Решение № 30 от 13.03.2025, Районен съд - Пирдоп
- Съд
- Районен съд - Пирдоп
- Дело
- Гражданско дело 454/2024
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 13.03.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- Симеон Горанов Гюров
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 450, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 507 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 508, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. Пирдоп, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20241860100454 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1, вр.чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ц. Й. Д. с ЕГН:**********, с поС.ен адрес: гр.************ чрез адв.С. Б. от САК със съдебен адрес: гр.*********** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Малинова долина, ул.„Рачо Петров-Казанджията“ №4-6. В исковата молба се твърди, че видно от отметката върху печата на гърба на изпълнителния лист, извършена от ЧСИ Т. В., по описа на която е водено предходното изпълнително дело № 20137910400834, е отбелязано коректно, че последното изпълнително действие по същото е извършено по искане на тогавашния взискател на 12.11.2015 г. и в последствие е било прекратено /перимирано/ на 10.10.2019 г. Въз основа на същият изпълнителен лист цесионера- ЕОС Матрикс ЕАД с молба от 15.04.2024 г. е образувал изп. дело № 1118/2024 г. по описа на ЧСИ С. Я., като първото по делото изп. действие е наложения запор при работодател на длъжницата на 22.05.2024 г. В исковата молба се твърди, че така от 12.11.2015 г., когато е било предприето последното валидно изпълнително действие по предходното изпълнителна дело, до предприемането на първото валидно изпълнително действие по настоящото изп. дело - 22.05.2024 г. са изминали 8 /осем/ години и шест месеца.
От което следва, че вземането по изпълнителния лист е било погасено по давност още на 12.11.2020 г. Това означавало, че в полза на длъжника ищец е изтекла предвидената в закона 5 /пет/ годишна давност, погасено е правото на ответника на принудително изпълнение, поради което изпълнителния процес по образуваното по негово искане изпълнително дело е порочен поради липса на основание, което се основава на лесно доказуем и мъчно оспорим 1 факт-изтеклата почти двукратна погасителна давност. В исковата молба се твърди, че при наличие на тези ясни доказателства за погасяване по давност на правото на принудително изпълнение и при липса на преки доказателства за евентуално прекъсване на давностния срок, съдът би следвало да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи присъдените по изпълнителния лист вземания, поради погасяването им по давност в негова полза. В исковата молба се твърди, че от датата на последното изпълнително действие по предходното изпълнително дело-12.11.2015 г. за период от пет години до 12.11.2020 г., а и до предприемане на първото изпълнително действие по новообразуваното изпълнително дело-22.05.2024 г. са изминали още 3 г. и 8 месеца, не е извършено нито едно валидно изпълнително действие по смисъла на т. 10 от TP №2/2013 г. на ВКС, което да е от естество да прекъсне давността. Поради това счита, че на 12.11.2020 г. общата петгодишна давност по чл. 119 ЗЗД е изтекла и е продължила да тече до предприемане на първото принудително действие по изп. д. № 1118/2024 г. на 22.05.2024г. и с погасяване на главното вземане са погасени произтичащите от него допълнителни вземания за лихви, разноски и т.н., независимо дали за тях давността е изтекла или не. Следователно, след като вземането за главницата е погасено по давност, се погасява и задължението за лихви и разноски, тъй като същите са акцесорни спрямо главното вземане.
Ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено спрямо ответника, че не дължи сумата 4478,88 лв -главница, ведно със законната лихва за периода от 14.2.2013 г. до изплащане на вземането, 379,63 лв договорна лихва, 75,64 лв нак. лихва, 130 лв. такса и 393.2 лв разноски по изпълнителен лист, издаден от СРС, 43 състав по гр.д. № 6206/2013 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20248440401118 по описа на ЧСИ С. Я., per. № 844 КЧСИ, поради обстоятелството, че претендираната сума и съответно вземането по посочения изпълнителен лист е погасено по давност. Претендират направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК: 131001375, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, не са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания. В писмения отговор ответникът, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК, прави възражение за местна неподсъдност на производството, като счита, че предявеният по делото иск не е такъв на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, защото с него ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за банков кредит, нито иска признаване на недължимост на суми по такъв договор, а се оспорва поради изтекла след силата на присъдено нещо погасителна давност. Именно поради това, за подведомствеността и подсъдността на иск по чл. 439 ГПК следва да намерят приложение общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, а не някоя от особените такива по чл. 106-117 ГПК. Предвид горното, ответника счита, че съдът следва да се произнесе с определение, с което да прекрати делото при себе си и го изпрати за образуване пред местно компетентния съд по седалището на ответника - Софийски районен 2 съд. В писмения отговор се твърди, че на 28.08.2007г. е сключен договор за кредит между Ц.
Й. Д. /кредитополучател/, от една страна, и „Банка ДСК“ ЕАД /кредитор/, от друга страна.
Въз основа на сключения договор за кредит, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. Посоченото вземане е прехвърлено /цедирано/ съгласно сключен Договор за цесия от 19.03.2020 г. между „ОТП Факторинг“ ЕАД /цедент/ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД /цесионер/. Поради неизпълнение на договора, в полза на първоначалния кредитор са издадени Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 6206/2013 г. по описа на СРС. Въз основа на процесния изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 834/2013 г. по описа на ЧСИ Т.А.В.-Н., с peг. номер 791 при КЧСИ и район на действие СГС. Същото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е преобразувано по депозирана молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД в ново изпълнително дело № 1118/2024 г., по описа на ЧСИ С. Я., което е висящо към датата на депозиране на исковата молба. В писмения отговор ответника твърди, че счита, предявеният иск за допустим, но неоснователен, тъй като изложените твърдения са необосновани, недоказани и неправилни. На първо място следва да се отбележи, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече петгодишна погасителна давност от датата на влизането й в сила. Аргументът в тази насока е, че влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства (чл. 424 и чл. 439 ГПК). По тази причина влязлата в сила заповед за изпълнение попада в приложното поле на чл. 117, ал. 2 ЗЗД /в този смисъл Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 908/2023 г., Ill г. о., ГК./. В конкретния случай, на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение по първоначално образуваното изпълнително дело № 834/2013 г. по описа на ЧСИ Т.А.В.-Н.. Заповедта за изпълнение е влязла в сила поради неподаването на възражение в законоустановения за това срок. Следователно, с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект, именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането, като по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, за цялото вземане следва да се прилага петгодишната погасителна давност. В тази връзка, изложените твръдения от ищцовата страна, че за лихвите следва да се приложи разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, са неоснователни, като съобразно изложеното до тук, за тях също се прилага петгодишната погасителна давност. В писмения отговор ответника твърди, че следва да се има предвид Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на BKC, съгласно което, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В този смисъл, доколкото изпълнително дело № 834/2013 г. по описа на ЧСИ Т.А.В.Н. е било образувано към момента на действието на ППВС № 3/1980 г. и е било висящо към момента на приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, то давност в гореописаното производство не е текла до 26.06.2015г. Това 3
Постановление на Пленума на ВС е обявено за загубило сила едва с тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, което има действие само занапред след 26.06.2015г. В писмения отговор ответникът твърди, че новото разрешение на правния въпрос се прилага от момента на постановяването му. Следователно, новите постановки, обективирани в т.10 от TP 2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г., занапред и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. По въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае изпълнителния процес следва да бъдат съобразени както постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, и трите имащи задължителен характер за прилагане от съдилищата. Доколкото изпълнителното производство по изпълнителното дело е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., давност в гореописаното изпълни-телно производство не е текла до 26.06.2015г. и след тази дата вече са били приложими постановките, дадени в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В същото е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана. В писмения отговор ответникът твърди, че такива изпълнителни действия са били искани от страна на кредитора по прекратеното вече изпълнително дело № 834/2013 г. по описа на ЧСИ Т.А.В.-Н., с peг. номер 791 при КЧСИ и район на действие СГС, както и по новообразуваното срещу ищеца изпълнително дело с № 1118/2024г. по описа на ЧСИ С. Я.. На дата 12.11.2015г. е била депозирана молба с посочен изпълнителен способ по изпълнително дело № 834/2013г. по описа на Т.А.В.-Н. от страна на предходния кредитор. На дата 08.06.2020г., новият кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД е изпратил молба да се конституира като взискател по делото въз основа на сключения договор за цесия, с която е поискано и да се извърши опис на движими вещи на адреса на длъжника. На дата 23.04.2024г. е депозирана нова молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника по ИД № 1118/2024г. по описа на ЧСИ С. Я., с която е поискано предприемане на изпълнителни способи - да се наложат запори върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на лицето. През месец април 2024г. съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия по делото въз основа на молбата на взискателя, като е изпратил запорни съобщения за запор върху банковите сметки на длъжника открити при ОББ АД и ПИБ АД. Наложен е запор и върху трудово възнаграждение. В писмения отговор ответникът твърди, че съгласно даденото разрешение с т. 3 от TP № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г. ОСГТК на BKC, се приело, че „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция$. В този смисъл, по образуваното изпълнително дело № 834/2013 г. по описа на ЧСИ Т.А.В.-Н. на дата 08.06.2020г. е била депозирана молба от кредитора, с която е 4 поискано извършване на опис на движими вещи. Впоследствие погасителната давност за цялото вземане е прекъсната на 23.04.2024г. с депозирането на молба за образуване на ново изпълнително дело. Константната съдебна практика приема, че молбата за образуване не прекъсва погасителната давност, но когато същата съдържа искане за прилагане на определени изпълнителни способи, е годна да прекъсне погасителната давност. Именно такава е и молбата в процесния случай, тъй като в същата е обективирано искане за налагане на запор на установените банкови сметки на длъжника. В писмения отговор ответникът твърди, че за пълнота следва да се посочи също удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Сългасно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичване на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. В писмения отговор ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен предявеният иск от ищеца Ц. Й. Д. срещу ответното дружество, тъй като към дата датата на завеждане на иска, не е настъпила погасителна давност за вземанията и молят да им бъдат присъдени сторените разноски.
Разпечатката съдържа 13 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d82a1703-a2bd-496c-879b-487f6e828492