Решение № 200 от 31.10.2019, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№200

31.10.2019 г. гр. Несебър

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд граждански състав на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Нина Моллова- Белчева секретар Диана Каравасилева като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева гр.д.№ 65 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.В., против Д.Б.Д., ЕГН **********,***. Твърди се, че на 12.11.2015г. между „*****” ЕООД (В.) и Д.Б.Д. бил сключен Договор за кредит № *******, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същият член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяме на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние- едно или повече. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ.

Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „*****” ЕООД и била в съответствие със 3ПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „В.” на интернет страницата на кредитодателя- www.vivus.bg. На посочената страница „В.” предоставяло Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъдел запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „В.”. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши”. С натискането на бутона „Подпиши” от кредитополучателя се считало, че се подписвали всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че бил прочел и приемал условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. В процесния случай, на 12.01.2015г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „В.” под № *******, явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си ответникът бил заявил желание да му бъде отпусната сума в размер на 350,00 лв. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата-

12.12.2015г., като на сумата преведена по Изипей от „*****”

ЕООД (В.) на същата дата- 12.11.2015г. Заявява се, че Д.Д. не изпълнявал задълженията си по договора за кредит на уговорения падеж. Съгласно клаузите на договора и т.13.3 от Общите условия, от 13.12.2015г. (денят, следващ падежа), „*****” ЕООД (В.) започвало да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ- 10,01% към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора (в процесния случай- 0,00%), върху неизплатената главница за периода на просрочието. От „В.” били изпратили три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит, в които се съдържала информация за просрочения кредит- актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № *******, се таксували по 10 лв. за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани ответникът не погасявал гореописаните вземания. На

01.02.2018г. „*****” ЕООД (В.), в качеството си на цедент, сключило с „К.Б.” ЕООД договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата на който се прехвърлили на цесионера вземанията по договора с ответника в общ размер на 763,18 лв., от които главница в размер на 350 лв., наказателна лихва в размер на 383,18 лв., такси за събиране- 30,00 лв. Съгласно чл. 26 от Договора за прехвърляне на вземания, „*****” ЕООД упълномощило ищеца да уведоми длъжника, от името на цедента, за прехвърлянето на вземанията, което било сторено на 14.03.2018г. чрез писмо. От сключването на договорът за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължавала.

С оглед на изложеното било подадено заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд- Несебър по отношение на главницата и наказателна лихва в размер 76,08 лв., дължима за периода от 13.12.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 939/2018 г. по описа на РС-Несебър. Предвид на това, че заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, се моли да бъде прието за установено съществуването на вземане в полза на заявителя- ищец против длъжника- ответник за сочените в заповедта суми.

В срокът по чл.131 ГПК не постъпи писмен отговор от ответника, не се изрази становище по претенциите, не се ангажираха доказателства.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

По делото е представен договор за кредит № *******, сключен на 12.11.2015г., между „*****” ЕООД (В.) и Д.Б.Д., за сумата от 350 лв., със срок на издължаване 30 дни. Като крайна дата на връщане на сумата е визирана 12.12.2015 г. Договорна лихва между страните не е била договорена. Съобразно чл.13.3 от общите условия е прието, че в случай на забава в плащанията от страна на кредитополучателя, същият дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент /в случая 0%/, в размер на законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие. Към датата на сключване на договора наказателният лихвен процент възлизал на 10,01%. Представена е и разписка за извършено плащане в полза на Д.Б.Д. за сумата от 350 лв., с основание- сочения договор. Приложен е и договор за прехвърляне на вземания между ищецът и „*****” ЕООД, в предмета на който се включва и вземането на ответника. Представено е писмо за уведомяване на Д. за извършената цесия, получено на 14.03.2018 г. от Недялка Димитрова- майка.

От страна на представителят на ищеца бе направено искане за постановяване на неприсъствено решение като предпоставките за това са налице. С разпореждане от 25.01.2019 г., постановено по чл.131 от ГПК, на ответникът изрично са указани последиците по чл.238, ал.1 ГПК в случай, че не подаде отговор в определения срок и в съдебно заседание не се яви негов представител, като не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствието му. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е представен писмен отговор, няма направено искане делото да се разгледа в отсъствието на ответникът, поради което е налице хипотезата на чл.239, ал.1, т.

1 от ГПК.

Съдът намира, че с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, може да се приеме, че е налице вероятна основателност на иска. От страна на „К.Б.” ЕООД се твърдят отрицателни факти, а именно неплащане на сумите, поради което в тежест на ответникът бе да докаже недължимост на сумите, което не бе сторено.

Предвид на това е налице и второто условие за постановяване на неприсъствено решение, предвидено в чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. Това дава основание на настоящата инстанция да приеме, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239 от ГПК, като се приеме за установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед № 451/20.09.2018 г. по ч.гр.д. № 939/2018 г. по описа на РС- Несебър.

Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноските по исковото и заповедното производство, на ищеца следва да бъдат присъдени сумата от 325 лв., представляваща присъдени разноски по заповедното производство, и сумата от 225 лв.- разноски за настоящото производство, от които 75 лв.- държавна такса, и 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА

ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Б.Д.,

ЕГН **********,***, че съществува вземане в полза на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.В., за сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща незаплатена главница по договор за кредит № *******/12.11.2015г., сключен между длъжника и „*****“ ЕООД /В./, със срок на връщане 12.12.2015г., вземането по който е прехвърлено на заявителя „К.Б.” ЕООД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF2018-005/01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 20.08.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 76,08 лв., представляваща наказателна лихва върху главницата за периода от 13.12.2015г. до 31.01.2018г., за които суми е издадена Заповед № 451/20.09.2018 г. по ч.гр.д. № 939/2018 г. по описа на РС- Несебър.

ОСЪЖДА

Д.Б.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.В., сумата от 325 лв., представляваща разноски по заповедното производство, и сумата от 225 лв., представляваща разноски по исковото производство.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Заверен препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 939/2018 г. по описа на РС- Несебър.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: