Решение № 5098 от 21.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5098 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. В. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20241110202318 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО

*****” АД, с ЕИК –***** със седалище и адрес на управление *****, чрез адв.М. И. Г. срещу Наказателно постановление № Р – 10 – 14 от 22.01.2024 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, предложение второ, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с §1., т.52 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, във вр. с чл.648, ал.1 от КЗ е наложена „имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 108, ал.1 от КЗ.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт. На първо място се твърди, че дружеството е санкционирано за квалифициран състав на административно нарушение, чийто елементи не са описани в съставения акт за установяване на административно нарушение. Отделно от това, според жалбоподателя липсва 1 повторност, тъй като в процесното НП се релевират твърдения за предходно нарушение по смисъла на чл.107 от КЗ /отм./, извършено преди влизане в сила на новия КЗ. На следващо място се излагат доводи за неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение, тъй като според жалбоподателя нормите на чл.108 от КЗ имат характер на общ закон по отношение на Глава 39 /”Имуществено застраховане” / и Глава 47 /”Задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите”/ от КЗ и доколкото в конкретния случай се касае за претенция по застраховка „ГО”, то приложими са разпоредбите на чл.496 и сл. от КЗ. Настоява се още за неправилна индивидуализация на административно-наказателната отговорност с налагане на санкция, която не съответства на целите по чл.12 от ЗАНН. Алтернативно се застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради липсата на настъпили обществено-опасни последици, както и поради факта, че към момента на съставяне на АУАН застрахованият изцяло е получил определеното му застрахователно обезщетение.

Въззиваемата страна – З аместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, чрез процесуалния си представител, моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение № Р – 06 – 337 о т 10.10.2023 г. на гл.експерт в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” към КФН е установено, че в Комисията за финансов надзор е постъпила жалба с вх. № 9102-803 от 11.09.2023 г., подадена от А.Н.Д. от гр. София. Съгласно изложеното в жалбата, по повод настъпило застрахователно събитие пред „З***** АД е била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение заведена с № 2310023043, на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Жалбоподателят възразява срещу забавено произнасяне от страна на дружеството по предявената претенция.

За извършване на проверка по случая с писмо на КФН, изх. № 91-02803 от 14.09.2023 г. от „З***** АД било изискано писмено становище, ведно със заверено копие от цялата документация по претенцията. Отговорът на застрахователното дружество, заедно с изисканите от същото доказателства, постъпил в КФН с писмо с вх. № 91-02-803 от 28.09.2023 г.

След проверка и анализ на цялата документация по случая, е било установено следното:

2

На 26.07.2023 г. пред „***** била предявена претенция, по повод на настъпило застрахователно събитие — увреждане на лек автомобил марка и модел „*****“, с peг. № *****, вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП). Завеждането на претенцията било удостоверено с № 2310023043 на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица

№

BG/02/123001133099. На датата на завеждане на претенцията пред застрахователя били представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера й, като също така бил извършен оглед на увредения автомобил, въз основа на който бил изготвен опис на констатираните увреждания.

На 28.07.2023 г. пред застрахователя били представени данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено застрахователно обезщетение.

След 28.07.2023 г. от ползвателя на застрахователни услуги не са били изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, съгласно чл. 106, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ).

С платежно нареждане от 21.09.2023 г. застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 322,06 лв. по банковата сметка на А.Н.Д..

Съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1-3, 810 и 13-18, раздел II, буква „А” от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането.

Следователно, след като на застрахователя са били представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, в конкретния случай, считано от 28.07.2023 г., съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ за „З***** АД е възникнало задължение в срок до 18.08.2023 г. включително, да се произнесе по претенция № 2310023043 по един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини.

При преглед на представените в КФН документи по претенция № 2310023043 било установено, че „З***** АД се е произнесло по предявената претенция извън законоустановения срок.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от Кодекса за застраховането, като нарушението е извършено на 19.08.2023 г. в гр. София.

Срещу АУАН № Р – 06 – 337 от 10.10.2023 г., в срока по чл. 44 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ не са постъпили писмени възражения от „З***** АД.

След преценка на всички представени доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, наказващият орган приел за установено от 3 фактическа и правна страна, че „З***** АД не е изпълнило задължението си по чл. 108, ал. 1 от КЗ, в срок до 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 от КЗ – от 28.07.2023 г., но не по-късно от 18.08.2023 г. включително, да се произнесе по предявена пред дружеството застрахователна претенция № 2310023043 съгласно един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, а именно да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането. Нарушена е разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Нарушението е извършено на 19.08.2023 г. в гр.

София. АНО посочил, че нарушението на чл. 108, ал. 1 от КЗ е обявено за административно нарушение с чл. 644, ал. 1 от КЗ. В случая субект на нарушението е юридическо лице, поради което въпросът за вината, като елемент от субективната страна на нарушението, не подлежи на обсъждане.

Наказващият орган приел, че констатираното с АУАН № Р – 06 – 337 от 10.10.2023 г. нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажно” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Същият изложил мотивите си, че забавеното уреждане на застрахователна претенция винаги засяга правата на ползвателите на застрахователни услуги, които не могат да получат своевременно обезщетение, с което да възстановят претърпените вследствие на застрахователното събитие вреди или съответно да потърсят защита на правата си по съдебен ред, в случай на отказ от страна на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение или при несъгласие с неговия размер.

Наказващият орган посочил, че нарушението на чл. 108, ал. 1 от КЗ е формално и наличието на причинена вреда не е задължителен елемент от състава на неговото извършване. Констатираното с АУАН № Р – 06 – 337 от 10.10.2023 г. нарушение е извършено „повторно” по смисъла на § 1, т. 52 от Допълнителните разпоредби на КЗ, тъй като същото е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на Наказателно постановление № Р-10915/14.12.2021 г. (влязло в сила на 12.12.2022 г.), с което на жалб.“З***** АД е наложено административно наказание „имуществена санкция” за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. От изложеното АНО приел, че е налице „повторност“ по смисъла на § 1, т. 52 от Допълнителните разпоредби на КЗ, както и основанието за недопустимост за сключване на споразумение по чл. 58г, ал. 2, т. 1 от ЗАНН. Освен това наличието на „повторност“ по смисъла на § 1, т. 52 от Допълнителните разпоредби на КЗ е основание размерът на имуществената санкция да бъде определен съгласно разпоредбата на чл. 644, ал. 2 от КЗ.

С оглед постигане целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН, АНО наложил имуществена санкция за нарушение, извършено в условията на „повторност“ по смисъла на § 1, т. 52 от Допълнителните разпоредби на КЗ, в минимално предвидения от закона размер, а именно 2 000 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по реда 4 на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 108, ал.1 от КЗ предвижда, че застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането. Посочената разпоредба е точна, ясна и съдържа конкретно правило за поведение, адресирано до конкретни правни субекти.

Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не е изпълнил вмененото му законово задължение в срок 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ - от 28.07.2023 г., но не по-късно от 18.08.2023 г. включително, да се произнесе по претенция № 2310023043 по един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането. От приложените писмени доказателства е установено, че „З***** АД е изплатило застрахователно обезщетение по претенция № 2310023043 на 21.09.2023 г. - извън рамките на законоустановения срок.

Ето защо съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана административно - наказателната му отговорност за нарушение на чл. 108, ал.1 от КЗ.

Санкционната норма на чл. 644, ал.1, т.2 от КЗ, действаща към датата на процесното нарушение, предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 1000 до 20 000 лева за юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635 – 643, на разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на заместник-председателя . В ал. 2 на посочената разпоредба е предвидено, че когато нарушението е извършено повторно, наказанието е имуществена санкция в размер от 2000 до 40 000 лева за юридическо лице.