Решение № 663 от 17.12.2024, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Дупница, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20241510101423 по описа за 2024 година

Производството е образувано по исковa молбa на А. С. М. срещу Община Сапарева баня.

Ищецът твърди, че по силата на съдебна делба от 17.03.1981г. по гр.д. № 357/1981г. по описа на Станкедимитровския районен съд и нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по делба и давност № 169, том I, дело № 416/1981г. С. Х.а М. била собственик на парцел IV-645, квартал 78 по плана на гр. Сапарева баня, площ: 482 кв.м., при съседи: от две страни – улици и К. Д.. Навежда твърдения, че след смъртта на С. Х.а М. имотът бил придобит по наследявае от С. М. С. и А. М. С., които впоследствие го прехвърлили на ищеца въз основа договор за дарение на недвижим имот № 82, том I, рег.

№0967, нот. дело № 76 от 05.04.2023г. Заявява, че през 1984-1985г. по силата действащата към онзи момент регулация към имота били придадени допълнително кв.м., в резултат на което площта му станала 550 кв.м. Поддържа, че този имот бил идентичен с УПИ XXVIII916, кв. 46 по плана на гр. Сапарева баня, с площ от 550 кв.м., което било видно и от изготвената от общината скица от 18.07.2023г. Сочи, че процесният имот бил заснет в КККР като поземлен имот с идентификатор *** съгласно скица на поземлен имот № 15359515-03.04.2023г., издадена по КККР, одобрени със заповед РД-18-15/19.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 31.03.2023г., адрес на поземления имот: ***, площ: 447 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 m), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 916, квартал 46, парцел XXVIII, при съседи по скица: ***, ***, ***. Намира, че заснемането на имота в кадастралната карта не било извършено според границите на правото на собственост, тъй като около 44 кв.м. от поземления имот, погрешно били заснети 1 в границите на записания на името на ответника поземлен имот с идентификатор ***. Счита, че между него и ответника е налице спор за материално право, поради което принадлежността на заснетата в полза на ответника реална част следвало да бъде разрешен по съдебен ред. По изложените съображения, моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът А. С. М. е собственик на реална част от описания погоре недвижим имот, която реална част е отразена графично на приложението към приетата съдебно-техническа експертиза.

Ответникът Община Сапарева баня е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита предявения иск за недопустим, тъй като според документа за собственост на ищеца, имотът бил с площ от 447 кв.м. Възразява, че не било доказано имотът да е бил отнет именно от ищеца за изграждане на улица. Поддържа, че регулационните предвиждания за УПИ XXVIII-916, кв. 46 не били приложени, а този имот не бил идентичен с парцел IV-645, квартал 78, но последният бил част от първия. Смята имота за публична общинска собственост. Изтъква, че заповедта на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта на гр. Сапарева баня била влязла в сила.

Позовава се на изтекла в полза на общината придобивна давност. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

В задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика (т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016г. по тълк.д. № 8/2014г., ОСГК, ВКС) се приема изрично, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите, но с оглед презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника формира правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че тази част действително е собственост на ответника. Приема се още, че целта на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е при наличие на спор за материално право да бъде установен пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Спорът за материално право найчесто се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Изрично се разяснява и това, че заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост. Такова действие нямат и плановете, одобрени при действието на ЗУТ, при възприетия от този закон принцип за ненамеса на администрацията в правото на собственост върху поземлените имоти.

В цитираното ТР № 8 от 23.02.2016г. по тълк.д. № 8/2014г., ОСГК, ВКС (т. 4) се сочи още, че 2 съгласно §5, ал. 1 ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие и всички други факти, водещи до промяна на границите.

Ответниците по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, които са поотделно собственици на различни недвижими имоти, части от които различни недвижими имоти ищецът твърди, че са негова собственост и са неправилно включени в границите на имотите на ответниците по кадастралната карта, нямат помежду си качеството на другари в процеса по смисъла на чл.

215 ГПК, липсват и предпоставките по чл. 216, ал. 2 ГПК да се приеме, че такива ответници са необходими, вкл. и задължителни, другари (Решение № 428 от 01.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4142/2022 г., II г.о.).

В случая между страните не е налице спор по въпроса, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, както и че ответникът е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор ***. Тези обстоятелства се установяват и от приложените към делото доказателства. Така от приложения протокол за одобрена спогодба от 17.03.1981г. по гр.д. № 357/1981г. на Станкедимитровския районен съд (л. 8-9) и нотариален акт за право на собстеност върху недвижим имот, придобит по делба и давност № 169, том I, дело № 416/1981г. от 24.03.1981г. (л. 10) е видно, че С. Х.а М. е била собственик на парцел IV-645 в квартал 78 по плана на гр. Сапарева баня, с площ 482 кв.м., при съседи: от две страни улици и К. Д.. От приложеното удостоверение за наследници (л.

94-гръб) е видно, че С. Х.а М. е починала на 11.06.1997г. и е оставила за свои наследници съпруга си М. С.и М. (починал на 15.09.1998г.) и двете си деца - С. М. С. и А. М. С.. От приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82, том I, рег. № 0967, нот. дело № 76/2023г. от 05.04.2023г. (л. 12) се установява, че С. М. С. и А. М. С. са дарили на ищеца А. С. М. собствеността върху поземлен имот с идентификатор ***.

Не е налице спор и по отношение на начина на заснемане на двата имота в КККР. От приложената скица на поземлен имот № 15359515-03.04.2023г. (л. 41-42), издадена по КККР, одобрени със заповед РД-18-15/19.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 31.03.2023г., е видно, че имотът на ищеца е заснет като поземлен имот с идентификатор ***, адрес на поземления имот: ***, площ: 447 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 m), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 916, квартал 46, парцел XXVIII, при съседи по скица: ***, 3

***, ***, а от приложената скица № 15-723334-15.07.2024г. (л. 64), издадена по КККР, одобрени със заповед РД-18-15/19.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 05.12.2017г., е видно, че имотът на ответника е заснет като поземлен имот с идентификатор ***, адрес на поземления имот: ***, площ: 8480 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.

Единственият спорен въпрос между страните се свежда до това кому принадлежи правото на собственост върху процесната реална част, намираща се на границата между двата имота, съотв. дали същата правилно е включена в границите на имота на ответника.

Отговорът на този въпрос е обусловен от установяването на действителния пространствен обхват на правото на собственост на двете страни, като самото заснемане на имотите в КККР няма за последица промяна в правото на собственост.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, както и от разясненията на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, се установява, че съгласно регулационния план, одобрен със заповед № 4415 от 11.09.1956г., имотът на ищеца (пл. № 645) е с площ от 482 кв.м., като е предвидено изграждането на тротоар около него.

Съгласно този план спорната реална част е представлявала частта между бордюрната и улично-регулационната линия (тротоара). Съгласно действащия регулационен план, одобрен със заповед № 1031 от 16.07.1982г. имотът на ищеца представлява УПИ XXVIII-916 , кв. 46 и около него не е предвиден тротоар, като регулационната граница между имотите съвпада с бордюрната линия от предходния регулационен план от 1956г. От приетото заключение е видно, че регулацията от 1982г. е приложена, а регулационните сметки са уредени. Според вещото лице при изработване на кадастралната карта не е била взета предвид приложената регулация от 1982г., а вместо това границата между имотите е заснета по предходния регулационен план от 1956г., при действието на който спорната част е принадлежала към уличната мрежа.

По изложените съображения следва да се приеме, че с оглед приложената регулация съобразно регулационния план от 1982г., спорната реална част (отразена в сиво между точки с номера 5-а-б-в-г-д-3-е на скицата към приетата експертиза) е част от имота на ищеца.

Неправилното й отразяване в кадастралната карта като част от имота на ответника съставлява грешка, предвид установения обхват на правото на собственост на страните.

Неоснователни са в такъв случай възраженията на ответника, че не били приложени регулационните предвиждания за имота на ищеца, както и че същият не бил идентичен с парцел IV-645, квартал 78, тъй като същите се опровергават напълно от проследената от вещото лице регулационна история на имота.

Недоказано е и възражението, че спорната реална част била публична общинска собственост, като в тази посока не са ангажирани никакви доказателства. Недоказано е и възражението за изтекла в полза на общината придобивна давност. Крайно недостатъчно в 4 тази връзка е единственото ангажирано доказателство – показанията на свид. М.. Същите не съдържат никакви данни за извършени от ответника конкретни действия, от които да се заключи, че същият постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно е упражнявал фактическа власт върху процесната площ. Не съставляват такива действия и споменатото от свид. М. спорадично косене на „странично пространство около улицата“, което нито има основание да се смята за идентично с процесната реална част, нито само по себе си представлява действие по своене на имота. Отделно от това, от тези показания не може да бъде приета за доказана и продължителността на периода, през когото се поддържа да е упражнявана фактическата власт върху имота.