Определение № 1019 от 12.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1019 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно наказателно дело № 20251100608527 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII.

Образувано е по частен протест, подадена от прокурор при СРП - М. Г., срещу определение от 30.10.2025 г., постановено по НОХД № 10807/2025 г. по описа на СРС, НО, 111-и състав, с което е прекратено съдебното производство на основание чл. 249, ал. 2 НПК.

В протеста се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Постановеният акт бил в нарушение на материалния и процесуалния закон. Не било налице нито едно от посочените от районния съд нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство. Обвинителният акт съдържал всички необходими реквизити, посочени в закона. Подробно било описано в какво се изразява съставомерната престъпна дейност на подсъдимия. Посочени са изрично времето, мястото и начинът на престъплението. С оглед на което неверен бил изводът на първия съд за непълноти в обвинителния акт.

Постъпило е и становище по подадения протест от подсъдимия С. В. Б..

В него, че постановеното определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е законосъобразно и правилно. Били допуснати на досъдебното производство съществени отстраними процесуални нарушения, което довело до накърняване на процесуалните му права. Твърди се, че въпреки дадените указания на два пъти СРП не е изпълнила почти нищо от предписанията.

Поради което и към дадения момент в обвинителния акт липсва посочване на всички факти, които да конструират обвинителната теза, което е довело до ограничаване на правата на бъдещите страни в процеса. На това основание моли съдът да потвърди така постановеното определение.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на защитата, 1 намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като e насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения срок. Разгледана по същество обаче същата е неоснователна.

СРП е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия С. В. Б. за извършено престъпление по чл.206,ал.3,вр.ал.1 от НК/обсебване в големи размери/. Това деяние се наказва с „Лишаване от свобода“ от 3 до 10 години,както и „Лишаване от права“ по чл.37,ал.1,т.6 и 7 от НК , а може също така да се наложи наказанието „Конфискация“ на цялото или част от имуществото на виновното лице.

Първоначално е било образувано НОХД№ 11422/2022 г. по описа на СГС,НО,111-ти състав, който с Определение от 13.09.2022 г. прекратил еднолично съдебното производство и изпратил на ВКС делото с искане да се определи друг еднакъв по степен първоинстанционен съд,който да разгледа делото, на основание чл.43,т.1 от НПК.Нормата изисква „много обвиняеми или свидетели“ да живеят в други съдебни райони.

ВКС,1-во н.о. с Определение по НЧД№ 696/2022 г. намерил ,че не са налице основанията за промяна на местното подсъдност , върнал делото на СРС за разглеждане по същество.

Въз основа на първоначално внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 13124/2022 г. по описа на СРС,НО,111-ти състав, който провел в о.с.з. на 10.03.2023 г. разпоредително заседание по делото, конституирал страни по делото, след което прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора. Постановеното определение било атакувано пред СГС, което било потвърдено.

Бил внесен втори обвинителен акт от 22.07.2025 г., въз основа на който е образувано е НОХД 10807/25 г. по описа на СРС, НО, 111-и състав, който провел разпоредително заседание на 30.10.2025 г., в което отново на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 249, ал. 2 НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на констатираните нарушения.

Така постановеното определение от 30.10.2025 г., предмет на проверка в настоящото производство, въззивната инстанция намира за правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а съображенията за това са следните:

Настоящата инстанция следва да направи констатация, че с оглед на настоящия обвинителен акт и внимателния му прочит се установява минимална разлика между първоначално внесения и настоящия такъв.

С първоначално внесения обвинителен акт по лаконичен начин държавното обвинение е формулирало своята теза, че са налице предпоставките на чл.246,ал.1 от НПК. Прокурорът следва да е убеден, че са събрани всички необходими доказателства за установяване на обективната истина и за повдигане обвинение пред съда. В обстоятелствената част на 2 обвинителния акт СРП посочва ,че по повод инцидент при ПТП през 2018 г. изгубила живота си Е.Т. С.. Наследниците й /част от които - пострадали по внесения обв.акт /М.П., Е.П., И.И., Л.С. и П.С. били завели искови молби пред Окръжен Съд ,гр.Плевен“ във връзка с претенция към ЗД „Бул Инс“ ,АД по повод факта, че виновният водач за горното ПТП бил сключил в това застрахователно дружество задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В обвинителния акт обаче СРП не посочва да е образувано съдебно дело в този съд, какъв е неговия вид и номер, както и какво е правното основание за заведените искове.Последното е съществена предпоставка, за да може да се прецени правилно по-късно дали са налице пречки за конституиране на определени лица в процеса като граждански ищци в съдебното производство/с оглед ограничението по чл.84,ал.2 от НПК/.

На следващо място, в този обвинителния акт е посочено ,че подс.Б., като действащ адвокат, вписан в САК бил упълномощен от горепосочените лица да ги представлява пред ЗД „Бул Инс“/а всъщност той бил упълномощен да ги представлява и пред редица други държавни органи и институции/.В случай на договорено извънсъдебно споразумение със застрахователя, пълномощникът следвало да посочи банкова сметка на упълномощителя, за да се преведе обезщетението.Не са събрани доказателства петимата упълномощители да са представили на подсъдимия свои конкретни банкови сметки в качеството си на упълномощители по горното пълномощно.

Действително св.И.И. сочи в разпита си да е получил банкови сметки от пострадалите лица,които бил предоставил на подсъдимия, но няма яснота кога е станало това и какви са номерата на тези сметки.

На 18.05.2021 г. са сключени четири Споразумения между ЗД „Бул Ипс“ и четири от горните пет лица/с изключение на Е.П./,като всеки един от четиримата бил представляван от подс.Б.. Застрахователят се задължил да заплати на всеки един от бенефициентите сумата от по 90 000 лв,но по някаква причина сумите следвало да бъдат преведени по сметка на подсъдимия.Това следва от текста на клауза II,т.2 от Споразуменията, които са били сключени между ЗД „Бул Инс“ и пълномощника на четирите наследници на починалото лице при ПТП/тоест подс. Б./. В обвинителния акт са посочени в четири отделни абзаца кратки описания на Споразуменията между застрахователя и пълномощника на наследниците на починалото лице. В клауза II,т.5 от Споразуменията за четиримата бенефициенти е било налице и допълнително задължение в 3 дневен срок от получаване на обезщетенията/платими на пълномощника им в месечен срок от 18.05.2021 г./, да реализират отказ от иск по повод заведеното дело № 65/2019 г. В обвинителния акт не се сочи дали такъв отказ е направен, дали делото е още висящо, с какъв предмет е между кои страни е и дали изобщо гражданския съд в Плевен,разглеждащ гр.д.№ 65/2019 г. е сезиран с четирите Споразумения, визирани от СРП в така внесения обвинителен акт.

На следващо място, в обвинителния акт СРП излага невярното фактическо твърдение ,че след сключване на четирите Споразумения 3 подсъдимия Б. бил посочил личната си банкова сметка, вместо тези на упълномощилите го лица,за да получи обезщетенията. Видно е от текста на самите Споразумения, че вътре в клаузите на последните е посочена единствено и само банковата сметка на подсъдимия. Следователно, това е станало преди или по време на сключване на Споразуменията и от застрахователното дружество са били пределно наясно с това.

В обвинителния акт се сочи, че на 26.05.2021 г. застрахователят е превел по сметката на подсъдимия/посочена в Споразуменията/ първата част от договорените обезщетения, а именно по 27 000 лв за всяко едно от тях или общо 108 000 лв.Лаконично е посочено това да е станало в гр. София, но в непосочен клон на ДСК , нито е конкретизирано време на получаване на сумата от страна на подсъдимия. Последното е твърде съществено както от обективна , така и от субективна страна, предвид твърденията в обвинителния акт. Не е ясно кога е уведомен подсъдимия Б., че сумата е по сметката му, за да може субективно да формира някакво отношение към тази парична сума.В обвинителния акт е посочено ,че след получаване на сумата обвиняемият решил да я задържи за себе си и да не я предоставя на правоимащите лица. Не става ясно прокурорът какво има предвид под „получаване на сумата“ – нареждането на превода,постъпването на сумата по сметка или фактическото и изтегляне на каса или нареждането на нов превод от подсъдимия към трето лице.Тази неяснота е съществена, като последното се засилва и от следващите редове в обвинителния акт, а именно твърдението, че четиримата пострадали се били свързали „по-късно същия ден“, за да си поискат парите, но „деецът“бил отказал.Липсващата яснота по критерия „време“ създава затруднения да се разберат точно твърденията на държавното обвинение.Още повече буди недоумение как четиримата бенефициенти ,при наличието на банкова тайна са разбрали за наредените преводи ,че да потърсят още същия ден подсъдимия. Неяснотата се засилва още и от наличието по делото на извлечения от банкови документи/некоментирани изобщо в обв.акт/, от които е видно,че В Банково извлечение за периода от 25.05.2021 до 13.08.2021 г.

„Вальор описание на операцията сума“/л.159 от ДП/по посочената в диспозитива на обв.акт сметка на подс.Б. са постъпили четири превода по 27 000 лв , но на 27.05.2021 г./КТ/, после е налице заявка за теглене на каса от 28.05.2021 г. от титуляра/подс.Б./, а на 31.05.2021 г.с Нарежданеразписка/л.243 от ДП/ сумата е изтеглена на каса от него. По делото се намират още 4 бр. Разписки от същата дата , с които пострадалите заявяват поотделно ,че са получили на ръка по 26 838 лв от адв.Б.. Спрямо същите тези разписки, подс.Б. изразява загриженост да не бъдат „откраднати“ от делото.

Ако тези банкови документи установяват коректно финансовите транзакции във времето,то не е възможно престъплението да е извършено на 26.05.2021 г.,както настоява СРП. Действително, прокурорът следва да посочи доказателствените материали, от които се установяват обстоятелствата по извършеното престъпление и редица други такива от значение за наказ. отговорност/чл.246,ал.2от НПК/, но доколкото в обв.акт са посочени както 4 показанията на св.Игнатов, така и писмените доказателства, прокурорът е бил длъжен да посочи, ако не кредитира определени доказателствени източници, по какви причини е на това мнение. Това не е сторено.В конкретния случай, въззивният състав на СГС е на мнение, че това е било в още по-голяма степен задължително, след като е повдигнато обвинение за присвоително престъпление, което има за съставомерен резултат имуществени вреди в големи размери.В случай ,че има възстановяване на щетите, дори да се поддържа тезата за виновно поведение ,то правната квалификация следва да е по привилегирования състав на чл.206,ал.6,вр.ал.3,вр.ал.1 от НК. Ето защо, държавното обвинение дължи аргументация във внесения обвинителен акт дали има възстановяване на щетите или няма такова.

Всички горепосочени пороци на внесения обвинителния акт, освен че са съществени непълноти, представляват и отстраними съществени проц. нарушения, които са накърнили правото на защита на подсъдимия. В доказателствата по делото съществуват такива, които детерминират нужда от коригиране на обвинението по критерия време на неговото извършване. При едно по-конкретно обвинение едно подсъдимо лице би могло да се защити по ефективно, за разлика от поне определените обвинения, каквото се явява настоящото.