Решение № 126 от 25.02.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Благоевград, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101896 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№1896/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по искова молба на Б. Е. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.Б*, ж.к. А*, срещу „В*, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С* бул.“Д* №*, представлявано от С*П*, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.68д, ал.1 ал.2 от ЗЗП, чл.146 във вр. с чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №5984697/07.12.2023г., евентуално на клаузата на чл.1, ал.3 от Договора, с която се начислява такса за експресно разглеждане, евентуално на клаузата на чл.4, ал.2 от Договора, която предвижда заплащане на неустойка, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че между Б. Е. Ц. в качеството му на заемополучател и „В* в качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем №5984697/07.12.2023г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 600 лв., платим на 7 вноски, при посочен ГРП от 49.47% и ГЛП от 40.32%.

Сочи се, че съгласно чл.1, ал.3 от Договора, кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, за което кредитополучателят дължи допълнителна такса в размер на 289.10 лв., разсрочена с погасителните вноски по заема.

Съгласно чл.4, ал.1 от Договора заемополучателят се задължава в срок от 3 дни да обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчители, за които са поставени множество условия. Неизпълнението на посоченото задължение създавало задължение за заемополучателя да заплати неустойка в размер на 192.78 лв., на основание чл.4, ал.2 от Договора, която неустойка се заплащала разсрочено с вноските по кредита. По този начин вноската възлизала на 166.45 лв., а общото задължение по кредита било в размер на 1165.15 лв.

Навежда се, че целият договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.10, ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предписаната от закона форма, договорът не е написан по ясен и разбираем начин, на шрифт по-малък от 12, в два екземпляра. На кредитополучателя не били връчени ОУ и Погасителен план.

Договорът бил недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради непосочване в договора на ГПР и липса на ясно разписана методика за формирането му и посочване кои компоненти се включват в него. Настоява се, че при включване в ГПР на начислените такси и неустойки, които по същество представлявали скрити договорни лихви, ще се получи ГПР различен от отразения в договора.

1

В случая съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизали в него, с цел заобикаляне на ограниченията на ЗПК, следвало да се тълкува като цялостно неизпълнение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и водило до недействителност на целия договор съгласно чл.22 от ЗПК, като представлявало и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68а, ал.1 и ал.2 от ЗЗП.

Твърди се, че уговорената неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което е нищожна. Сочи се, че уговорената неустойка по същество представлявала скрита лихва и следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР. С включване на посочената сума под формата на неустойка се целяло заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Неустоечната клауза е оспорена като противоречаща на добрите нрави. Уговорената неустойка излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. С уговарянето на тази неустойка заемодателят целял единствено да се обогати.

Твърди се, че неустоечната клауза била нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП поради неравноправния й характер – същата задължавала потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано висока неустойка.

Навежда се, че клаузата за експресно разглеждане противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

В отговора на исковата молба ответното дружество „В* оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Навежда се, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на исковете, тъй като по договора не са начислявани такса за експресно разглеждане и неустойка. Твърди се, че договърът не е сключен при ОУ и не е изготвен погасителен план, а всички условия по кредита са инкорпорирани в самия договор. Навежда се, че кредитополучателят е имал 14дневен срок да се откаже от договора и да не дължи неустойка, но той не го е сторил. По отношение на допълнителната услуга за експресно разглеждане, се сочи, че същата няма задължителен характер и ищецът доброволно е пожелал да се възползва от нея. В отговора са изложени подробни правни доводи за оборване становището на ищеца.

Направено е възражение, че ищецът не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38 от ЗАДв, поради което се възразява срещу присъждане на адвокатско възнаграждение, евентуално е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на делото. Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответното дружество не изпраща свой представител в съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че на 07.12.2023г. между „В* като заемодател и Б. Е. Ц. като заемател е сключен Договор за паричен заем Standart 30 №5984697 при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.2: размер на отпуснатия заем - 600 лв.; размер на погасителна вноска – 138.91 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срок на заема – 7 месеца; брой вноски – 7; първа погасителна вноска – 06.01.2024г.; последна погасителна вноска – 04.07.2024г.; фиксиран ГЛП – 40.32%; общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане – 972.37 лв., като същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания по т.8; ГПР – 49.47%.

Съгласно чл.1, ал.2 и ал.3 от Договора заемателят заявява, че при подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, като за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 289.10 лв.

Съгласно чл.4 от Договора за паричен заем заемателят се задължава в срок от 3 дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1.поръчител-физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания – да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов 2 договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; 2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за кореспонденция на заемодателя. Страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 192.78 лв. Страните се съгласяват неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4, като в този случай дължимата вноска е в размер на 166.45 лв., а общото задължение по договора става в размер на 1165.15 лв.

Видно от представения Погасителен план – Приложение №1 към Договора, всяка погасителна вноска включва: главница и договорна лихва в общ размер на 97.61 лв.; такса за експресно разглеждане в размер на 41.30 лв.; неустойка за непредставено обезпечение в размер на 125.15 лв., или общият размер на месечната вноска възлиза на 166.45 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По главния иск за прогласяване нищожността на договора за кредит:

В исковата молба ищецът претендира прогласяване на нищожност на договора за кредит на три основания – противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. В съдебната практика се приема, че когато искът е за прогласяване недействителност на сделка и в исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да приеме, че е сезиран с множество обективно съединени искове. Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете се считат предявени в условията на евентуалност и съдът е длъжен да ги разгледа в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от найтежкото към най-лекото, както и според това дали въведените основания са специални /предвидени в специален закон/ или общи /предвидени в чл.26 от ЗЗД/. Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание /Решение №198/10.08.2015г. по гр.д.

№5252/2014г. на ВКС; Решение №199/12.07.2016г. по гр.д.№583/2016г. на ВКС, IV г.о.;

Решение №40/07.04.2020г. по гр.д.№2383/2019г. на ВКС, IV г.о. и др./.

Принципно атакуваната сделка може да страда от различни пороци, всеки от които да е основание за обявяване на нищожността, но правният резултат, който ще се постигне с уважаването на иска на едно от въведените основания, изключва интереса от обявяване на нищожност на някое от другите въведени основания.

Съобразно гореизложеното, съдът следва да се произнесе по предявения иск за нищожност поради противоречие със закона.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин.

В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 49.47% /чл.2.8/, а общата сума, дължима от кредитополучателя е посочено, че представлява сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания по т.8 /чл.2.8/ и се равнява на 972.37 лв. От погасителния план обаче е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума за неустойка, като по този начин общият размер на сумата, подлежаща на връщане се равнява на 1 165.15 лв. С въвеждането на изискванията на 3 чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания не са спазени.