Решение № 235 от 06.12.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Търговище, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20233530200674 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ЗП Консълтинг“ ЕООД гр.София представлявано от Р. Т. Р. законен представител, чрез пълномощник адвокат Л. Х. от АК - Благоевград, срещу издаден от ОДМВР Търговище електронен фиш за налагане на имуществена санкция, Серия Г № 0042554.

Жалбоподателят моли съда, на основанията изложени в жалбата да отмени НП. В с.з. жалбоподателят се представлява от пълномощника. Същият поддържа жалбата и прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Наказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. С писмено становище представителя на наказващият орган счита жалбата за неоснователна и моли ЕФ да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателя.

След преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът прие за установено следното:

На 05.05.22 година в 15.22 часа в обл.Търговище, ПП- I-4 км 215+400 в близост до разклона за с.Пролаз с АТСС ARH CAM S1 № 120ccc1 насочено към гр.София, извън населено място с ограничение на скоростта 50 км/ч. въведено с пътен знак В26 е установено управление на лек автомобил Форд Фокус с рег. №СВ98**РН. Отчетен толеранс на измерената скорост от -3 %.

Било установено управление на МПС, регистрирано в Р.България и не е 1 спряно от движение, за което собственикът не е сключил : „задължителна за“.

Бил съставен ЕФ Серия Г № 0042554 на ОДМВР Търговище. Фиша е съставен на 12.05.22 г. и връчен на жалбоподателя на дата 03.07.23 г. ЕФ е издаден за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, поради което на основание чл.638, ал.4 във вр. с чл.638, ал.1, т.2 вр. с чл.461, т.1 от КЗ на жалбоподателя била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000лева.

Гореизложената фактическа обстановка се доказа от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на св.Б..

Видно от представените по преписката писмени доказателства – удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2017 г., процесното техническо средство е одобрен тип средство за измерване. Установява се от протокола за проверка № 41-СГ-ИСИС/21.04.2022 г., че системата отговаря на метрологичните изисквания. Приложена е заповед № 8121з-46/12.01.2022 г. за утвърждаване на правила за работа с горепосоченото техническо средство. За съставеният фиш е изготвен и съответният снимков материал. Представен е и протокол за използване на процесното техническо средство рег.№ 363р-11460/10.05.22 г., проверен от съответното длъжностно лице.

Видно от представеният сертификат младши автоконтрольор Д. Й. е преминал обучение за работа с процесната преносима система. Същият е оправомощен за работа със системата и съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че автомобила е собственост на „ЗП Консълтинг“ гр.София. Това обстоятелство не се спори от страните.

Проверката в гаранционният фонд установява, че към деня на нарушението – 05.05.2022 г., за процесният автомобил няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.

При служебната проверка съдът констатира, че оспореният фиш е издаден при съществено процесуално нарушение – липса на описание на нарушението. Оспореният електронен фиш не съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Посочената нормативна разпоредба визира изрично изискване за описание на нарушението. Според оспореният фиш нарушението е управление на МПС за което собственикът не е сключил „задължителна за..“. При това положение съдът не може да провери волята на наказващият орган дали в случая се касае за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във връзка с чл.638, ал.4 във вр. с чл.638, ал.1, т.2 във вр. с чл.461 от КЗ. Волята на наказващият орган не следва да се предполага, а следва да бъде ясно и точно формулирана.

Не е достатъчно да са посочени само нарушените разпоредби респективно санкционните разпоредби като цифрово изражение. Наказаното лице не може да разбере какво точно нарушение е извършило, а оттам и не може да се защити адекватно. Наказаното лице е изправено пред това да се защитава не срещу факта, а срещу правна квалификация, което е недопустимо. Съдът също не може да провери оспореният акт за 2 съответствието му с обективната истина по делото и е поставен в невъзможност да се произнесе по съществото на спора. Неяснотата при описание на нарушението се засилва и от посоченото във фиша, че автомобила се е движел на пътен участък където скоростта на движение е била ограничена до 50 км/ч. – с пътен знак. Посочено е и, че е отчетен толеранс от - 3%. А и в приложеният снимков материал е записана скорост на движение на автомобила от 66 км/ч.

Дори да се предположи, че нарушението се състои в управление на МПС за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „гражданска отговорност“, то се налагат следните правни изводи :

Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с АТТС или система е установено и заснето управлението на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО, се издава ЕФ в отсъствие на контролен орган и на нарушител при условия и ред, предвидени в ЗДвП. ЕФ се изпраща на собственика на МПС-то, чието движение е установено и заснето, с препоръчано писмо и обратна разписка. Когато собственик е ЮЛ се налага имуществена санкция, а ЕФ се връчва на законния му представител.

По делото е приложено копие от застрахователна полица № BG/02/121002170763 от 28.07.2021 г. за сключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, за процесният автомобил, с период на покритие от 29.07.2021 г. до 28.07.2022 г. Договорът е сключен с разсрочено плащане на застрахователната премия – на две вноски. Падежът на втората вноска е бил 28.01.2022 г. Видно от писмените доказателства втората вноска по застраховката е платена на 12.02.2022 г. Същото се установи и от показанията на св.А. Б., която по принцип управлявала автомобила и която следяла за сключване, и плащане на застраховките на автомобила. Съгласно застрахователният договор, при неплащане на разсрочена вноска договорът се прекратява в 23.59ч. на 15-ият ден от датата на падеж на неплатената вноска.

Тоест на застрахования е даден толеранс от 15 дни, след падежа на вноската, в който срок може да плати задължението си. В случая дължимата по договора втора вноска е платена на 12.02.2022 г. - на 15 – ият ден от изтичане на падежа на вноската. Вноската е платена от свидетелката Б.. На същата бил издаден съответният контролен талон и „зелена карта“ към застраховката.

При това положение незнайно защо в системата на гаранционният фонд е отразено, че към 05.05 2022 г. за автомобила няма валидно сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Застрахователят не е имал право да прекрати договора преди изтичане на 24 – ият час на 12.02.2022 г., съгласно клаузите по договора. Това, че застрахователният договор не е бил прекратен се установява и от издаденият контролен талон и „зелена карта“.

Предвид горното съдът намери, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е извършено, поради което оспореният фиш е издаден в нарушение и на материалният закон.

3

С оглед на гореизложеното се налага извода, че оспореният електронен фиш за налагане на имуществена санкция е издаден в нарушение на процесуалният и материален закони, явява се незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Относно претенцията за разноски. Такава е направена от жалбоподателя с жалбата и в съдебно заседание. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение в случая е 400 лв.

+ 10 процента за горницата над 1000 лв., т.е. в случая – 500лв. Съдебната практика по приложението на чл.63д, ал.2 от ЗАНН е единна, че, съдът не може да присъжда разноски в по - нисък размер от минималните размери на адвокатски възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004г.

В подкрепа на горното са и решение № 422/13.01.2021 по адм.д.

7385/2020 г. – I I I о. на ВАС, определение № 28/21.01.2022г. по чтд № 2347/2021г. – I I о. на ТК на ВКС и др. Този извод съответства и на т.3 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.дело № 6/2012г., ОСГТК, според която съдът е свободен да намали подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер.

По делото е приложено пълномощно, договор за правна помощ и представителство, както и списък на разноските, от които се установява, че разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение са в размер на 580, която сума съгласно договора е платена при подписването на същия и договора служи за разписка за получаване на сумата.

Предвид горното и с оглед отмяната на оспореният фиш, наказващият орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580лв. Сумата е почти на минималният размер и не се явява прекомерна предвид фактическата и правна сложност на делото, и обема на упражнената правна помощ и представителство от страна на пълномощника на жалбоподателя.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция, Серия Г № 0042554 издаден от ОДМВР гр. Търговище, с който на „ЗП Консълтинг“ ЕООД ЕИК 205176214 гр.София, ул.*** представлявано от Р. Т.

Р. – законен представител, на основание чл.638, ал.4 във вр. с чл.638, ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена “имуществена санкция” в размер на 2000лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище ДА ЗАПЛАТИ НА „ЗП Консълтинг“ ЕООД ЕИК 205176214 гр.София , ул.*** представлявано от Р. Т. Р. – законен 4 представител, сумата от 580 лв. представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд - Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5