Решение № 4772 от 06.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4772 гр. Пловдив, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20245330117634 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. М. Г., чрез адв. К., против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: 131576434 да заплати на ищеца сумата от 10 лв. – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *** от *** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за осъждане на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690 да заплати на ищеца сумата от 20 лв. - недължимо платена по клауза за гарант по договор за предоставяне на гаранция № ***г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – *** г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството му на заемодател, е сключен договор за потребителски кредит №*** г., по силата на който на ищцата била предоставена заемна сума в размер на 1000 лв., като следвало да се върне сумата от общо 1125,40 лв. за периода 15.08.2023 г. – 26.03.2024 г. Било уговорено и поръчителство съгласно договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно който ищцата следвало да заплати сумата от 625,60 лв. за предоставеното поръчителство. Ищцата твърди, че сумите по договорите за кредит и за поръчителство били изцяло изплатени на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, съгласно погасителния план по договора. Ищецът поддържа, че договорът за заем бил недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Посочва, че в договора не били посочени условията за прилагането на договорения лихвен процент, което нарушавало разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Поддържа, че договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

Твърди и нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради липса на посочване на начинът на изчисляване на ГПР и каквато и да е яснота по какъв начин е 1 формиран същият, респ. общата сума по него. Счита за нищожна клауза и поръчителството, предвидено в договора, поради противоречие с добрите нрави и прекомерност. Сочи и допълнително основание – чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето естество се препокривали с ГПР и по този начин се нарушавало изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, а именно, че ГПР не можело да надвишава с повече от пет пъти размера на законната лихва. Сочи нарушение и на материалния закон – чл.71 ЗЗД и на чл.33 ЗПК. Счита, че платените по договора суми за лихва и поръчителство били недължимо платени, при начална липса на основание.

Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на облигационна връзка между страните, произтичаща от договор за паричен заем № ***, с твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията на страните. Поддържа, че договорът е действителен, като оспорва изложените твърдения за нарушения на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Излага твърдения за правилно формиран годишен процент на разходите, който не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Оспорва твърденията на ищеца, че е налице нарушение поради невключване на възнаграждението за поръчителство, дължимо по договора за предоставяне на гаранция в ГПР, доколкото то не било част от общия разход по кредита за потребителя. Сочи, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство с третото лице не е необходимо условие за сключването на договора за кредит, а е от значение дали гаранцията ще бъде активирана. Поддържа, че единственият разход по кредита е предвидената в договора възнаградителна лихва. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на претеднираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Депозиран е писмен отговор и от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, извън срока по чл.131, ал.1 ГПК.

В откритото съдебно заседание, проведено на 06.10.2025 г. ищецът, чрез процесуалния си представител е направил изменение на размера на исковете, на основание чл.214, ал.1 ГПК. В протоколно определение от 06.10.2025 г. така заявеното изменение е прието от съда, като искът срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД се счита предявен за сумата от 123,77 лв., искът срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД се счита предявен за сумата от 625,60 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявените осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесните суми на ответните дружества по процесните договор за паричен заем и договор за предоставяне на поръчителство, които да са недействителни. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответниците носят тежестта да докажат, че плащанията са осъществени на валидно основание, т.е. че процесните договор за паричен заем и договор за предоставяне на поръчителство са действителни.

Между страните не е спорно, че на*** г. между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 1000 лв., при годишен лихвен процент от 35 % и ГПР – 40,50 %. Заемната сума следвало да се върне на 34 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 66,20 лв. Съгласно чл.4 от договора заемателят се задължавал в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя едно описаните обезпечения, в това число и банкова гаранция с бенефициер – 2 заемодателя, за сумата по чл.2, т.7 (1125,40 лв.) със срок на валидност – 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по настоящия договор. На основание цитираната клауза от договора за заем между кредитополучателя (настоящ ищец), в качеството му на потребител и „Файненшъл България“ ЕООД (настоящ ответник), като гарант е сключен договор за предоставяне на гаранция *** г. Съгласно чл.1 от договора гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за паричен заем. В чл.3, ал.1 от договора е уговорено възнаграждение на гаранта в размер на 625,60 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 36,80 лв. на посочените падежи, които съвпадат с падежите по договора за паричен заем. Съгласно чл.3, ал.3 от договора „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор съгласно ал.1 и всички други вземания на гаранта по този договор.

Не е спорно между страните също така, че ищцата е заплатила на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 123,77 лв. лихва по договора, над дължимата главница. До тази сума ищцата е увеличила размера на иска си по реда на чл.214 ГПК.

Страните също така не спорят досежно размера на платените суми на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, които са в размер на 625,60 лв. и представляват заплатено възнаграждение на гаранта. Поради това, фактът на плащането се установи по делото.

За да са основателни предявените искове, следва също така да се установи, че плащането на претендираните суми е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договорите по чл.22 ЗПК.

Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1) при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – така изрично Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о, решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова с оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищеца доводи за недействителност на договора за паричен заем и договора за предоставяне на гаранция, а също и да извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, следи служебно.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

3

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно найпълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.

В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник или не.