Решение № 77 от 12.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Пловдив, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20245300900029 по описа за 2024 година

Производство по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е въз основа на жалба, подадена от адв. А. Д., АК Пловдив, като пълномощник на Л. И. Ф., председател на СНЦ "Пловдивски общински комитет Васил Левски" - гр. Пловдив, срещу отказ № 20240108155826 / 09.01.2024г. на длъжностно лице към Агенция по вписвания, Търговски регистър. Изложени са съображения за незаконосъобразност на атакувания отказ, като се иска същият да бъде отменен и се задължи Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване на новоучреденото сдружение с нестопанска цел "Пловдивски общински комитет Васил Левски". Към жалбата е приложена преписката по издаване на обжалвания отказ.

Жалбоподателят твърди, че няма нито вътрешно противоречие, нито законово в разпоредбата на чл. 7 от Устава, определяща сдружението като такова развиващо обществено полезна дейност в частна полза, поради което и счита отказа, мотивиран с тълкуване на устава, като съдържащ противоречив текст, сочещ едновременно и дейност в обществена и частна полза незаконосъобразен и извън правомощията за проверка на представените към заявлението документи от външна страна. Оспорва се и констатираната липса на задължително съдържание на устава по смисъла на чл. 20, т.

10, предложение второ и т. 13 от ЗЮЛНЦ. Счита, че изискване уставът да е подписан от всички гласували не е заложено в закона, поради което и за целите на производството по чл. 21 от ЗТР са спазени всички необходими изисквания за допускане на вписване исканите обстоятелства, а допълнително въведените от ДЛР изисквания не кореспондират с правилата на регистърното производство, а могат да 1 бъдат относими само при възникване на правен спор относно допуснатото вписване на заявените обстоятелства.

Съдът, след като прецени приложените доказателства и взе предвид изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от Л. И. Ф., чрез адв. Д., който е лицето, подало заявление образец А15 за вписване на обстоятелства относно сдружение и заявило, че желае да бъде вписан като представляващ новосъздаващото се юридическо лице. Налице е правен интерес от обжалване на негативния за заявителя охранителен акт. Жалбата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок. Представени са доказателства за внасянето по сметка на ОС на дължимата държавна такса за обжалването на отказа. ОС – Пловдив е местно компетентен да се произнесе по жалбата, тъй като той е съдът по седалището на сдружението в процес на учредяване – гр. Пловдив. Поради това жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Със Заявление обр. А15 за вписване на обстоятелства относно сдружение с вх. № 20240108155826 е заявено вписване на новоучредяващо се сдружение с нестопанска цел с наименование „Пловдивски общински комитет Васил Левски“.

На 09.01.2024 г. е постановен оспорвания отказ, поради мотив, че част от заявените обстоятелства не отговарят на взетите решения и на съдържанието на представения устав. Сочи се в отказа, че заявеното за вписване обстоятелство в поле 17г, че сдружението е определено за извършване на дейности в частна полза не се установява от устава, в чл. 7 на който е посочено, че сдружението ще осъществява "общественополезна дейност в частна полза". Прието е, че тази формулировка противоречи на императивни норми на закона, който позволява да се извършва дейност или в частна, или в обществена полза, а конструкциите „общественополезна дейност“ и „дейност в обществена полза“ имат напълно идентичен смисъл. Прието е също, че в случая определените от учредителите на сдружението цели и предмет на дейност попадат в изброените по чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ и са в обществена полза, а не в частна както е заявено за вписване. За пълнота е отбелязано, че представеният учредителният акт не носи задължителното по закон съдържание по смисъла на чл. 20, т. 10, предл. второ и т. 13 от ЗЮЛНЦ, както и, че уставът по своята правна същност е правна сделка, инкорпорираща съвпадащите волеизявления на учредителите, която урежда вътрешните отношения и устройството на юридическото лице и поражда действие след възникване на сдружението, поради което, за да има удостоверително значение за изразеното волеизявление, представеният устав следва да е подписан от всички учредители.

Съображенията, развити в отказа, се поддържат и в подаденото от АВп становище по жалбата.

Действително, както се поддържа в жалбата и е посочено и в мотивите на 2 обжалвания отказ, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза, поради което и съдът не споделя изводите на ДЛР, че в случая определените от учредителите на сдружението цели и предмет на дейност попадат в изброените по чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ, поради което и приема, че дружеството ще осъществява дейност в обществена полза, а не в частна както е заявено за вписване. Законът изрично дава възможност за самоопределяне на сдружението. Не е основание за отказ от вписване самоопределянето на едно сдружение като такова за осъществяване на дейност в частна полза, дори целите му да могат да се определят като общественополезни.

Констатацията, че не е ясно от учредителния акт и устава, приложени към заявлението, как се самоопределя сдружението – като такова за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза се споделя от настоящия състав. В чл. 7 от приложения към заявлението за регистрация устав са посочени и двете алтернативно дадени възможности от закона, с формулировката „общественополезна дейност в частна полза“. Самият закон приравнява по значение тези легални термини, както в чл.

2 ЗЮЛНЦ сочи, че ЮЛНЦ може да осъществява дейност в обществена или частна полза, като определянето за осъществяване на общественополезна дейност е неотменяемо след вписването на това обстоятелство. Така също глава трета от закона, която не се прилага за ЮЛНЦ, определени за извършване на дейност в частна полза, е озаглавена „Юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност“, от което се налага изводът, че законът напълно отъждествява тези две понятия. Както се сочи в жалбата, не е забранено на едно дружество, самоопределило се за осъществяване на дейност в частен интерес да си поставя по-висши цели, незабранени от закона, но следва от представените към заявлението доказателства да може ясно да се определи коя от двете алтернативни, императивно определени законови възможности, е била избрана от учредителите на дружеството, а в настоящия случай, доколкото са посочени и двете възможни такива, този избор не е ясен. Така посоченото ясно в заявлението, че ЮЛНЦ ще осъществява дейност в частна полза не се установява от представените към него доказателства – учредителен акт и устав на сдружението, а именно с тях законът сочи, че следва да се определи това обстоятелство, а не от заявителя.

Действително, в чл. 27, ал. 4 от Устава, приложен към заявлението, е посочен начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите, както изисква императива на чл. 20, т. 13 ЗЮЛНЦ, но не се съдържат правила за реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството, както изисква чл. 20, т. 10, предложение второ на ЗЮЛНЦ, поради което и представения устав не отговаря напълно на изискванията на закона.

Настоящият състав споделя и приетото от ДЛР, че уставът при учредяване на 3 юридическото лице с нестопанска цел следва да е подписан от всички учредители, доколкото по този начин се удостоверява, че всички учредители са изразили воля за приемането му точно с това съдържание. Уставът представлява многостранен договор, с който учредителите създават сдружението, съгласяват се с неговите цели и задачи, предмет на дейност и регламентират правата и задълженията, посочени в закона (чл.

20). Съдебната практика приема, че аргумент в полза на горния извод е и разпоредбата на чл. 33п, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г., от систематическото тълкуване на която следва, че удостоверяването на волята на учредителите единствено с подписа на ръководещия заседанието и на лицето, изготвило протокола, е предвидено само по отношение на решението за учредяване на сдружението по чл. 33п, ал. 2, т. 3 от Наредбата, но не и по отношение на устава на сдружението, а доколкото за устава не е предвидена облекчената форма за удостоверяването му, следва да се приеме, че трябва да бъде подписан от всички учредители. В този смисъл доводите в жалбата, че такова свръхизискване устава на сдружението да бъде подписан от всички учредители, прието от ДЛР няма, настоящия състав не споделя, доколкото с представените към заявлението доказателства не е удостоверено изявлението на всеки един от учредителите, че приема устава на сдружението. В този смисъл е не само цитираната съдебна практика в отказа, постановен от ДЛР, а също и Решение № 935 от 20.07.2023 г. по т. д. № 1271 / 2023 г. на Софийски градски съд, Решение № 11964 от 03.09.2020 г. по т.д. № 1534/2020 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, Решение № 1715 от 27.03.2017 г. по т. д. № 13 / 2017 г. на Окръжен съд – Благоевград, Решение № 270 от 14.05.2018 г. по т. д. № 213 / 2018 г. на XVIII състав на Окръжен съд - Пловдив и др.

Поради изложеното съдът счита, че постановеният отказ е обоснован и законосъобразен, поради което и следва да бъде потвърден, а жалбата против отказа, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

От страна на Агенция по вписванията е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящото производство не е спорно, в него Агенция по вписванията не участва като страна, а като орган, постановил обжалвания отказ, поради което тя нито дължи разноски, нито на нея се следват такива.

Производството има едностранен характер и поради това разноски на страната, в чиято полза е разрешен правния спор, не се дължат и не следва да се присъждат.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с така очертания характер на производството и е в противоречие с нормата на чл. 541 от ГПК, която регламентира, че разноските в охранителното производство са за сметка на единствената страна в това производство – молителя. В този смисъл е и становището в съдебната практика – Определение № 60480 от 20.12.2021г. по ч.т.д. № 2562/2021г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Поради това искането за присъждане на разноски на Агенция по вписванията за юрисконсулско възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде 4 уважавано.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20240108155826 / 09.01.2024г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление обр. А15 с входящ номер 20240108155826, за вписване на новоучредено сдружение с нестопанска цел с наименование „Пловдивски общински комитет Васил Левски“ със седалище гр. Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Агенцията по вписванията за сведение.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

5