Определение № 247 от 26.10.2020, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер *** г.Град Велико Търново

Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав На 26.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:ЯНКО ЯНЕВ

Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно търговско дело № 20204001000261 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 220, вр. чл. 377 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. А. С. , ЕГН: **********, гр. Велико Търново, ул. ,,Бяла Бона“ № ***********, срещу определение от 10.06.2020 г., постановено по т.д. № 91/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което съдът е отказал конституиране на ,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, като трето лице – помагач на страната на ответника, частен жалбоподател в настоящото производство. Последният счита първоинстанционния съдебен акт за незаконосъобразен. Излага съображения, че обвързващата сила на мотивите на постановеното в рамките на друго производство съдебно решение не се разпростира върху отношенията му с ,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД. Обосновава правния си интерес от привличане на застрахователното дружество с твърдения за валидна застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите при застрахователното дружество. Излага доводи, че липсва пречка това обстоятелство да бъде установено. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата.

Като разгледа направените в частната жалба оплаквания, прецени данните по делото и извърши служебна проверка на обжалваното определение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

1

Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д. № 91/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново е образувано по предявен регресен иск от Гаранционен фонд, гр. София, ул.

,,Граф Игнатиев“ *********, представляван заедно от изпълнителните директори Б. М. и С. С., чрез адвокат Н. И., с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) срещу С. А. С. . Със същия е поискано от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 81 126.19 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, лихви и разноски, изплатена от Гаранционния фонд и присъдена в полза на В. П. Ш. с влязло в сила Решение № 134/02.12.2019 г. по т.д. № 2780/2018 г. на ВКС. С отговора на исковата молба ответникът е направил искане по реда на чл. 219 от ГПК в производството по делото да бъде конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника ,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, като бъде допуснат за съвместно разглеждане обратен иск против дружеството.

Интересът от привличането му е обоснован с твърдение за наличие на валидно застрахователно правоотношение между него и ,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД към датата на събитието, поради което отговорността за заплащане на претендираното вземане, в случай на уважаване на предявения осъдителен иск, следва да е в тежест на дружеството.

С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е отказал конституирането на ,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД в качеството на трето лице – помагач, като е приел, че не е налице правен интерес от привличането му в посоченото процесуално качество.

Въззивната инстанция намира този извод на Първостепенния съд за правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба – ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. За да се допусне привличането на трето лице – помагач, привличащата страна трябва да има интерес от привличането. В разглеждания случай тази процесуална предпоставка не е налице.

Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ (отм.) Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, ако ПТП е настъпило на територията на страната и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма 2 сключена застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите. До извод за приложимост на посочената разпоредба е достигнал ВКС при постановяване на решение № 134/02.12.2019 г. по т.д. № 2780/2018 г., в мотивите на което е взето предвид, че е обосновано категорично заключение за наличие на основанията за ангажиране на гражданската отговорност на С.

А. С. , което пряко обуславя и заключението, че са осъществени предпоставките за застрахователното плащане, дължимо от Гаранционния фонд в хипотезата на чл. 288, ал.1, т.2, б. „а” от КЗ (отм.). В рамките на посоченото производство частният жалбоподател е участвал в качеството на трето лице – помагач на страната на Гаранционния фонд. В този смисъл по отношение на същия приложение намира текстът на чл. 223, ал. 2 от ГПК, според който, това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е привлякла. Обвързващата сила на мотивите на постановеното от ВКС окончателно решение изключва възможността в производството по предявен регресен иск от подпомаганата страна срещу подпомагащата такава да се релевират възражения в противоречие с установеното в мотивите по предходното производство. Ето защо правен интерес от привличане на застрахователното дружество с цел установяване валидността на застраховката ,,Гражданска отговорност" на автомобилистите, не е налице.

На следващо място следва да се посочи, че в конкретния случай фактите, които С. А. С. твърди, че иска да установи с участието на ,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД в производството по делото, са неблагоприятни за дружеството и същото няма интерес при участие в производството да подпомогне тяхното установяване, което също не удовлетворява изискванията на чл. 219, ал. 1 от ГПК и обуславя процесуалната недопустимост на направеното искане.

От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 219, ал. 1 от ГПК за привличане на ,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД като трето лице – помагач на страната на ответника. Като е достигнал до същия извод, Първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Съгласно т. 9а от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, определението, с която е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се конституира третото лице – помагач, не подлежи на касационно обжалване.

Водим от изложеното Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.06.2020 г., постановено по т.д. № 3

91/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което съдът е оставил без уважение искането на С. А. С. , ЕГН: **********, гр. Велико Търново, ул.

,,Бяла Бона“ № ***********, за конституиране на ,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД като трето лице – помагач на страната на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4