Решение № 2863 от 08.05.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 5168/2016
- Вид
- Решение № 2863
- Подписан
- 08.05.2018
- В сила
- 12.03.2021
- Състав
- РОСЕН БОРИСЛАВОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е гр.София,
08.05.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ДИМИТРОВ при секретаря
Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 5168/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от В.П.П. чрез адв. К.Н. против „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ******** с правно основание чл. 82 ЗЗД във вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 33 800 лв. - пропуснати ползи в резултат от неползването на жилищна сграда, находяща се в кв. ,Драгалевци“, ул. „********, с изградени в нея минимаркет и бистро, поради липса на снабдяване с електрически ток по 650 лв. на месец за периода от 05.10.2011 г. до 15.01.2016 г. и разноските по делото.
Ищецът твърди, че е имал сключен договор с ответника за доставка на електрическа енергия в жилищна сграда в кв. „Драгалевци”, ***, която се състои от изградени минимаркет /25 кв.м./ и бистро /30 кв.м./. Посочва, че на 05.10.2011 г. длъжностни лица на ответника са прекъснали електрическия ток, в резултат на което бистрото и минимаркета били лишени от електрически ток. Излага че, въз основа на фактурите, които са били издадени от ответника е следвало да заплати за клиентски № ********* сумата от 11 767,88 лв., но тъй като не е дължал същата, поради това, че не е потребил тази електроенергия е образувал гр. д. № 64560/2014 г. по описа на СРС, 127 с-в, по което с решение било прието, че не дължи тази сума.
Посочва, че на 04.02.2016 г. длъжностни лица на ответника са свързали отново неговия електромер с елекрозахранващата мрежа и обектът е бил захранен с електрически ток. Излага, че по този начин за периода от 05.10.2011 г. до 15.01.2016 г. бил лишен лично от ползването на сградата, а така също и от възможността да отдава същата под наем, тъй като бистрото и минимаркета били обзаведени с необходимото оборудване, но не е имал възможност да ги ползва реално. Твърди, че е претърпял пропуснати ползи, представляващи месечният пазарен наем за бистрото и минимаркета, който не е могъл да получава. Сочи, че на 15.01.2016 г. е отдал под наем бистрото в размер на 350 лв., а минимаркета в размер на 300 лв., като по този начин счита, че пропуснатите ползи от невъзможността да получава тези доходи за периода от 05.10.2011 г. до 15.01.2016 г. са общо в размер на 33 800 лв. В тази връзка моли съда да уважи предявения иск и претендира разноски по делото.
Ответникът „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който оспорва предявения иск като излага подробни съображения за това и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан и претендира разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 59, том I, рег. № 3520, дело № 45/2006 г. се установява, че ищецът по делото В.П.П. е собственик на недвижим имот – Мини маркет и щанд за кафе и закуски /бистро/, с площ от 55,95 кв.м.
Не се спори между страните, че ищецът е бил потребител на електрическа енергия, по силата на сключен Договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 82062 от 29.09.2004 г., както и че на негово име е била открита партида в собствения му недвижим имот, находящ се в гр.
София, а именно – Минимаркет и бистро с клиентски № *********.
Видно от Удостоверение за електрическа мощност № 43965/29.09.2004 г., „Електроразпределение – Столично“ ЕАД е издадло същото в уверение на това, че за обект, находящ се на ул. „********, в.з. „Киноцентъра I ч.“, р-н „Витоша“ има осигурена предоставена мощност и монтираноново електромерно табло по силата на договор за присъединяване № 789/11.08.2004 г.
Представени са и Общите условия към Договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /л. 117/ Няма спор по делото също така, че с Решение от 30.04.2015 г.на СРС, 127 с-в по гр.д. № 64560/2014 г. /влязло в законна сила на 26.05.2015 г./е признато за установено по предавения отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че В.П.П. не дължи на „Ч.Е.Б.” АД сумата от 11 767,88 лв., представляваща стойност на потребена електрическа енергия през периода от м.
03.2009 г. до м. 10.2011 г. в имот, находящ се в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „********, с клиентски номер 200067713651, начислена по фактури, издадени в периода 07.08.2009 г. - 05.10.2011 г. В мотивите на посоченото решение съдът е приел, че едностранно съставените от ответника фактури и справки за консумираната електрическа енергия не доказват доставката на претендираното количество енергия и не потвърждават достоверността на извършените вписвания в счетоводните книги на дружеството. Съдът е приел, че ответникът не е доказал, че е извършил доставка на посоченото количество електрическа енергия и не е установено твърдяното основание за възникване на претендиращите вземания, поради което предявените искове за установяване недължимостта на сумата са основателни и следва да се уважат. На отделно основание съдът е приел, че сумите са недължими и поради пгасяването им по давност.
По делото е представен и Договор за наем от 15.01.2016 г., видно от който ищецът В.П.П. в качеството на наемодател е отдал под наем на В.В.Т.– наемател собствения си недвижим имот – Кафе и закуски /Бистро/, находящ се в гр. София, кв. Драгалевци, ул. „******** за срок от 2 години, срещу уговорена наемна цена от 350 лв. за периода от 15.01.2016 г. до 15.01.2018 г.
Представен е и Договор за наем от 15.01.2016 г., видно от който В.П.П. в качеството на наемодател отдава под наем на Станче Наумов Канзов следния свой недвижим имот – Минимаркет, находящ се в гр. София, кв. Драгалевци, ул. „******** за срок от 2 години, срещу уговорена наемна цена от 300 лв.
По делото са представени и Скица на поземления имот № 15-110176 – 10.03.2016 г., както и Скица на сградата № 15 – 365733 – 26.07.2016 г..
Приложено е и Удостоверание № 1356/29.12.2016 г. за въвеждане в експлоатация на процесния недвижим имот – Минимаркет и щанд за кафе и закуски в Жилище, находящ се в УПИ I – 1, кв. 18, м.
„Киноцентър – I част“ , по плана на гр. София, р-н „Витоша“.
По делото е приета съдебно-счетоводна и оценителна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. Съгласно заключението общата сума на наемите за минимаркета и бистрото, които ищецът би могъл да получи за процесния период от време – 05.10.2011 г. до 15.01.2016 г. е в размер на 24 058 лв. /като се съобразят приложените от ищеца договори за наем за и средния пазарен наем за София/.
Експертът е уточнил, че съгласно приложената счетоводна експертиза, изготвена по гр. д. № 64560/2014 г. на СРС, по фактури от 07.07.2009 г. до 05.10.2011 г. общите задължения на ищеца са били в размер на 13 278,40 лв, а непогасените задължения са били в размер на 11 767.88 лв.
По делото е приета и допълнителна счетоводна експертиза, от която се установява, че в счетоводството на ответника неплатеното задължение на ищеца за ел. енергия към 05.10.2011 г., което не е било предмет на гр. д. № 64560/2014 г. на СРС е в размер на 1097.16 лева и представлява сбор от следните суми, платени след падежа: 631.94 лв. задължение по ф-ра № 52015479 от 07.07.2009 г. с падеж 20.07.2009 г., като задължението е платено на 12.12.2011 г. (627.69 лева) и на 28.12.2011 г. (4.25 лева); 300.60 лева задължение по ф-ра № 53542017 от 07.08.2009 г. с падеж 20.08.2009 г., като задължението е платено на два пъти на дата 28.12.2011 г. (197.60 лева и 103 лева);164.62 лева по ф-ра № 72247564 от 05.08.2010 г. с падеж 20.08.2010 г., като задължението е платено на 12.12.2011 г.
От показанията на разпитаната свидетелка по делото П.Н.К. се установява, че познава ищеца В., тъй като му е съседка на ***, а той живее на същата улица на № 19. Свидетелката посочва, че в имота на ищеца има построен магазин и бистро-ресторант. Късната есен през м. октомври - ноември 2011 г. е видяла как служители на ЧЕЗ са отрязали ел. кабели на ищеца на електрически стълб, който се намира в лявата страна, като посочва, че това се е случило през деня, след което в бистрото и в магазина е нямало ток. В началото на 2016 г. електрическият ток отново е бил пуснат. Сочи, че преди да спрат тока в тези два търговски обекта, ищецът е имал наематели и ги е отдал под наем, но след като му спряли тока, наемателите са се изнесли, а в момента отново има наематели на тези два обекта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 82 ЗЗД във вр. чл. 79 ЗЗД.
При неизпълнение на задължения, произтичащи от договор, кредиторът има право да иска от длъжника изпълнението на задължението, заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението му. Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен – всички преки и непосредствени вреди.
Следователно обезщетението при неизпълнение на договорно задължение обхваща само онези вреди, които намаляват имуществото на кредитора или не го увеличават, т.е имуществените вреди.
За да възникне правото на обезщетение на основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД, следва да са осъществени следните материални предпоставки: 1. наличие на действително облигационно правоотношение за продажба на ел. енергия; 2. неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника - в процесния случай необосновано едностранно преустановяване доставката на електрическа енергия до имота на ищеца; 3. настъпването на имуществени или неимуществени вреди и 4. причинна връзка между виновното неизпълнение на договорното задължение и настъпването на вредоносен резултат.
Наличието на действително договорно правоотношение е безспорно между страните, като същото е възникнало от Договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ответникът „Ч.Е.Б.“ АД се е задължил да доставя електричество на ищеца в собствения му недвижим имот, представляващ Мини маркет и щанд за кафе и закуски /бистро/, с площ от 55,95 кв.м., във връзка с което на името на ищеца по делото е била открита партида с клиентски № *********.
Няма спор по делото също така, че процесният договор за продажба на ел. енергия е бил сключен въз основа на предварително установени от ответника Общи условия /приложени по делото/, по арг. чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, чиито клаузи са обвързали всички абонати на енергийния снабдител, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
По делото се установи също така посредством събраните писмени и гласни доказателства, че ответникът е преустановил електрозахранването в търговските обекти на ищеца – бистрото и минимаркета за периода от 05.10.2011 г. до 04.02.2016 г.
На следващо място, съдът намира, че от данните по делото е доказано противоправно поведение от страна на ответното дружество – страна по договора.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия, електроразпределителното предприятие има право да прекъсне или да ограничи снабдяването с електрическа енергия на потребител по искане на крайния снабдител в случай на забава в плащанията или неплащане на дължимите суми за ел. енергия и за разпределение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба прекъсването на снабдяването по ал. 1 се извършва не по-рано от 10 дни след изтичането на срока за плащане за битови потребители или 3 дни след изтичането на срока за плащане на стопански потребители като в тези случаи, потребителят се уведомява за сроковете на прекъсването или ограничаването на снабдяването с електрическа енергия по начините, по които се уведомява за сроковето за плащане на електрическата енергия, без да е необходимо изпращане на изрично писмено предизвествие.
Разпечатката съдържа 44 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d827e3c6-d45c-4156-ade8-e1b2372daac3