Определение № 171 от 24.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20225001000719 по описа за 2022 година

Производство по чл. 148 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. В. В. О. ца изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като се иска присъждане и на 530 лв. – ДДС върху присъденото на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение от 2 650 лв.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от противната страна ЗК „Л. И.“ АД.

Молбата е подадена в срока за обжалване на решението, постановено по делото и е допустима, а разгледана по същество, е основателна.

От адв. О. като процесуален представител на въззиваемата страна Н. М. е направена претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, като в приложен списък на разноските е поискано към същото да бъде присъдено ведно с ДДС, като е представено и доказателство за регистрация по ЗДДС /л. 48-51 от делото/.

С постановеното решение е прието, че на адв. О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв в размер на 2 650 лв., изчислено съобразно обжалваемия интерес и нормата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на ДДС.

Съгласно пар. 2а от ДР към НМРАВ (нов - ДВ, бр. 43 от 2010 г., изм., бр. 28 от 2014 г., доп., бр. 84 от 2016 г.) за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на 1 възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.

В случая са налице доказателства по отношение на обстоятелството, че адв. О. е регистрирано лице по ЗДДС, при което върху определения размер на възнаграждението следва да бъде начислен и ДДС в размер на 530 лв.

Предвид посоченото подадената молба по чл. 248 от ГПК се явява основателна и следва да се уважи, като постановеното решение № 89/13.03.23 г. бъде допълнено в частта за разноските и ЗК „Л. И.“ АД бъде осъдена да заплати на адв. О. и сумата 530 лв. – ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение от 2650 лв., поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 89/13.03.23 г., постановено по т.д. № 719/22 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л. И.“ АД

ЕИК ********* да заплати на адв. В. В. О. сумата 530 лв. – ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение от 2650 лв. за осъществена безплатна правна помощ във въззивното производство.

Определението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2