Решение № 20 от 29.05.2026, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Павликени, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Магдалена Панова като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Административно наказателно дело № 20264140200031 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Й. Й. против наказателно постановление №

***/11.02.2026 г., издадено от началник РУ – П. ОДМВР - В. Т., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 255,65 евро (с левова равностойност 500 лв.) и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.

В съдебното заседание представител на жалбоподателя не се явява, депозирана е писмена защита, съдържаща подробна аргументация относно неправилното приложение на закона.

Процесуалният представител на въззиваемата страна Началника на РУ – П. не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Товарен автомобил марка „***“ с рег. №*** регистрирано на 13.05.2025 г. в ПП П. бил собственост на П. М. Л.. На 30.09.2025 г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно на осн. чл. 143, ал. 10 ЗДвП при уведомление от Гаранционен фонд за липа на валидна задължителна застраховка „ГО“ и това било отразено в база-данни на КАТ.

На 20.01.2026 г. около 09.40 часа в гр. П. на ул. *** с посока на движение към изхода за гр. Л., жалбоподателят Й. управлявал автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, когато бил спрян за проверка от служители на РУ - П., осъществяващи контрол за спазване правилата за движение на МПС съгласно ЗДвП – ст. полицай П. П. и ст. полицай В. С.

Свидетелите установили самоличността на водача, както и обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. За така установеното нарушение, свид. П. съставил АУАН серия GA № ***/20.01.2026 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, в присъствие 1 на нарушителя и на свид. С., което се установява от положените от тях подписи.

Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, нито депозирал такова в срока по чл.

44, ал. 1 ЗАНН. В акта нарушението било описано като управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация от 30.09.2026 г. поради липса на задължителна застраховка „ГО“.

На 20.01.2026 г. регистрацията на МПС „***“, модел „***“ е възстановена служебно при уведомление от Гаранционен фонд за валидна ГО.

Във връзка с изпратени материали от РУ - П. по случая била образувана пр. пр. № ***/2026 г. по описа на ***РП, ТО - П. като с постановление от 29.01.2065 г. образуваното бързо производство е прекратено.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление на 11.02.2026 г. от Началника на РУ – П., с което на К. Й. Й. на основание чл. 53 ЗАНН наказващият орган е наложил административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро (с левова равностойност 500,01 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е описано като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Върху Наказателното постановление като дата на връчването му на жалбоподателя, е отбелязана 13.02.2026 г. Жалбата срещу НП е входирана на 18.02.2026 г. в РУ – П.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите П. П., В. С., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /включително и относно служебното прекратяване на регистрацията на МПС/, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля П., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. П. е възприел лично факта на управление на МПС, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Безспорно установена е и самоличността на водача, който е представил своето СУМПС за проверка.

Съдът се довери и на представените писмени доказателства, установяващи датата на служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, включително и причината за това, както и данни са собствеността на превозното средство. Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателят Й. е управлявал автомобила на 20.01.2026 г., като регистрацията на същия е била служебно прекратена още на 30.09.2025 г. на осн. чл. 143, ал.10 ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, видно от приложената на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Безспорно наказателното постановление в конкретния случай е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 29.01.2026 г. прокурор от ***РП, ТО – П. е прекратил образуваното бързо производство. Единствено за пълнота следва да се маркира, че настоящият състав на съда споделя крайния извод на прокурора, че ДП следва да бъде прекратено, но не и мотивите за това и по-конкретно наличието на предпоставки за приложение на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като за да бъде обсъждано дали едно деяние, поради своята малозначителност макар и формално да осъществява състав на престъпление не е престъпно, то трябва да е установена на първо място неговата съставомерност от обективна 2 и субективна страна и едва тогава да се прави преценка за приложението на чл. 9, ал. 2 НК.

Съгласно вменената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Същевременно съгласно чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ, за което следва да се уведоми собственикът на пътното превозно средство. От доказателствата по делото се установява, че на 30.09.2025 г. служебно е прекратена регистрацията на процесния автомобил с рег. № *** след получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което управлявайки процесното МПС на 20.01.2026 г. по пътищата, отворени за обществено ползване, жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение от обективна страна. Липсват доказателства по делото, които да установят извършената дерегистрация да е била съобщена на собственика, още повече същата да е била известна на жалбоподателя към момента на управление на автомобила на 20.01.2026 г., доколкото той е бил оборудван с две регистрационни табели, поставени на съответните места.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Жалбоподателят не е собственик на МПС „***“ с рег. № ***, като обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство.

Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.

Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията жалбоподателят е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Няма данни по делото и самият собственик да е бил уведомен за дерегистрацията, т.е., той не би могъл да доведе до знанието този факт и на всеки друг, на който е предоставил управлението на автомобила. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, нарушението по чл.

140, ал. 1 ЗДвП ще е несъставомерно, което в случая е аргумент за отмяна на наказателното постановление.

Налице е т. нар. извинителна грешка по чл. 14, ал. 1 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото на жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението, а именно дерегистрацията. В Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълкувателно дело № 3/2022 г. е прието, че в този случай незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост, а „се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност... „.

Предвид изложеното съдът намери, че К. Й. не е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП от субективна страна и обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По разноските.

С оглед крайния изход на делото съдът счете, че разноски на въззивника се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК. В случая въззивникът е представил доказателства за сторени разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 300 евро. Посочената сума следва да бъде заплатена на въззивника от ОДМВР – В. Т.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 3 вр. с ал. 6 ЗАНН съдът РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***/11.02.2026 г., издадено от началник РУ – П. ОДМВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на К. Й. Й., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 255,65 евро (с левова равностойност 500,01 лв.) и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ***МВР - В. Т. да заплати на жалбоподателя К. Й. Й., с ЕГН **********, сумата от 300 евро, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Т., в 14дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.

Вярно с оригинала М.М Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________ 4