Решение № 23375 от 27.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53092/2024
- Вид
- Решение № 23375
- Подписан
- 27.12.2024
- Състав
- РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.411 · Кодекс за застраховането
- чл.412 · Кодекс за застраховането
- чл.412, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.412, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 23375 гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110153092 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес от суброгиралия се застраховател срещу застрахователя на деликвента) Производството е образувано по исковата молба с вх. № 283573/09.09.2024 г., подадена чрез ССЕВ на 05.09.2024 г., от „Г З” ЕАД, ЕИК ....., гр. София, бул. „......... срещу ЗАД „О З "" АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ...., с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация, както следва:
1. чл.411 КЗ, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева (десет лева), като частичен иск от 1 434.02 лева (хиляда четиристотин тридесет и четири лева и 02 стотинки), представляваща изплатено от „Г З” ЕАД застрахователно обезщетение по щета № 67002200663, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата (05.09.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.
2. чл.86 ЗЗД за сумата от 3 лева, представляваща лихва за забава върху главница от 10.00 лева, считано от дата на предявяване на претенцията при ответника (27.09.2022 г.) до дата на завеждане на исковата молба (05.09.2024 г.)
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че на 27.07.2022 г. в гр.
София, на ул. „Емилиян Станев“, водач на т. а. „Ивеко“ с рег. № .. (по-долу Ивеко) виновно реализира ПТП с паркирания л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. № .....
(по-долу Сузуки). За събитието е съставен Протокол за ПТП 1
№1829207/27.07.2022 г., в който са отразени обстоятелствата и причините за произшествието.
Твърди се, че към датата на събитието – 27.07.2022 г., собственикът на л.а. „Сузуки “ е имал сключен договор за застраховка „Каско Престиж” с “Г З” ЕАД, полица №6700138021015143 със срок на застрахователно покритие една година, считано от 09.11.2021 г. до 08.11.2022 г.
Сочи, че за увредения л.а. Сузуки е образувана щета № 67002200663.
Извършен е опис и оценка на вредите по л.а. „Сузуки”, като същите са описани подробно в опис на претенция и изчислени в калкулация по претенция. За отстраняване на вредите по увреденото МПС е възложен ремонт на гаранционен автомобил, за който е представена фактура от сервиза, извършил ремонта. Обезщетението било определено в размер на 4 453.74 лева, като същото е изплатено на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил. За ликвидационни нужди по щетата са направени и обичайни ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв.
Твърди, че всички вреди са причинени виновно от водача на т.а. „Ивеко“.
Излага правни доводи, че на основание чл. 411 от Кодекса за застраховане ищецът е встъпил в правата на застрахования по отношение на причинителя на щетите.
Твърди, че автомобилът управляван от виновния водач е имал сключена застраховка „гражданска отговорност“ към ответника ЗАД “О З“ АД. Сочи, че била отправена регресна покана до ответника, с която е поискано възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 4468.74 лв., включващо 4453.74 лева стойност на ремонта и 15 лв. ликвидационни разноски по обработка на щетата.
Твърди, че на 04.11.2022 г. ответното дружество е заплатило на ищеца по процесната щета сума в размер на 3 034.72 лева, с която покрива претенцията за ликвидационни разноски и част от изплатеното от ищеца обезщетение.
Излага правни доводи, че доброволното плащане от страна на ответника представлява извънсъдебно признаване на всички твърдени в настоящата искова молба обстоятелства с изключение размера на обезщетението. ЗАД „О З“ АД продължава да дължи сума в размер на 1 434,02 лева, която и до днес не е била платена.
Моли от съда да се изплати претендираните суми. Претендира разноски.
Прави искане делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Посочва следната банкова сметка на името на ищеца: IBAN:
BG54STSA93000010340191, BIC: STSABGSF, „Банка ДСК“ ЕАД.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение на увредения автомобил към ищеца, както и застрахователно правоотношение на причинителя на вредата към ответника.
Не оспорва твърдяното място и дата и механизма на ПТП. Признава, че 2 отговорността на ответника е за сумата от 3 034.72 лева, която сума е изплатена на ищеца на 04.11.2022 г. Оспорва, че вредите на увредения автомобил възлизат на 445374 лева, а не на изплатената сума. Оспорва размера на вредите. Счита, че са в завишен размер и не отговарят на действителните стойности за единица труд към датата на настъпване на събитието, а ищецът е заплатил необосновано завишен размер на застрахователното обезщетение, Счита, че ищецът правилно е стигнал до извода, че уврежданията по позиции /джанти десни предна и задна/ са повърхностни, без пукнатини или отчупвания и замяната им с нови е нецелесъобразна. Ето защо ищецът е следвало да отремонтира увредените части, а калкулираните суми за нови части следва да отпаднат от регресната претенция. При толкова леки вреди не е следвало да изплаща обезщетение за нови части, тъй като вредите не са съизмерими с увредата и нараняванията по предмета. Твърди, че ищецът не е приложил правилният коефициент и е определил цена на боя и материали, демонтаж-монтаж и възстановителни операции, нови части която е по – високи от цената, заложена в листите на застрахователя. Оспорва акцесорния иск.
Не оспорва представените доказателства.
Моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.
Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), ищецът редовно призован се представлява от юрисконсулти. Поддържат исковете. Правят искане по чл.214 ГПК. Моли съда да уважи исковете. Претендират разноски. Представят списък по чл.80 ГПК. Правят възражения по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът, редовно призован за о.с.з., се представлява от юрисконсулт.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Твърди, че вещото лице не е дал отговор дали увредените джанти могат да се заменят с ново или да се ремонтират. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
С определение от ос.з. от 16.12.2024 г. съдът е допуснал увеличение на цената на иска, като същият е увеличен в размер на 1434.02 лева. При това положение искът не е частичен, а е в пълен размер от 1434.02 лева.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по 3 същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 44707/04.11.2024 г. съдът е разпределил доказателствената тежест и е отделил кои факти и обстоятелства са безспорни и кои се нуждаят от доказване (л.77-63 от делото).
Предявен е регресен иск на суброгиралия се застраховател срещу застрахователя на виновния водач. За възникване на регресното вземане по иска с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ е необходимо да се установят следните факти или по друг начин казано ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните факти:
1. наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил лек автомобил – л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. № .....;
2. този договор да е бил в действие към датата на възникване на застрахователното събитие 27.07.2023 г.;
3. т. а. „Ивеко“ с рег. № .. да е имал сключена Гражданска отговорност при ответника в периода на застрахователното събитие;
4. Възникнало ПТП на 27.07.2023 г. в гр. София, между двете МПС за което ПТП е съставен двустранен констативен протокол
5. Имуществени вреди лек автомобил л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. № .....
6. имуществени вреди на лек автомобил л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. № ..... да са причинени, вследствие от ПТП;
7. виновно противоправно поведение на водача на т. а. „Ивеко“ с рег. № ..
8. размерът на щетите е 4453.74 лева, а обичайните разноски да са 15.00 лева. Общо 4468.74 лева
9. ищецът е изплати процесната сума от 4453.74 лева на собственика на л.а.
„Сузуки Суифт“ с рег. № ..... или на доверен сервиз
10. ответникът е получил покана за доброволно изпълнение от ищеца на дата 27.09.2022 г.
11. Ответникът е заплатил част от регресната претенция в размер на 3034.72 лева.
12. Размерът на мораторната лихва е 3 .00 лева за периода от 27.09.2022 г.
(дата на покана) до 04.09.2024 г.
4
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи, че е платил по задължението си по чл.411 КЗ, както и направените от него възражения: правопогасяващо – завишеност на вредите;
С определението по чл.140 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещи се от доказване, следните факти и обстоятелства. По тях страните не спорят:
1. наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил лек автомобил – л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. № .....;
2. този договор е бил в действие към датата на възникване на застрахователното събитие 27.07.2023 г.;