Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 186 от 09.08.2026, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 243/2026
Вид
Решение № 186
Подписан
09.08.2026
В сила
11.09.2026
Състав
Давид Любенов Сукалински

Цитирани разпоредби

  • чл.18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.3, т.8 и т.9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.3, т.8 и т.9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.3, т.8 и т.9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.8 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63г, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
  • чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
  • чл.574, ал.6 · Кодекс за застраховането
  • чл.638 · Кодекс за застраховането
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Разлог, 09.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20261240200243 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано е въз основа на жалба, подадена от К.И.К., с ЕГН*, от *, против НП №* от 10.03.2026 г., издадено от Н-к група в ОДМВР-Б., РУ-Р., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „глоба“ от 255.65 € /500.01 лв./ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Наред с това, с НП са отнети и 10 бр. контр. точки от контр. талон към СУМПС на жалбоподателя К. по реда на Наредба №*/17.12.2012 г. на МВР.

С жалбата се поддържа, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е извършил вмененото му адм. нарушение, а при издаването на акта и на постановлението били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – непълни реквизити на АУАН и на НП и непълнота на описаните адм. нак. норми. В представените по реда на чл.63, ал.8 от ЗАНН, писмени бележки, процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Т.М. от АК-Б., поддържа допълнително, че НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.3, т.8 и т.9 от ЗАНН; Сочи че не става ясно коя от двете алтернативни хипотези на чл.175, ал.3 от ЗДвП, е приета за осъществена, с което е нарушена и разпоредбата на чл.18 от ЗАНН; Твърди че приложимата санкционна норма е тази на чл.638, ал.1, вр. чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а не чл.175, ал.3 от ЗДвП, както и че деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за служ. прекратената регистрация на автомобила му. Иска се отмяна на обжалвания акт.

Претендират се разноски от 205.00 € съгласно представен списък.

АНО не изпраща представител. Със съпроводителното писмо взема становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН, от санкционираното ФЛ, което има правен интерес от обжалването, и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, /НП е връчено на жалбоподателя на 01.04.2026 г., а жалбата е подадена на 01.04.2026 г., регистрирана с вх. №*/01.04.2026 г./.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служ. провери 1 законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С ангажираните по делото писмени и гласни док-ства в процеса се установи по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че на 09.01.2026 г. около 06:54 часа полицейските служители мл. инсп. М.Ш. и мл. инсп. И.М. при РУ-Р., осъществявайки контрол на пътното движение в изпълнение на специализирана полицейска операция на територията на о.Р., извършили проверка на л. а. марка и модел „Ф.П.“ с рег. №* на път ІІ-19, км 30, с посока на движение от *, към *. При проверката било установено, че водач на автомобила е жалбоподателят К.И.К., който е и собственик на ПС.

При извършена справка ч/з моб. у-во РСОД и справка с ОДЧ при РУ-Р. полицейските служители установили, че за процесния автомобил няма сключена валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите за 2026 г. и че регистрацията на МПС е служ. прекратена на 25.11.2025 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. За констатираното нарушение мл. инсп. Ш. в присъствието на мл. инсп. М. съставил на К. АУАН серия „*“ №*/09.01.2026 г., в който деянието било квалифицирано като нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя без възражения, като препис от него му бил връчен с/у разписка на същата дата – 09.01.2026 г. Възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не са депозирани.

С Докладна записка рег. №*/29.01.2026 г. актосъставителят докладвал случая на Н-ка на РУР.. По случая била извършена проверка, обективирана в Справка рег. №*/10.02.2026 г., като в хода й от жалбоподателя било снето писмено обяснение. Адм. нак. производство било прекратено и при данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, материалите били изпратени на прокуратурата.

С Постановление от 25.02.2026 г. по пр. пр. №*/2026 г. прок. при РП-Б., ТО-Р., е отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, като е приел, че макар деянието формално да осъществява признаците на посочения състав, обществената му опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Препис от постановлението е изпратен на РУ-Р. за преценка на предпоставките за налагане на адм. наказание /вх.

№*/27.02.2026 г./.

Въз основа на съставения АУАН, постановлението за отказ да се образува досъдебно производство и на останалите материали по адм. нак. преписка, на 10.03.2026 г. Н-к група в ОДМВР-Б., РУ-Р., е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал посоченото по-горе НП №*, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя адм. наказание „глоба“ от 255.65 € /500.01 лв./ и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца. С постановлението е разпоредено и отнемането на 10 бр. контр. точки от контр. талон на жалбоподателя по реда на Наредба №*/17.12.2012 г. на МВР.

По искане на съда по делото са приобщени и доп. писмени док-ства. От постъпилото писмо от ГФ /вх. №*/02.07.2026 г./ се установява, че до собственика на МПС с рег. №*, е било изпратено уведомление №*/26.10.2025 г. по реда на чл.574, ал.10 от КЗ, а след изтичане на срока по същата разпоредба ГФ по ел. път е уведомил Д„КИС“-МВР, да прекрати регистрацията на ПС. От постъпилото писмо от ОД на МВР-Б., с-р „ПП“ /вх. №*/02.07.2026 г./ се установява, че лицето К.К. не е било уведомявано от с-р „ПП“ за служ. прекратената на 25.11.2025 г. регистрация на л. а., като изрично е посочено, че с изменението на чл.143, ал.10 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025 г., е отменено задължението на органите на МВР да уведомяват собствениците на ПС със служ. прекратена регистрация.

От справката от ГФ, приложена към адм. нак. преписка, се установява че към 09.01.2026 г., 06:54 ч., за ПС с рег. №* не е била налице задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. От Справката за собственост и от Справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е собственик на автомобила от 12.03.2024 г., че е правоспособен водач с придобити категории С, В, СЕ, М, Ткт и АМ, като първото му СУ на 2

МПС е издадено на 08.06.1998 г., както и че към датата на деянието с/у него са били издавани и влизали в сила множество актове, НП и фишове за нарушения на ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява и от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител М.Ш., който потвърждава извършването на проверката на посочените дата и място, спирането на л. а. „Ф.П.“, управляван от жалбоподателя, установяването ч/з справка в моб. у-во на липсата на валидна застраховка „ГО“ и на служ. прекратената по адм. ред регистрация на автомобила, както и съставянето на АУАН. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел като последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи изцяло със събраните по делото писмени док-ства.

Обстоятелството, че поради изтеклия период от време свидетелят не си спомня някои детайли, не разколебава док-ствената им ст-ст относно основните факти, включени в предмета на доказване.

Изрично следва да се отбележи, че в проведеното на 08.07.2026 г. ОСЗ както жалбоподателят лично, така и неговият процесуален представител заявиха, че не оспорват изложените в АУАН и в НП факти и обстоятелства и не оспорват направените в тях констатации, поради което фактическата обстановка по делото се явява безспорно установена и неспорна м/у страните. Следва да се има предвид и че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат док-ствена сила до доказване на противното, като тежестта за оборване на отразеното в АУАН лежи в/у нарушителя, а такова оборване в случая не е и предприето.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания, както и от приложените писмени док-ства, приобщени към док-ствения материал по делото на основание чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По процесуалната законосъобразност на АУАН и на НП:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът и НП са издадени от компетентни органи – актосъставителят е служител, оправомощен да съставя АУАН по ЗДвП, съгласно Заповед №*/02.12.2021 г. на Министъра на ВР и Заповед №*/02.07.2024 г. на Дир. на ОДМВР-Б., а НП е издадено от Н-к група в РУ-Р. при ОДМВР-Б., който съгласно т.3.9 от цитираната министерска заповед е овластен да издава НП по ЗДвП. Спазени са и сроковете по чл.34 и чл.52, ал.1 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че АУАН не му е бил връчен по надлежния ред. От приложената към акта разписка, подписана от жалбоподателя, се установява по несъмнен начин, че препис от АУАН серия „GA“ №*, му е връчен на 09.01.2026 г., като той е бил уведомен за правото си да направи доп. обяснения и възражения в 7-дневен срок. Правото му на защита не е накърнено и по отношение на възможността да ангажира док-ства – напротив, същият е упражнил това си право както в хода на адм. производство /ч/з снетото писмено обяснение/, така и в съд. фаза.

Неоснователно е и възражението за несъответствие м/у реквизитите по чл.57, ал.1, т.3, т.8 и т.9 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП са посочени датата, часът и мястото на извършване на нарушението, индивидуализиращите белези на процесното МПС, обстоятелствата, при които е извършено деянието – а именно, че автомобилът е със служ. прекратена на 25.11.2025 г. регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, нарушената материалноправна разпоредба /чл.140, ал.1 от ЗДвП/ и санкционната такава /чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП/, както и данните за актосъставителя и за свидетеля при установяване на нарушението. м/у обстоятелствената част на АУАН и тази на НП е налице пълно съответствие, поради което възражението за „пълна разлика м/у фактологията в АУАН и атакуваното НП“ е изцяло голословно. В случая конкретната форма на изпълнителното деяние и съответната й правна квалификация са посочени в постановлението и правото на лицето да разбере за какво нарушение е санкционирано не е нарушено.

3

Неоснователно е и възражението за неяснота относно това коя от двете алтернативни хипотези на чл.175, ал.3 от ЗДвП, е приложена. Действително цитираната норма съдържа две алтернативни изп. деяния – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред /пр.1/ и управление на МПС, което е регистрирано, но е без табели с рег.№/пр.2/. В настоящия случай обаче АНО изрично и недвусмислено е посочил както словесно, така и цифрово първата от тези хипотези – „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“, на основание „чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП“, а описанието на деянието в обстоятелствената част /служ. прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП/ съответства напълно на тази квалификация. Наложено е едно наказание за едно нарушение, поради което не е налице и твърдяното нарушение на чл.18 от ЗАНН. Обстоятелството, че към момента на проверката автомобилът е бил с поставени рег. табели, е ирелевантно.

Отделно от това, при служ. прекратяване на регистрацията, табелите подлежат на отнемане и оставането им на автомобила не санира липсата на регистрация.

Не следва да бъде обсъждана и законосъобразността на самото служ. прекратяване на регистрацията на процесното МПС, извършено на 25.11.2025 г. Не е от компетентността на районния съд в производството по чл.59 и сл. от ЗАНН, да упражнява инцидентен съд. контрол за законосъобразност на служ. прекратената регистрация, доколкото същата не представлява санкция, а резултат от адм. дейност по отчет и контрол на ПС. Служ. прекратената регистрация на МПС е равнозначна на липса на регистрация, поради което нарушението на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, се явява и доказано.