Определение № 1924 от 11.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1924 гр. Пловдив, 11.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501795 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. М. Т., ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв. Е. А., против определение №4027/01.04.2024г. по гр.д.

№ 10913/2023г. на Пловдивски районен съд, XIV гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя (наименована частна жалба) от 12.01.2024г. за изменение на постановеното по делото прекратително определение № 118/04.01.2024г. в частта за разноските.

В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят излага доводи, че ответникът К. В. В. е дала повод за предявяване на иска с правно основание чл. 48, ал.7 вр.ал.6 от ЗУЕС вр.чл. 41, пр.1 от ЗС за осъждането й да заплати в полза на ищеца и настоящ жалбоподател сумата от 86,13 лв., представляваща припадащата й се част от направените разходи за ремонт на покрива на сграда в режим на етажна собственост, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и да уважи молбата по чл. 248 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от насрещната страна К. В. В. е депозиран отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. дело № 10913/2023г. на Пловдивски районен съд 1 е образувано по искова молба на М. М. Т. срещу В.Я.Я и К. В. В. за заплащане на припадащи се разноски за извършения със средства на ищеца ремонт на покрив на сграда в режим на етажна собственост, на осн. чл. 48, ал. 7 вр.ал. 6 от ЗУЕС вр.чл. 41, пр.1 от ЗС. В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответницата К. В. е постъпил отговор, с който признава иска. Заявява, че не е била канена да плати сумата от 86,13 лв. преди подаването на исковата молба и иска да не бъде осъждана за разноски. Производството по делото в частта относно предявения иск срещу първия ответник В.Я.Я е било прекратено с Определение № 10991/28.09.2023 г. поради отказ от иска.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото нотариални актове се установява, че страните М. Т. и К. В. са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда, находяща се в гр. ***. Ищецът е извършил ремонт на покрива, който е бил необходим с оглед неговото състояние. Извършените в тази връзка разходи представляват именно необходими разноски – такива, които са свързани със запазването на вещта по смисъла на пар. 1, т. 8 ДР на ЗУЕС. Извършеният ремонт има и характера на неотложен такъв, съгласно пар. 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС, доколкото същият е предприет с цел отстраняването на значителни повреди и деформации /множеството течове/ в имота на ищеца, който се намира на шести /последен/ жилищен етаж на сградата.

С Определение № 118/04.01.2024г., постановено в закрито заседание, производството по делото е прекратено поради направено от ищеца оттегляне на предявения иск против К. В., с оглед извършено плащане в хода на процеса, като искането на ищеца за присъждане на разноски по делото е оставено без уважение. В мотивите на съдебния акт е прието, че ответницата е признала иска и с поведението си не е дала повод за завеждане на делото, тъй като е останало недоказано същата да е получила покана за плащане на задължението преди подаването на исковата молба. С молба /наименована частна жалба/ по чл. 248 ГПК е поискано изменение на прекратителното определение в частта му за разноските, която е оставена без уважение с обжалваното съдебно определение.

Спорно е по делото дали ответницата В. е дала повод с поведението си за завеждане на делото, с оглед искането на ищеца за осъждането й да му заплати направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Като съобрази приобщените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът приема следното от правна страна:

При признание на иска, в частта досежно съдебно-деловодните разноски се предоставя възможност да се предпази ответната страна от заплащане на разноски, но при условие че не е оспорвала твърдяното от ищеца право преди завеждане на исковата молба в съда. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл.

78, ал.2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

2

В конкретния случай с отговора си на исковата молба ответницата В. е признала иска и е направила възражение, че до предявяването му не е била извънсъдебно уведомявана за наличие на процесното вземане. Сочи, че не е видяла покана за общо събрание и такова не се е състояло. При тези твърдения счита, че едва с получаване на препис от исковата молба е узнала за настоящата претенция на ищеца.

От представените от ищеца писмени доказателства – разпечатки на електронни съобщения, адресирани до „Вход Мениджър“ ЕООД /професионален домоуправител/ и протокол от проведено на 22.03.2023 г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, с адрес: гр. ***, не се установява ответницата да е присъствала на това общо събрание, на което е взето решение направените от ищеца разходи за ремонт на покрива в размер на 4458 лв. да му бъдат възстановени от останалите собственици, пропорционално на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Няма данни в срока по чл.

40 от ЗУЕС да е предявен иск за отмяна на това решение като незаконосъобразно, а след влизането му в сила решението на етажните собственици е задължително за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането му и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Т.е. дори да не е знаела, респ. да не е участвала в общото събрание, взетото решение е задължително за ответницата и етажен собственик К. В.. В случая обаче не се оспорва основателността на претенцията на ищеца, тъй като ответницата е признала иска с първото си процесуално действие – отговора на исковата молба. Спорен е въпросът дали ответницата е знаела за съществуващото задължение към ищеца, но въпреки това не го е изпълнила доброволно, което е дало повод за предявяване на осъдителната претенция.

Настоящият въззивен състав приема, че К. В. е била уведомена за изготвения протокол от проведеното общо събрание на етажната собственост и за взетото решение, тъй като по делото са представени доказателства за т.нар. фингирано връчване по чл. 16, ал.7 от ЗУЕС, а именно: съобщение за изготвяне на протокола от общото събрание на ЕС, което да е било поставено на видно и общодостъпно място на входа на сградата, както и нарочен писмен протокол, в който да е отбелязано действието по поставяне на съобщението.

С исковата си молба ищецът претендира процесната сума от 86,13 лв., а с първото си процесуално действие ответницата признава иска и заплаща търсената сума, поради което следва да се приеме, че същата е станала повод за завеждане на настоящото дело и разноски на ищеца се дължат.

По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се измени прекратително определение № 118/04.01.2024г. в частта за разноските, като ответницата К. В. бъде осъдена да заплати на ищеца сторените разноски в общ размер на 450 лв., от които 50 лв. - държавна такса и 400 лв. - адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение №4027/01.04.2024г., постановено по гр.д.№ 10913/2023г. на Пловдивски районен съд, XIV гр.с., с което е оставена без уважение молба /наименована частна жалба/ с вх.№4115/12.01.2024г., подадена от ищеца М. М. Т., ЕГН: **********, за изменение на постановеното по делото прекратително определение № 118/04.01.2024г. в частта за разноските, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК определение № 118/04.01.2024г., постановено по гр.д.№ 10913/2023г. на Пловдивски районен съд, XIV гр.с., в частта за разноските, като ОСЪЖДА К. В. В. с ЕГН ********** от гр. ***, ***, да заплати на М. М. Т. с ЕГН: ********** от гр. ***, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното производство, от които 400 лева – адвокатско възнаграждение и 50 лева - държавна такса.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4