Определение № 4688 от 18.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4688 гр. Варна, 18.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20263100501956 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„А ЕМ БИ“ ЕООД, ответник в производството по гр.д. № 1857/2026 г. по описа на ВРС, сезира Окръжен съд с жалба против Определение № 9468/16.07.2026 г., постановено по цитираното първоинстационно дело, в частта, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на постановеното по делото Определение № 6498/05.05.2026 г., в частта за разноските.

Дружеството настоява, че обжалваното определение следва да бъде отменено и присъдени разноски в целия претендиран размер, защото присъдените от 300 евро са под минималния размер по чл. 7, ал.2 т.2 на Наредба № 1/2004 г. на ВАК, а като ответник по насрещен иск, разноски му се следват, срещу субекта, предизвикал неоснователно спора и в последствие оттеглил предявените искове. Излага, че процесуалното представителство не се изчерпва с действията по конкретното дело, защото производството е отделено от първоначално образувано търговско дело, по което е осъществено процесуално представителство, включително изготвен отговор на ИМ. Освен това, потвърждаване на атакувания съдебен акт би обезценил адвокатския труд.

Насрещната по частната жалба страна „ХАУС ПЛЕЙ“ ЕООД, в кратък писмен отговор поддържа неоснователност на жалбата.

Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано с правен интерес от обжалване акта на ВРС, по същество намира същата неоснователна.

Производството по делото пред ВРС е образувано след разделянето му от гр.д. № 12662/2025г. на ВРС, което е било образувано след изпращането по подсъдност на ВРС, на всички установителни искове на ответниците в производството по т.д. № 30/2024г. по описа на ВОС, след тяхното отделяне.

Всички ответници, един от които и ответникът в разглежданото 1 първоинстанционно производство „ХАУС ПЛЕЙ“ ЕООД, е предявил в срока за отговор насрещен установителен иск, целящ със СПН да обори кредиторовото качество на „А ЕМ БИ“ ЕООД, в производството по предявения от последното дружество Павлов иск (т.д. № 30/2024 на ВОС).

С молба от 04.05.2026 г. „Хаус Плей“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е заявил, че оттегля предявения иск, включително с аргумента, че твърденията по иска са въведени и като защитни възражения по главния иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

С определение № 6498/05.05.2026г., производството по делото е прекратено, на основание чл. 232 ГПК, а с атакуваното определение, горният съдебен акт допълнен по реда на чл. 248 от ГПК.

Въпросът по дължимостта на адвокатско възнаграждение на ответника по насрещния иск не се повдига, с оглед предизвикания спор от насрещната страна, чийто иск е оттеглен, респективно е приложима, без изключение разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК, целяща да възмезди разходи, направени от изправната страна.

Доколкото размерите по Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа са ориентировъчни, а не задължителни за съдилищата, следва да се обсъди обема на осъществената защита. В случая, характерът на спора е свързан с отричане съществуване на вземане, произтичащо от договор за СМР с цена на иска 4630.53 евро. Защитата по Павловия иск, предмет на т.д. № 30/2004 г. и по настоящото първоинстанционно производство е свързана. Адвокатът е депозирал отговор на ИМ. Трябва да се съобрази, че отговорът и доказателствените искания, са при въведен идентитет на изложени факти и оспорвания с всички останали отговори по общо девет на брой установителни искове. Защита в съдебно заседание не е провеждана, което също следва да се отчете с оглед чл. 9 от Наредбата на ВАК. Поради това, присъждане на размер в минималния по относимия чл. 7, ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 г. (с оглед материалния интерес по спора) би бил неадекватен, а определеният от ВРС е изцяло съответен на положения труд, без да го обезценява. Съдът съобразява и факта, че разноски са претендирани и по други от делата, образувани след разделянето им, по които производствата по предявените насрещни искове са прекратени поради оттегляне, което е видно при служебно извършен преглед на свързаните дела към настоящото в ЕИСС (гр.д. на ВРС № № 1861/2026 г., 12662/2025 г.;

1863/2026 г.).

Предвид изложеното и поради съвпадение в изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9468/16.07.2026 г., постановено по цитираното първоинстационно дело, в частта, с което е оставена без уважение молбата на „А ЕМ БИ“ ЕООД, ЕИК 205727781, за допълване на постановеното по делото Определение № 6498/05.05.2026 г., в частта за 2 разноските с присъждане на пълния претендиран от 616.43 евро.

ГПК.

Определението не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 274, ал.4 от Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3