Решение № 1193 от 16.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1193 гр. Пловдив, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330107355 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с исковата молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център Люлин – 6, ет. 2, с която са предявени против Ц. Т. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „А.“ № *, ет. *, ап. **, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 150,89 евро, с левова равностойност от 295,11 лева – представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем № ****/**** г., сключен между ответника и „Креди Йес” ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от **** г., сумата в размер от 15,66 евро, с левова равностойност от 30,62 лева – възнаградителна лихва за периода от 16.03.2022 г. до 16.10.2022 г. и сумата в общ размер от 91,33 евро, с левова равностойност от 178,63 лева – неустойки по чл. 8 от Договора и по чл.

14 от Общите условия в размер на 10 % от остатъчната главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.04.2025 г., до окончателното й изплащане.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, 1 параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то насетне в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника въз основа на Договор за цесия от **** г., сключен между „Креди Йес” ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника, описани в Приложение № 1, част от които били и вземанията по Договор за паричен заем № ****/**** г. Твърди, че е надлежно упълномощен от страна на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането, за което последният е уведомен с препоръчано писмо с обратна разписка. Прилага уведомленията за извършена цесия и към исковата молба и счита, че с връчването й за отговор, изявлението на цедента чрез надлежно упълномощения цесионер следва да се счита достигнало до длъжника. Твърди, че между „Креди Йес” ООД и ответника е сключен Договор за паричен заем № ****/**** г., по силата на който е предоставена сумата от 400 лв./ 204,52 евро срещу насрещното задължение на заемополучателя да върне последната на 7 погасителни вноски за периода от 15.04.2022 г. до 16.10.2022 г. Сочи, че в договора е установен фиксиран лихвен процент от 3,400 % за целия срок на договора, като е дължим незаплатен остатък от начислената възнаградителна лихва в размер от 30,62 лв./ 15,66 евро. Претендира присъждане на неустойка за непредставяне на обезпечение на основание чл. 8 от Договора и неустойка по чл. 14 от Общите условия в размер на 10 % от остатъчната главница. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ц. Т. П. не е депозирала отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на исковата претенция:

Настоящият иск първоначално е предявен по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания, за които е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основна на документ по чл. 417 ГПК – запис на заповед. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 3783/2025 г. по описа на ПдРС, ХХ гр.с., като с разпореждане на заповедния съд е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение. С уточняващи молби по настоящото дело ищецът сочи, че записът на заповед, представен по ч.гр.д. № 3783/2025 г. по описа на ПдРС, ХХ гр.с., обезпечава вземане по Договор за паричен заем № ****/**** г., като 2 предвид отхвърлянето на заявлението се предявяват настоящите искове за вземания, произтичащи директно от договорното правоотношение, а не от ценната книга. Поради това и съдът намира, че искът не е такъв, предявен по реда на чл. 422 ГПК, доколкото е налице различно основание, пораждащо исковата претенция, и това въз основа на което е депозирано заявлението по ч.гр.д. № 3783/2025 г. Но доколкото с настоящия иск се цели присъждане на парични суми, то същият се явява допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на исковата претенция:

С исковата молба е представен сключен между Ц. Т. П., като кредитополучател, и „Креди Йес” ЕАД, като кредитодател, Договор за паричен заем № ****/**** г., за сумата от 400 лв. (с еврова равностойност от 204,52 евро), при фиксиран месечен лихвен процент от 3,330 % и годишен процент на разходите – 49,073 %. Съгласно чл. 6 от Договора, кредитополучателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да осигури едно от посочените в договора обезпечения - Ипотека върху недвижим имот; Особен залог върху движимо имущество; Банкова гаранция или Ценна книга издадена в полза на заемодател. При непредоставяне на обезпечение в предвидения срок, съгласно чл. 8 от Договора, се дължала неустойка в размер на 208,78 лв. (с еврова равностойност от 106,75 евро). Представените са още и приложенията към договора за кредит – погасителен план, общи условия и стандартен европейски формуляр. Съгласно чл. 14 от ОУ, в случая, че заемателят изпадне в неизпълнение на поети задължения по сключения договор за заем, считано от 60-тия ден след съответната падежна дата, съгласно погасителния план, той ще дължи на заемодателя еднократна неустойка в размер от 10 % от непогасената главница. Посочените неустойки се претендират с настоящата искова молба.

Представен е по делото още и Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата **** г., сключен между „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, като цесионер, и „Креди Йес” ООД, като цедент. Налице е по делото и Потвърждение за сключената цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цеденета. Видно от Приложение № 1 от 12.01.2024 г. към договора за цесия, предмет на същия са били и вземанията на „Креди Йес” ООД срещу ответника Ц. Т. П. по Договор за паричен заем № ****/**** г. Във връзка с уведомяването на длъжника за цесията е представено уведомително писмо до длъжника и обратна разписка за надлежното му връчване, както и пълномощно, в полза на ищцовото дружество, с което същото е упълномощено от цедента да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за извършената цесия.

При това положение съдът намира за установено от материалите по делото, че между Ц. Т. П. и „Креди Йес” ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ****/**** г., с визираното по-горе съдържание. По силата на Договор за цесия от **** г., сключен между „Креди Йес” ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е 3 променен кредиторът по сделката, за което длъжникът е надлежно уведомен.

При процесното правоотношение ответникът има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Поради което и той се ползва със законоустановената потребителска закрила, като приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

Като потребител ответникът разполага и със защитата срещу неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на съда да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице установена съдебна практика (Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т.о.), която задължава първоинстанционния и въззивния съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО, и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика, както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала (така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B.

EspanoldeCredito SA срещу JoaquinCalderon C.).

Предвид горното е необходимо да се посочи, че процесната кредитна сделка се намира за недействителна, предвид следните съображения. При настоящата хипотеза, клаузата за неустойка в чл. 8 от процесния договор води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва, тъй като сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съд намира, че уговорената в чл. 8 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Видно от приетото по делото заключение по ССчЕ, неустойката по чл. 8 от договора не е включена в ГПР, но реално води до 4 оскъпяване на кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва. В. л. е посочило, че при изчислението на годишния процент на разходите заемодателя е отчел единствено разходите за договорната лихва, като задължението за заплащане на неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем № ****/**** г. не е взето предвид при изчислението на ГПР. С включването на неустойката в обхвата на разходите при изчислението на Годишния процент на разходите по процесния кредит, ГПР се променя на 410,577 %, което на годишна база положително води до надвишаване законоустановения лимит, т.е. налице е нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Невключването на неустойката при изчисляването и посочването на ГПР води до заблуждение на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното има за последици недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК.

Разпечатката съдържа 22 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d825f7f0-2c9d-4d8f-8761-5570be059e0b