Решение № 93 от 18.11.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. ХАСКОВО, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.ВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело № 20245600900160 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 10995/13.11.2024г. на Д. С. А., подадена чрез пълномощника адв. М. М. Т.-АК-Стара Загора срещу Застрахователна компания“Лев Инс“ АД, ЕИК **********-гр.С.. Предявени са обективно съединени искове, съответно: главен иск с правно основание чл.432 от КЗ с цена 80 000лв. и акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ-Д. С. Д. твърди, че на 27.08.2022г., около 13.40 часа на път 2-76 км 57+200 в района на сК. при условията на намалена видимост настъпило ПТП между управляван от ищеца лек автомобил марка ************* ,с рег.№********** и лек автомобил марка „***********“, модел “*********“, с рег.№ *********, управляван от А. Г.

Г.. Поддържа, че механизмът на ПТП бил следният: Движейки се по въпросния участък с разрешена по ЗДвП скорост достигнал отбивката за черен път находящ се на път 2-76км 57+200 в района на сК., леко натиснал спирачката и плавно намалил скоростта и с включен сигнал /ляв мигач/, след като се уверил, че не създава опасност за другите участници в движението предприел маневра завой на ляво, за да навлезе в другия път. В този момент усетил силен удар от лявата част на автомобила,управляван от А. Г. Г..

Към момента на ПТП л.а. марка „***********“, модел “*********“, с рег.№ ********* е разполагал с валидно сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘ с ответното дружество-застрахователна полица №BG/22/122000316349.

Твърди,че виновен за процесното ПТП е водачът на другия лек автомобил,който не се е съобразил с пътната обстановка и е предприел маневра изпреварване без да се убеди,че не създава опасност за другите участници в движението.Това негово поведение било и в 1 пряка връзка с настъпилия пътен инцидент, тъй като той от своя страна не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП. За станалото ПТП били уведомени органите на МВР и в тази връзка бил издаден Протокол за ПТП с пострадали лица №33/27.08.2022г.

Вследствие на ПТП загубил съзнание и претърпял редица травматични увреждания по тялото,в резултат на което се наложило да бъде лекуван в „МБАЛ Хасково“АД в периода от 27.08.2022г. до 29.08.2022г. където му била поставена окончателна диагноза включваща : травматичен шок; САХ вдясно текпорално; фрактура на дясна дъга на 4-ти шиен прешлен, без дислокация; контузионен бял дроб двустранно; фисура на 4-то и 8-мо ребро вдясно; фрактура на страничните израстъци на Л1,Л2 и Л3; Суспекция на хемоперикарден излив. В последствие бил насочен да продължи лечението си в Неврохирургия в същото лечебно заведение и оставен за лечение до 09.09.2022г. Лечението продължило в домашни условия поради непълно възстановяване в болничното заведение.

Поддържа,че в резултат на причинените увреждания е претърпял болки, страдания, стрес, психически и физически дискомфорт. Излага подробни съображения свързани с трудности и неудобства претърпени в резултат на уврежданията по време на възстановителния и оздравителен период.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ на 14.10.2024 г. ищецът отправил молба-претенция до ЗК“Лев Инс“ АД за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Ответното дружество не намерило за основателна претенцията му и го оставила без разглеждане.

Предвид изложеното се претендира съдът да осъди Застрахователна компания „Лев Инс“АД-гр.С. да му заплати сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-травматичен шок; САХ вдясно текпорално; фрактура на дясна дъга на 4-ти шиен прешлен, без дислокация; контузионен бял дроб двустранно; фисура на 4-то и 8мо ребро вдясно; фрактура на страничните израстъци на Л1,Л2 и Л3; Суспекция на хемоперикарден излив, вследствие настъпилото на 27.08.2022г. ПТП, ведно със законна /мораторна/ лихва върху тази сума, считано от датата завеждане на настоящия иск 13.11.2024г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и заплащането на разноски по делото.

В срока по чл. 372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се пояснява и допълва първоначалната. Оспорват се като неоснователни аргументите на ответната страна, изложени в отговора на исковата молба.

ОТВЕТНИКЪТ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, в законоустановения срок по чл. 367 от ГПК, чрез упълномощения си юрисконсулт оспорва исковете по основание и по размер. Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя.

Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водачът на л.а. марка „***********“, модел “*********“, с рег.№ *********, като навежда доводи, 2 че виновен за ПТП е единствено ищеца, който при управление на товарен автомобил „************“ с рег.№ ********** е причинил събитието, като е нарушил следните разпоредби, а именно: чл.20 ал.2 от ЗДвП—не се е съобразил с характера и интензивността на движението; чл.21 ал.1 от ЗДвП—при избиране скоростта на движение е превишил установената за процесния пътен участък максимална скорост за движение; чл.25 ал.1 и ал.2 от ЗДвП—като водач на пътно превозно средство,който ще предприема каквато и да е маневра, като напр. да заобиколи пътно превозно средство, да се отклони надясно или наляво по платното за движение,в частност да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди за започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него или минават покрай него, и да завърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, не е пропуснал пътнице превозни средства, които се движат по нея и чл.137а от ЗДвП – не е изпълнил установеното му задължение като водач да използва обезопасителния колан, с който моторното превозно средство оборудвано/доводи за съпричиняване/.

Оспорва се наличието на причинна връзка между деянието и причинените на ищеца увреждания.

Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер и твърденията за настъпили неимуществени вреди,за тяхното естество и проявление.

Оспорва претенцията за лихви по основание и размер.

С изложените доводи се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 373 от ГПК е депозиран допълнителен писмен отговор, с който се оспорва депозираната допълнителна искова молба, като се потвърждават и поддържат релевираните възражения в първоначалния отговор.

Хасковският окръжоен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Главният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Акцесорният иск е с правно основание чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл. 497 от КЗ вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца, в настоящото производство е да докаже, че е налице сложният фактически състав, който да ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на деликвента; вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от деликвента МПС и настъпило застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ 3 отговорността на застрахователя.

Видно от чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в самия договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. Законът в разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ предоставя на увреденото при ПТП лице да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.

За безспорно обстоятелство, което страните признават, съдът прие наличието на валидна застрахователна полица №BG/22/122000316349 за застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил „********“ с рег.№***********, участвал в процесното ПТП.

Показанията на разпитаните по делото свидетели съдът кредитира като непротиворечиви помежду си по отношение механизма на настъпване на произшествието, като взе предвид, че свид. Д. С. е племенник на ищеца и неговите показания цени заедно с останалия събран по делото доказателствен материал. Възприятията на свидетелите с изключение на пострадалия водач А. Г. Г., водач на лекия автомобил марка „***********“, модел “*********“, с рег.№ *********, не са изградени въз основа на лични и непосредствени впечатления.

За настъпилото ПТП е образувано ДП № 483/2023 г. по описа на РУ – гр. Харманли при ОДМВР – Хасково, представляващо преписка № 3894/2022 г. на Районна прокуратура – гр. Хасково, ТО – Харманли, прекратено с Постановление от 03.11.2023 г. на Районна прокуратура - гр. Хасково, поради липса на съставомерност на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. От събраните в производството доказателства е установено, че пътно-транспортното произшествие е предизвикано по вина на пострадалия и ищец в настоящото производство Д. С. А., който като водач на МПС е нарушил правилата за движение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП като е предприел маневра „завиване на ляво“ без да се съобрази с приближаващия се отзад в същата посока автомобил, управляван от свид. А. Г., водач на л.а. марка „***********“, модел “*********“, застрахован при ответното дружество.

Същите изводи са инкорпорирани и в заключението на вещото лице инж. Г. А. в 4 назначената по настоящото производство съдебно-автотехническа експертиза, а именно:

От техническа гледна точка, при конкретната пътна обстановка и параметри на движение водачът на т.а. марка ************* с рег. № **********, преди започване на маневра „завой наляво“, е имал техническата възможност да види в огледалата за обратно виждане движещия се към него и започнал маневра „изпреварване“ лек автомобил марка „***********“ модел Рав 4, да следи поведението и траекторията му, да съобрази действията си с него при изпълнение на маневрата „завой наляво“ и да предотврати произшествието, като осигури динамичен коридор за преминаване на л. а. „***********“. В момента на началото на маневра „завой на ляво“ на т.а. марка ************* с рег. № **********, водачът на лек автомобил „***********“ е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез своевременна реакция за аварийно спиране. Няма данни за препятствие на пътя, които да ограничават видимостта на водачите на двете процесни МПС, непосредствено преди настъпване на ПТП.

От събраните в настоящото производство гласни и писмени доказателства беше оборена презумпцията за вина на водача на лекия автомобил марка „***********“ модел „*********“ като се доказа, че същият не е имал техническа възможност да предотврати удара с автомобила на ищеца Д. А.. Установи се по безспорен начин, че А. е имал обективна възможност да предотврати настъпването на произшествието, но не го е сторил.