Решение № 10 от 18.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Велико Търново, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ С.А

Членове:

А. ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д. при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Ц. Анг. М. като разгледа докладваното от ПЕТЯ С.А Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600233 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Плевенски окръжен съд с присъда № 23 от 05.06.2025г., постановена по НОХД 974/2023г. по описа на съда е признал подсъдимите както следва:

В. К. С. за виновен за деяние по чл.116, ал.1, т.6 пр. посл. и т.11 вр. чл.

115 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и му е наложил наказание двадесет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Д. А. И. за виновен да е извършил деяние по чл. 116 ал.1 т.6 пр. посл. и т.

11 вр. чл. 115 и вр. чл. 20 ал.2 от НК и му е наложил наказание двадесет години лишаване от свобода. Признал го е за виновен да е извършил и деяние по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК и му е наложил наказание четири години лишаване от свобода.

На основание чл. 23 ал.1 от НК е определил едно общо наказание измежду така наложените в размер на двадесет години лишаване от свобода, 1 което да се търпи при първоначален „строг“ режим.

А. Р. С. за виновен да е извършил деяние по чл. 116 ал.1 т. 6 пр. посл. и т.

11 вр. чл. 115 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и му е наложил наказание двадесет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 59 ал.1 от НК е зачел предварителното задържане на всеки от тримата подсъдими за изтърпяно наказание лишаване от свобода.

С. К. С. за виновен да е извършил деяние по чл. 116 ал.1 т. 6 пр. посл., т.

11 и т.12 вр. чл. 115 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и му, е наложил наказание „доживотен затвор“, което да бъде търпяно при първоначален "специален" режим.

Разпоредил се е с веществените доказателства. Осъдил е подсъдимите да заплатят разноски по делото.

Срещу присъдата е подаден въззивен протест от прокурор при окръжна прокуратура Плевен. Единственото основание, което се сочи е явна несправедливост на наложеното наказание. По отношение на подсъдимите В.

К. С. и Д. А. И. се претендира налагане на следващото по вид и тежест измежду алтернативите наказания, а именно - „доживотен затвор“, вместо определеното 20 години лишаване от свобода. В допълнително изложение към въззивният протест са изложени съображенията, поради които представителят на окръжното обвинение претендира налагане на по- тежкото по вид наказание.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимият С. К. С.- адв. Н.. Претендира се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която този подсъдим да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като в хода на процеса не е доказано по категоричен начин наличие на причинна връзка между неговите действия и настъпилата смърт на лицето.

Жалба от адв. Н. със същото съдържание е депозирана срещу присъдата, но в качеството му на защитник на подсъдимия В. К. С.. Представени са към двете жалби допълнителни съображения, в които подробно са посочени всички възражения, които защитникът на подсъдимите В. и С. С.и – адв. Н. прави.

2

Жалба срещу присъдата е депозирана и от адв. С., в качеството му на защитник на подсъдимия А. Р. С.. С нея също се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която този подсъдим да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Недоволен от присъдата е останал и подсъдимият Д. А. И., който чрез своя защитник – адв. Й. е депозирал жалба. Направени са в условията на алтернативност искания за признаване на И. за невинен и оправдаването му по повдигнатото му обвинение по чл. 116 от НК или преквалифициране на деянието от такова по чл. 116 в такова по чл. 124 от НК или подсъдимият да бъде признат за виновен за деяние по чл. 115 от НК и признат за невинен и оправдан по първоначалното обвинение, а последната алтернатива е свързана с явна несправедливост на наложеното наказание в смисъл на неговата завишеност, като се претендира намаляване на размера му. Адв. Й. е изложила и допълнителни съображения, в които подробно е развила доводите си и възраженията.

В съдебно заседание представителят на апелативна прокуратура поддържа подаденият протест. Намира, че са налице предпоставки за определяне на втората алтернатива от наказанията - „доживотен затвор“ по отношение на подсъдимите В. С. и Д. И., тъй като деянието е изключително тежко и характеристиките на дейците също. Намира в останалите части присъдата за правилна и законосъобразна и като такава предлага да бъде потвърдена, а депозираните срещу нея жалби от всички подсъдими – оставени без уважение като неоснователни.

Поверениците на частните обвинители – адв. К. и Д. поддържат становището на прокурора, досежно определяне на наказание „доживотен затвор“ по отношение на двама от подсъдимите – Д. И. и В. С.. Намират присъдата за законосъобразна в останалите й части и като такава предлагат да бъде потвърдена. Жалбите на подсъдимите като неоснователни - да бъдат оставени без уважение.

Защитникът на подсъдимите В. С. и С. С. – адв. Н. поддържа изложеното в жалбата. Акцентира върху твърдението си за отсъствие на квалифициращите елементи на деянието по чл. 116 от НК. Навежда на доводи за липса на доказателствен анализ на показанията на свидетелите от първостепенния съд, на наличните между тях противоречия и съвкупен анализ със заключенията на 3 изготвените по делото експертизи. Счита освен това, че първостепенния съд е наложил еднакви наказания на трима от подсъдимите, без да е направил за тях нужният анализ какво наказание всеки от тях следва да понесе.

Защитникът на подсъдимия С. С. – адв. Ф. също поддържа жалбата срещу присъдата. Възраженията му са основно за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с които е ограничено правото на защита на този подсъдим – непредявяване на ДП, непредоставяне на материалите от ДП за запознаване; особено внимание обръща на съдържанието на обвинителния акт, в които счита, че са налице непълноти и липса на описание относно С. С. и участието му в деянието, за което му е повдигнато обвинение. Твърди се също наличие на противоречие между приетото в мотивите към присъдата, че подсъд. С. С. е имал в ръцете си дървен кол при извършване на деянието и липсата на такова описание в обвинителният акт. Освен това не била дадена възможност на прокурора да представи обвинителният акт след откриване на съдебното следствие. Освен тези процесуални нарушения, твърди се като такова и липсата на мотиви, предвид на това че анализ на противоречията в показанията на свидетелите не е направен, не ставало ясно кога се приема да е настъпила смъртта от съда, нито кога са нанесени ударите с твърдите тъпи предмети и кога тези с ритници. Отсъствал и квалифициращият елемент – по хулигански подбуди.

Твърди се и недоказаност на обвинението. Основното искане на адв. Ф. е за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Защитникът на подсъдимият Д. И. – адв. Й. пледира при условията на алтернативност. Първото направление е постановяване на нова, оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението спрямо този подсъдим. На следващо място за преквалификация на деянието или в такова по чл. 115 от НК, поради липсата на квалифициращи белези за по- тежко наказуемият състав или за приложение на чл. 124 от НК – убийство при смесена вина.

Спира се подробно на липсата на доказателствен анализ – основно на свидетелските показания и наличните между тях противоречия. Намира, че смъртта е причинена от един удар и той не е нанесен от подс. И.. Изразява несъгласие с приетото за общност в умисъла на четиримата подсъдими.

Претендира и явна несправедливост на наложеното наказание. Също намира, че е налице липса на мотиви. В заключение се иска произнасяне в някоя от 4 посочените алтернативи – оправдаване на подсъдимия, отмяна и връщане за ново разглеждане, преквалификация в по- леко наказуемо деяние или намаляване размера на наложеното наказание.

Защитникът на подсъдимия А. С. – адв. С. счита, че този подсъдим няма принос за настъпването на смъртта на пострадалия и поради това следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Особено внимание обръща на липсата на мотив у С. за извършване на престъплението, тъй като той дори не е познавал пострадалия и не е бил от това населено място. При условията на алтернативност претендира и намаляване размера на наложеното наказание.

Твърди се липса на индивидуализация на наложеното наказание по отношение на всеки от подсъдимите в първостепенния акт.

В същата насока са и исканията на адв. И. – също защитник на подс. А.

С.. Той основно се спира върху липсата на общ умисъл за умъртвяване, както и върху липсата на мотиви относно индивидуализацията на наказанията за всеки от подсъдимите. Иска се в заключение отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или преквалификация на извършеното от този подсъдим, съгласно събраните по делото доказателства.

Всеки от подсъдимите поддържа казаното от защитата си. Подс. В. С. няма какво да добави към заявените искания. Подсд. С. С. добавя, че не е носил нищо по време на инцидента и е слязъл, за да предотврати случващото се. Подсъдимият Д. И. – сочи, че не той е нанесъл смъртоносния удар и подс.

С. сочи, че е нанесъл само удар с един ритник. Всички подсъдими искат отмяна на постановената присъда.

Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в протеста и жалбите оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание, обсъди събраните пред настоящата въззивна инстанция доказателства при откритото съдебно следствие и след като извърши цялостна проверка на присъдата, съгласно чл.

314 ал.1 от НПК, прие за установено от следното:

По фактическата обстановка

5

Въззивният съд възприема, приетата за установена фактическа обстановка от първостепенния съд в най- общи линии, но с някой детайлни различия и тя се изразява в следното:

Подсъдимите са както следва: В. К. С. e роден на 08.12.1993 година в град Плевен, с ЕГН:**********, български гражданин, с основно образование, женен, не работи, неосъждан; Д. А. И., роден на 15.08.2000 година в град Плевен, с ЕГН:**********, българин, български гражданин, с основно образование, женен, не работи, неосъждан; А. Р. С., роден на 30.05.1999 година в град Плевен, с ЕГН:**********, българин, български гражданин, с основно образование, не е женен, неосъждан и С. К. С., роден на 01.02.1990 година в град Луковит, с ЕГН:**********, български гражданин, с начално образование, не е женен, осъждан. С определение по НОХД №1991/2016 година по описа на Районен съд гр. Плевен, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, с което С. К. С. се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца при строг режим.

С определение на ЛОС по ЧНД № 272/2018 година, С. е условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатък от 1 месец и 17 дни, за което му е определен изпитателен срок равняващ се на неизтърпяната част.

Определението е влязло в сила на 05.06.2018 година. Със споразумение по НОХД № 2506/2018 година по описа на Районен съд - Плевен, С. С. за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК получил наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три / месеца при строг режим. Наказанието е изтърпяно на 14.02.2019 година.

Подсъдимите В. и С. С.и са братя. Семейството им живее в село Биволаре, на адрес ул. „Крайбрежна“ № 11. С. живеел със семейството си в селото, а В. С., когото наричали В. имал жена и дете, с които живеел в град Плевен. Всички подсъдими се познавали и били в добри отношения, включително и със св. Т. Е.. Прякорът на А. С. бил „Чачан“, Д. И. бил известен с прякора „Джани“.

Пострадалият М. Н. М. бил родом от село Биволаре, където живеел заедно със семейството си, на адрес ул. „Витоша“ №14. В селото бил известен с прякора си „Агата“. На 25.12.2022 година пострадалият М. заедно със съпругата си – св. А. Ю. А.а бил на гости у техни роднини. В дома им на ул.