Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260454 от 15.02.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9692/2020
Вид
Решение № 260454
Подписан
15.02.2021
Състав
ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е № 260454

15.02.2021 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XІV-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9692/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК

– решение по исков спор .

Искова молба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение

(МБАЛ) „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив , бул. „Пещерско шосе” № 66, предявена против Б.С.Д., ЕГН **********,***, с иск с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът - лечебно заведение, твърди, че е оказало на ответника болнична помощ на ответника на стойност от 106.28 лв., която останала неплатена – Д. постъпила за лечение на дата 08.09.2018г. , но напуснала още същия ден по свое желание лечебното заведение, без да бъде довършена клиничната пътека, по която била лекувана – КП № ******“. Затова ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на това парично задължение, издадена по частното дело № 769 по описа на ПРС за 2020г. Заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и съответно ищеца , на което дружество е даден срок по чл. 422 от ГПК , иска да се признае за установено по отношение на Д. съществуването на вземането , определено по размер съобразно по ценоразписа на лечебното заведение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 20.01.2020г, до окончателното изплащане на вземането . Иска и присъждане на разноските по спора.

Ответната страна твърди в отговора си плащане на вземането и моли делото да се прекрати.

Искът е допустим. Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени, като има пълна идентичност между спорното право , така , както е описано в заповедта за изпълнение , от една страна, и исковата молба , от друга.

По същество:

По възникването на вземането и по неговия размер не се спори –видно от приложената и неоспорена медицинска документация ( история на заболяването ) , Д. е постъпила в ищцовото лечебно заведение на датата, посочена в исковата молба, и е била лекувана по КП № ****Алгоритъма на пътеката не е довършен, тъй като ответника самоволно е напуснал здравното заведение;

Националната здравноосигурителна каса е била в правото си да откаже да заплати лечението. Вземането на болницата е било изцяло изискуемо, включително по размера си. Стойността на отделните извършени дейности е била определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията на ответника „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, утвърден със заповед на директора на лечебното заведение № ****., с който Д. е била запозната още при постъпването си, видно от приложената декларация на л. 6 от делото.

Същевременно обаче, ответника е платил изцяло вземането на болницата, което се е случило в хода на процеса, на 14.10.2020г . по този факт също не се спори , а и е доказан от приложените на л. 43 от делото копия от касови бонове. Съдът следва да го отчете по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК и да отхвърли иска изцяло, след като вземането е погасено.

Разноските се присъждат обаче в тежест на ответника, доколкото е дал повод за завеждането на иска ( плащането и извършено след датата на подаване на исковата молба).

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

Отхвърля иска на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив , бул. „Пещерско шосе” № 66, да се установи спрямо Б.С.Д.,

ЕГН **********,***, съществуването на вземане на ищеца за сума от 106.28 лв., представляваща стойност на оказани при хоспитализация на 08.09.2018г., медицински услуги , за която стойноста е издадена заповед за плащане

№ **** по частното дело № 769 по описа на ПРС за 2020г., като неоснователен поради плащане в хода на делото.

Осъжда Б.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив , бул. „Пещерско шосе” № 66, сумата от 180 лева разноски по двете производства.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ В. РУМЕНОВ

Вярно с оригинала.

Р.М.