разпита на свидетелите Д. Д. Д. и Н.Д. Г., чийто показания съдът кредитира с доверие, като последователни без каквито и да било съществени противоречия, както и с приетите по делото писмени доказателства.

2

С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 21-123 бл. № 0704699 от 15.03.2021 год., жалбоподателят е санкциониран за нарушение по ЗДвП (Закон за движението по пътищата), извършено на На 15.03.2021 г., около 13.25 часа в гр. nnnnn в посока север-юг, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № nnnnn негова собственост, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.

На основание чл.183, ал.4, т.7 предложение първо от Закона за движение по пътищата - ЗДвП ( „Наказва се с глоба 50.00 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска”) за нарушение на чл.137а, ал.1, предложение първо от същия закон ( „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани”) – за това, че по време на движение не е използвал обезопасителен колан, с който е оборудван лекия автомобил – нарушение по чл.137а ал.1 пр.1 от ЗДвП.

Атакуваното НП припокрива в необходимата степен изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – административното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да може жалбоподателят да разбере за какво именно нарушение е бил санкциониран и да организира адекватно защитата си. В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност, съдът не констатира при съставянето на АУАН и издаването на НП да са били допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му на процесуално основание.

Същевременно фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. Последните са непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира с доверие, намирайки за безпредметно отделното им обсъждане.

Ето защо, съдът намира за доказани по несъмнен и безспорен начин нарушението и автора му.

3

Съдът няма причина да се съмнява в показанията на разпитаните по делото полицейски служители, тъй като същите добросъвестно възпроизвеждат случая.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, в частта в която сочат, че водачът е бил без колан по време на движението. Показанията са твърде убедителни и изцяло подкрепят констатациите в АУАН, а както вече беше отбелязано, при съставянето на АУАН не са били допуснати съществени процесуални нарушения и той следва да се счита за редовно съставен, поради което следва да намери приложение и разпоредбата чл.189 ал.2 от ЗДвП:

”Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”. Следва да се отбележи също, че мястото където е спрян автомобила през светла част на деня е участък където пред автомобила на жалбоподателя не се установи да е имало друг автомобил, пречещ на възприятията на служителите младши автоконтрольори, а поводът на спирането е бил единствено и само този, че водачът е бил без поставен обезопасителен колан по време на движение.

В случая няма спор, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, поради което следва да се презюмира, че той познава правилата за движение по пътищата, в частност – задълженията си като водач на МПС. Ето защо неизпълнението на задължението му да използва обезопасителен колан при управление на МПС означава, че той е извършил деянието си виновно – под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопаснипоследици и е искал настъпването им. Съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Съдът не споделя и направеното възражение от страна на жалбоподателя за маловажност на нарушението, тъй като намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН при определяне на наказанието по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, като е взел предвид отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и е определил наказанието глоба в минималния размер, предвиден от закона, а именно глоба в размер на 50 лева.

4

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г. /, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК , когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Стара Загора/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ , съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Стара Загора по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр.Стара Загора.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 21-0327-000123 от 31.03.2021год., издадено от началник на РУП гр. Раднево към ОД МВР Стара Загора, с което на Д. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес грnnnnnnn, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лева, на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес грnnnnnnnда заплати на ОД на МВР Стара Загора сумата от 100 (сто) лева, представляваща размера на 5 дължимото юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес грnnnnnnn ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Раднево държавна такса в размер на 5лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд гр. Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 6