Определение № 1084 от 26.11.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1084 гр. Габрово, 26.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500557 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез юрисконсулт Е.И., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 362/2024 г. от Дряновски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и молят да бъде отменено. Сочи, че вследствие на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 411 от ГПК, първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на всички суми, предмет на задължението. Позовава се на чл. 143 от ЗЗП,в който е транспонирана Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993 г., конкретно чл. 3, в който е уредена т.нар. генерална клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. Сочи, че твърдението за сключване на договора за поръчителство в противоречие с добрите нрави е неоснователен и подлежи на принципа на свободното договаряне, съгласно чл. 9 от ЗЗД. Според чл. 4 от договора за кредит, длъжникът се е задължил да предостави на кредитора „Аксес Файнанс“ АД обезпечение чрез гаранция на две физически лица, банкова гаранция или поръчителство на одобрено от кредитора лице в тридневен срок от сключване на договора. В изпълнение на това задължение, в деня на сключване на договора за заем, потребителят е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД /одобрено от кредитора лице/ договор за поръчителство, който съгласно чл. 2 влиза в действие, при неизпълнение на задължението на заемателя по чл. 4 от договора. Договорът за предоставяне на гаранция е отделно, самостоятелно правоотношение възникнало на база договаряне между „Файненшъл България“ ЕООД и ответника, поради което няма основание уговореното с него възнаграждение да се разглежда като разход за кредитополучателя, пряко свързан с договора за кредит, а от там няма основание и за включването му в общите разходи по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Моли съда да отмени разпореждането на 1 първоинстанционния съд, като неправилно като вместо него се постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани в Заявлението по чл. 410 ГПК.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. Ц. М., за сумата от сумата 800,00 лв. главница до погасяване на кредита; 183,76 лихва от 29.11.2021 г. до 25.10.2022 г.; 142,44 лв. - мораторна лихва 30.11.2021 г.-24.09.2024 г.; законна лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането; разноки – 25,00 лв. за държавна такса и 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Паричното вземане е по задължение по договор за паричен заем А1 бърз кредит № ********* от 25.10.2021 г. и задължение по договор за преодставяне на гаранция № ******** от 25.10.2021 г. Отпуснатият заем в размер на 800,00 лв. е следвало да бъде върнат, ведно с договорна лихва, представляваща печалба на заемодателя в размер на 183,76 лв., на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 81,98 лв. Сумата е била усвоена от заемателя от офис на „Изи пей“ АД, за което има подписана разписка.

С обжалваното разпореждане заповедният съд приел, че всеки един от договорите – за паричен заем и за предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни такива, но двата договора следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани съобразно клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за заем. Съобразно същата заемателят се задължава в петдневен срок от сключване на договора да представи едно от следните обезпечения: едно физическо лица – поръчител, което да отговаря на определени изисквания или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или одобрено от заемателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Разпоредба на чл. 3, ал. 1 от договора за паричен заем, дава възможност за алтернатива, длъжникът да посочи физическо лице като поръчител или да предостави банкова гаранция, което само привидно предоставя на потребителя право на избор, тъй като на практика упражняването му е предпоставено от предварителното одобрение на кредитора. Във връзка с горното е приел, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора е уговорена във вреда на потребителя, поради което е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Приел е, че уговореното в чл. 2, ал. 1 от договор за предоставяне на гаранция от 25.10.2021г. заплащане на възнаграждение на гаранта в размер на 413,16 лв. не е обусловено от неизпълнението по договора за потребителски кредит, а се явява дължимо и при точно изпълнение, като е договорено в размер близък до половината от размера на главницата на получения кредит от 800,00 лв. В приложения погасителен план определената погасителна вноска от 116,41 лв. месечно включва главница, лихва и възнаграждение за гаранта, като е видно, че включеното възнаграждение за гаранта е в размер на 34,43 лв. месечно за целия срок на договора.

Приел е, че от представения договор не се установява същият да е сключен по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и от посочения в договора ГПР не става ясно, какво се включва в него и дали е включено задължението за възнаграждение по договора за поръчителство, в размер на сума, приблизително равна на половината от главницата на отпуснатия кредит, което води до съмнение за неравноправни клаузи по договора. Погасителният план приложен по договора съдържа вноска за 2 възнаграждение за гаранта, която произтича по същество от неравноправна клауза, тъй като въвеждане на това обезпечение (при почти реално неизпълними от заемателя условия по чл.

3, ал. 1 от договора за заем) противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на възнаграждение за гаранта, което води до необосновано оскъпяване на кредита. Също така е приел, че липсва яснота за кой период се твърди, че се претендира главница и каква сума е заплатена до този момент, което води до невъзможност съдът да провери, дали се претендира само чиста главница или платените до този момент вноски от длъжника са покривали и разходи по неравноправни клаузи, каквато се явява възнаграждението за гаранта. Поради обосновано предположение за неравноправни клаузи в договора, водещи до неговата недействителност е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК.

С тези мотиви е отхвърлено подаденото заявление от„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Видно от приложения договор за потребителски кредит, същият съдържа вероятно неравноправни клаузи, свързани с предоставянето на поръчителството, нарушаващи императивни норми на ЗПК и ЗЗП. Сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Налице е тяхна взаимовръзка от сключването на акцесорния договор за предоставяне на гаранцията с договора за заем, поради което следва да се разглеждат като едно цяло. С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, се цели заобикалянето на закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Отговорността към гаранта за заплащане на възнаграждение е неделима от тази по заемното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по заема. Следователно сключването на процесния договор за поръчителство не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя на услугата и търговеца. Освен това със сключването на договора за поръчителство значително се оскъпява ползвания заем, което утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането на възнаграждение на поръчителя е почти равно на сбора от дължимите вноски по кредита. Последното е в явно противоречие с добрите нрави и закона и служи за заобикаляне на законоустановения пределно допустим размер на ГПР от 50% съобразно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в уговорения по договора за потребителски кредит ГПР не е калкулирано оскъпяването от сключения договор за поръчителство. Всяка клауза в договора за потребителски кредит, която има за цел или резултат за обикаляне на изискванията на закона е нищожна, на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК.

Като е уговорено като дължимо предварително възнаграждението за гаранта, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне до тази възможност се предвижда допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което сочи на противоречие с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Съотношението на дължимото по договора за предоставяне на гаранция и размерът на задължението, за което „Файненшъл България“ ЕООД се съгласява да гарантира може да се приеме, че е сключен в нарушение на добрите нрави, съответно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации.

Поради изложеното първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

3

Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 813 от 16.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 362/2024 г. от Дряновския районен съд, с което е отхвърлено заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Н. Ц. М., ЕГН **********, като правилно и законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4